Търсенето на извънземен живот е била основна цел в живота на много известни астрономи и учени от миналото. Някои гениални умове, като Гулиелмо Маркони и Никола Тесла са вярвали, че са открили доказателства за извънземен живот.
Днес ще разгледаме 10 учени, които са вярвали в съществуването на извънземен живот и са имали доказателства за това:
Франц Паула фон Груйтуйзен
През 1824 г., Франц Паула фон Груйтуйзен, немски астроном и физик, публикува книга със заглавие „Откритие на много различни следи от лунните жители, особено една от техните огромни сгради.“
В поредица от статии, писани в продължение на 28 години, той описва това, което смята, че е истински лунен град в близост до кратер, наречен Шрьотер.
В многобройни рисунки, Груйтуйзен изобразява това, което вижда през телескопа си като изкуствено построени сгради, пътища и канали.
Той рисува невероятно подробни карти на повърхността на Луната, но повечето от неговите съвременници отхвърлят твърденията му за „Лунен град“, като глупости.
Гулиелмо Маркони
Гулиелмо Маркони е италиански физик и изобретател с голям принос в областта на радиотехниката. Сред патентите му са: насочената антена (1905 г.), синхронизираната искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.) и рамковата антена от 1913 г.
По време на работата си, Маркони получавал неизвестни сигнали, които сметнал, че са доказателство за живот на Марс. Други радио пионери също работили върху идеята му за използване на новата технология за комуникация с Червената планета.
Джовани Скиапарели
Джовани Скиапарели е италиански астроном, направил някои от най-пълните и точни наблюдения на Марс през 19 век. През 1877 г., Марс достига точка в своята орбита, която изпраща планетата близо до Земята.
По време на наблюденията на приближаващата планета, Скиапарели очертава светлите и тъмните места на повърхността и. Той също дава имена на тези области и пише трактат, в който описва земните характеристики на Марс.
Скиапарели рисува карти на тъй наречените „canali“ (канали) – нещо, което е изкуствено и съзнателно построено от две ръце.
Поради цветната му слепота, невъзможността му да възприема цветовете се отразява върху способността му да види каналите.
В резултат на това, той е виждал неща, които другите не могат. Въпреки, че не е споменавал официално, че каналите са изкуствени, той не е изключвал тази възможност.
Сър Дейвид Брюстър
Дейвид Брюстър e шотландски физик, математик, астроном, изобретател и писател. Заради приноса му към областта на оптиката, той бива наречен „баща на съвременната експериментална оптика“ от Уилям Уивъл. Той е изобретателят на калейдоскопа.
Доказателството на Дейвид Брюстър идва под формата на един аргумент. Тъй като планетите са твърде далеч, за да видим живота, който поддържат, ние трябва да разчитаме на логиката.
Ние можем да видим, че повърхностите на планетите са почти подобни на земната. Това означава, че те са били създадени за една и съща цел: да поддържат живот.
Брюстър използва за пример аналогията на окото. Всички същества могат да имат различни по големина и форма очи, но всички очи се използват за виждане. По тази логика, всички планети са били създадени, за да поддържат живот.
Джон Джоузеф О’Нийл
Джон Джоузеф О’Нийл е научен редактор за Ню Йорк Трибюн. На 29 юли, той прави това, което според него е поразително откритие: мост свързващ два скалисти върха на кратера Маре Крисиум.
Изчислявайки, че дължината на моста е около 19 километра, О’Нийл издава своите наблюдения в научната общност. Други потвърждават, че там има нещо.
О’Нийл и други астрономи предполагат, че мостът е част от изкуствено конструирана лунна технология.
По-късно, наблюдения „доказват“, че мостът е илюзия на светлината, но идеята е увековечена в книга на Артър Кларк.
