1. Aко херпесът изчезне от устните, значи човекът е здрав
В действителност: веднъж попаднал в организма, вирусът на херпеса остава в него завинаги. В неактивно състояние се крие в нервните възли (ганглии), където е невъзможно да се открие. При леката форма на протичане на болестта (честота на рецидивите – до 2 пъти годишно) може да се мине само с противохерпесни кремове и мазила. Ако “треската” върху устните се появява повече от 5 пъти в годината, традиционните мерки не са достатъчни. В такива случаи се предписва супресивна терапия – редовна употреба на лекарства, потискащи дейността на вируса, благодарение на което той напомня по-малко за себе си.
Казват: херпесът се появява само по кожата.
В действителност: истина е, че най-често вирусът се появява на устните, в този случай той се нарича лабиален. Въпреки това херпесът може да проникне и в лигавицата: по нервните пътища той попада в устата и гърлото, очите, половите органи, лимфните възли, мозъка, белите дробове и така нататък.
Казват: ако херпесът се появи по време на простуда, тя преминава по-бързо.
В действителност: херпесът е самостоятелно заболяване и не оказва влияние върху протичането на острите респираторни заболявания. Но съществува обратна зависимост: вирусът на херпеса преодолява много по-лесно защитата на отслабената от простудата имунна система, особено ако кожата в областта на носа и устните е раздразнена. Всички микротравми в тези области може да задействат обрива.
2. Татуировките не са опасни
Ако поне веднъж сте страдали от рецидив на вируса на херпеса, бъдете внимателни при провеждане на каквато и да е травматична козметична процедура по устните като например перманентен грим. Ако по време на татуировката се активира вирусът, цялата работа отива по дяволите – на местата, където е имало обрив, ще останат само бледи неоцветени области. Затова след края на татуирането е добре да преминете курс на антивирусно лечение.
Казват: вирусът на херпеса се предава по въздуха.
В действителност: лабиалният херпес се предава само при контакт – при досег на лигавиците или наранената кожа с инфектирани места, както и чрез прибори, кърпи, козметични продукти на човек, който е носител на вируса в активно състояние.
Казват: при орален секс вирусът на херпеса може да попадне върху гениталиите на партньора и да причини възникването на генитален херпес.
В действителност: при контакт върху половите органи може да се появят инфекциозни прагове.
След попадането си в организма, ПВХ-2 може да протича асимптоматично в продължение на много години. Може да избегнете заразяването само с използването на презерватив или отказ от орален секс по време на рецидив на болестта. Ако партньорът ви е носител на вируса ПВХ-1, в организма му има антитела срещу вируса и следователно повторно заразяване не може да стане.
3. Херпесът се лекува с антибиотици
Казват: херпесът може да се лекува с антибиотици, хормонални препарати, облъчване и дори с… ушна кал.
В действителност: с вируса може да се справят само определени антивирусни лекарства.
Хормоналните кремове за мазане намаляват сърбежа, но по никакъв начин не влияят върху вируса. Йодът просто изгаря горните слоеве на кожата и само допринася за разпространението на херпеса. Ситуацията може да се влоши и от облъчването с ултравиолетови лъчи. Ушната кал не влияе по никакъв начин върху хода на заболяването.
4. Не измивайте херпеса с вода
Казват: херпесът не трябва да се мокри с вода.
В действителност: водата не оказва влияние върху развитието на болестта, но ако образувалите се корички на мястото на мехурчетата се намокрят, съществува риск случайно да ги отделите от кожата и тогава заразата се разпространява върху по-голяма зона. Ако намокрената раничка се възпали, херпесът ще остане по-дълго време върху кожата.
5. Херпесът е опасен за бъдещите майки
Казват: херпесът по време на бременност е опасен за плода.
В действителност: невинаги. Ако бъдещата майка вече е боледувала от херпес и има силна имунна система, т.е. нивото на антителата в кръвта є е в норма, няма за какво да се тревожи. При рецидив на заболяването лечението трябва да се назначи от лекар. Ако вирусът се активира преди самото раждане, за да се предотврати заразяването на плода, лекарите разглеждат възможността за раждане със секцио. Но ако жената никога не е боледувала от херпес и се е заразила по време на бременността, това наистина може да се превърне в заплаха за детето. В тези случаи трябва веднага да се направи консултация с гинеколог.
6. Как се установява видът на херпеса
Ако лекарят не е сигурен за вида на вируса, открит в организма ви, той може да назначи кръвни тестове. За тази цел се използват три основни метода:
– Първи метод: изследване, което трае 1-2 дни. Чрез него се определя наличието на вируса на херпеса. Той е за новородени деца.
– Втори метод: типизиране на вируса, което продължава 2-5 дни. Чрез него се определя: видът на вируса на херпеса. Прилага се при всички пациенти.
– Трети метод: ифа-диагностика, която продължава 3-4 дни. Помага да се определи наличието на антитела срещу вируса на херпеса. Той е предназначен за бременни жени.
ВНИМАНИЕ!
Лекарите различават 8 типа човешки херпес вирус. Ако организмът вече е заразен с някой от тях, наличието на антитела срещу този тип вирус не намалява риска от заразяването с друг вид.
