ЕММИ – сбъднатата приказка на Кал

3
110
Добави коментар
bobian17
bobian17

Още с дипломния си филм 24-годишният българин печели студентски „Оскар“, „Емми“, БАФТА и още 26 награди.

Боряна Антимова

Денят 3 май беше особено вълнуващ за младия художник на анимационни персонажи Калоян Атанасов. В градчето Пасадина до Лос Анджелис той получи своята ЕММИ – най-престижната награда за телевизионни продукции в САЩ. Връчва му се за работата по филма Crow: The Legend, в който всички персонажи са нарисувани от него. Неговото лично ЕММИ е „За изключително индивидуално постижение в областта на анимацията“ в раздел „Дизайн на персонажи“.

Наградата се определя от жури и е в раздел Daytime Emmies – следобедни сериали като „Дързост и красота“ и всякакви образователни, детски анимационни и друг вид програми, които са до 18 часа. От 18 ч. са Primetime Emmies – сериалите.

Да получиш ЕММИ на 24 години си е голямо събитие. Но Калоян не е от хората, които обичат да се шуми за това. Светът и дори родителите му нямаше да разберат до 3 май, че е носител на най-високото телевизионно отличие, ако не им се обажда по телефона. Когато наградите са обявени в края на март, родителите му и сестра му Траяна разглеждат един колеж за нея в Колорадо. А той звъни и казва: „Изпратих на мама един линк към статия, може да я прочете на глас в колата“. Така разбират, че е награден с ЕММИ. А щастливата майка Таня Атанасова споделя това с приятелите си във фейсбук.

„Калоян не дава интервюта. Не обича да е в светлината на прожекторите“, каза Таня Атанасова. – Не е точно от скромност. По-скоро смята, че това би го разсеяло в работата му. За него смисълът на живота е да работи упорито и всеотдайно и ако дойде някоя награда – чудесно, но дотам.“

Калоян се ражда в Пловдив, където родителите му имат софтуерна компания. Расте като живо и будно, дори палаво, но много дисциплинирано дете. На 2 години и половина започва да рисува изключително сполучливи фигури – например животни, и то така, че всеки ги разпознава. Прави го по негов си странен начин – без да вдига изобщо молива от хартията.

Започва да рисува например динозавър от опашката, минава през гърба, нагоре през главата, връща се при шията, рисува краката и стига до точката, от която е започнал. На 3 години детето чудо е погълнато от анимационните филми и вече е убедено, че като порасне, иска да прави това. Родителите му се шегуват: „Ооо, да, разбира се. Първо ще бъдеш полицай, после космонавт, пожарникар”, а той: „Не, това ще правя. Анимации“.

Той рисува
непрекъснато. Когато родителите му отиват на бизнес среща, го вземат спокойно
със себе си. Дават му използвани листове, напечатани от едната страна, той ги
обръща откъм бялата страна, сяда на един стол с подгънати под себе си крака и
рисува. Не мърда в продължение на 2 часа, докато трае бизнес срещата. Когато
родителите му са в ресторант, рисува върху салфетките. Затова те започват да
носят със себе си тефтери за бизнес срещи с листове, които се късат.

Когато е на 5 години, го записват на кръжок по рисуване, където ходи близо 2 години. Точно преди да тръгне в I клас, преподавателят казва: „Това дете не е за тук. Рисува страхотно, а децата тук ако нарисуват животинче, което напомня на коте, е победа за нас, окачваме рисунката на стената. А той рисува автентични динозаври!“.

Тогава в
Стария Пловдив в един културен дом за работа с деца своя школа има Ахмед
Чаушев, много уважаван художник и педагог. Но тъй като той подготвя по-големи
деца за художествената гимназия и академията, записват Калоян в група с деца до
IV клас. Там веднага се откроява с уникалните си фигури от пластелин и още
когато е по средата на I клас, Чаушев го взема в групата на шестокласниците.
Сочи го за пример пред по-големите.

Второкласникът
Калоян вече е в групата на кандидатите за академията. Закачат рисунките на
стената, а Чаушев коментира, че по тях трудно може да се определи кои са на
17-18-годишните му кандидат-студенти и кои – на 8-годишния Калоян. Често му
говори, че талантът не е достатъчен, за да станеш добър художник, че ако не
работи упорито, няма да има успех. Дори съветва родителите му да не акцентират
само на рисуването, а да го насочат към езикова или математическа гимназия.

Когато е в
III клас, майка му печели зелена карта, а когато завършва IV клас, семейството
се пренася в Колорадо Спрингс в САЩ. Най-ентусиазиран от всички е Калоян. Преди
това той ходи на курсове по английски и учи езика със същата страст, с която
рисува. „Той така и не можа да се хареса на началната си учителка, неизвестно
защо, а се стараеше. Може би затова прие с такъв ентусиазъм преместването в
Щатите“, коментира Таня.

В новата страна се адаптира много лесно и бързо. Там трябва да се запише в V клас, който в САЩ е част от началното училище. Оказва се обаче, че по българската образователна система е покрил броя часове по математика и другите основни предмети за V клас и го записват директно в VI клас. В началото говори толкова добре английски, че когато учителите му разбират, че е пристигнал в Америка през август, а през октомври борави свободно с езика, са шашнати. Оказва се обаче, че не разбира някои неща, но бързо се адаптира. За броени месеци е абсолютен отличник, изключително трудолюбив и ученолюбив.

В Щатите
Калоян си има и друга страст – айкидото. Продължава и с уроците по рисуване.
Когато е на 13 години, пожелава да ходи да рисува голи тела. Причината е, че
такива творби са задължителни в портфолиото на всеки кандидат за училище по
изкуствата, наред с натюрморти, пейзажи с акварел и масло, графики, скулптури.

Да, но в Щатите не е разрешено да рисува голи тела, докато не навърши 16 години. Тогава двамата му родители подписват декларация, че са съгласни да „изложат на голотии“ непълнолетния си син. В школата отново попада на прекрасен учител – Крис Алварес. Той е втората важна фигура в живота му след Ахмед Чаушев.

Ходи на курс по голи тела 5 години, продължава и после, като студент. Споделя с родителите си, че Крис изключително много му напомня Ахмед Чаушев – също много талантлив художник и преподавател. Цени в него умението да дава конструктивна критика, без да забива нож в егото на младия художник.

После за
никого не е изненада, че детето-чудо постъпва в най-престижния колеж за 3D
анимация в САЩ –
Ringling College of Art and Design в Сарасота, Флорида. Там има късмета да
попадне отново на изключителен преподавател и завършва най-високо ценената в
момента триизмерна компютърна анимация.

Дипломната му работа е анимационният филм The Wishgranter, който създава заедно с приятелката си Еко У и най-добрия им приятел Джон Макдоналд. Филмът разказва историята на едно магическо същество, което живее под земята и изпълнява желанията на всеки, който пусне монета във фонтана над главата му. Филмът е в официалната селекция на над 20 фестивала.

Кадри от филма The Wishgranter:

Когато завършваш „Ринглинг“ или всеки колеж по изкуствата за анимация, трябва да имаш дипломна работа – филм между 2 и 4 минути, който е изключително тежък дори за трима аниматори, както е било в случая с Кал, Еко и Джон. „Какво означава да създадеш 4-минутна анимация? За да се изработи един пълнометражен анимационен филм от 60 минути, от 3 до 5 хиляди човека работят по него в продължение на минимум 3 години. Бил е нечовешки труд“, коментира Таня.

До момента филмът е спечелил общо 29 международни награди. Сред тях са сребърен студентски „Оскар“ (Student Academy Award), студентско ЕММИ (College Television Awards), студентска БАФТА (BAFTA Student Film Awards, или наградите на Британската Академия за филмово и телевизионно изкуство), „Анимационен филм на 2016-а“ на Националния Борд на филмовите критици (National Board of Review). Получил е награди за най-добър анимационен филм на редица филмови фестивали, като Римския Фестивал на късометражното кино (Roma Cinema Doc), Парижския кинофестивал (PAMA)…

Триумфът на създателите на филма The Wishgranter:

„The Wishgranter“ e в официалната селекция на над 50 фестивала и е завоювал до момента над 30 награди.
Трите студентски награди ЕММИ на Кал, Еко и Джон и студентската им награда БАФТА.
Наградата БАФТА 2017 се печели за първи път от 2 филма с равни гласове от журито: “Once Upon the Line” (на Алисия Ясина) и “The Wishgranter”. От ляво надясно: Алисия Ясина, Джон Макдоналд, Еко У, Калоян Атанасов.
Наградата БАФТА върху шкаф в дома на Калоян.
Всички победители в 38-те College Television Awards (награда на Академията за Телевизионни Изкуства, известна като „Студентските ЕММИ награди“). Калоян е последният вдясно на първия ред.
Еко У, Джон Макдоналд и Калоян Атанасов на 38-те College Television Awards (май 2017 г.) – със своите „Студентски ЕММИ“ награди в ръце.
Джон Макдоналд, Еко У и Калоян Атанасов на сцената на 38-те College Television Awards (май 2017 г.) – получават своите „Студентски ЕММИ“ награди за “The Wishgranter”.
Калоян Атанасов и Еко У с наградата на „Trinity Film Festival” (май 2016 г.) за “The Wishgranter”.

Веднага след завършването си и след бляскавия успех на The Wishgranter Кал Атанасов (както го наричат американците) е ангажиран като дизайнер на анимационни персонажи в студио в Сан Франциско, Калифорния. Стават някакви преобразования и той отива в друга компания – Baobab, за която работи и в момента.

През ноември
2018 г. студио Baobab пуска филма Crow: The Legend („Легенда за гарвана“).
Създаден е по древно индианско предание за гарвана, който в началото бил
пъстропера птица, но все се стремял да лети по-високо и по-високо. И колкото
по-високо лятял, толкова повече губел цветовете си, докато накрая не станал
целият черен. Един красиво нарисуван филм, като всичките герои са дизайн на Кал
Атанасов. Направен е за VR („виртуална реалност“).

За
озвучаването на персонажите е ангажирано цяло съзвездие от знаменитости.
Музиката е на топ композитора и певец Джон Леджънд, автор на хита All Of Me.
Във филма той озвучава гарвана и пее. В други роли звучат гласовете на Опра
Уинфри, Диего Луна от „Междузвездни войни“, Констанс У, много нашумяла актриса
от сериали и Лиса Коши, актриса, комедиант и влогър с над 15 милиона
последователи в YouTube.

От ноември миналата година филмът е събрал над 7 милиона гледания през различните платформи. По-рано печели и наградата Annie за най-добра продукция на виртуалната реалност, и други 4 номинации за наградата Emmy.

Кал Атанасов е арт директор на филма, а от една година е арт директор и на цялото студио Baobab. Премества се да живее в Лос Анджелис и работи дистанционно във виртуален офис. Има камера, която го „гледа“ по цял ден, и ръководи екипа си без проблем. Споделя, че е изключително щастлив, че живее където му харесва и работи каквото му харесва.

Кадри от филма Crow: The Legend:

Източник: Труд