Половин век по-късно: съвременната лунна мисия ЛРО откри горната степен на лунния модул от Аполо 12!

1
156
Добави коментар
redbul80
redbul80

Вляво: мястото на падане на горната степен на лунния модул от мисията „Аполо 12“. Вдясно: допълнителна графична обработка на снимка на същия терен, за да се подчертае къде лежи изхвърленият от удара материал. Credit: NASA/GSFC/Arizona State University/Stooke and Marcus

13 май 2019 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. На 14-ти ноември 1969 г. е изстреляна мисията „Аполо 12“ с астронавтите на НАСА Алън Бийн, Пийт Конрад и Дик Гордън. Няколко дни по-късно лунният модул с Бийн и Конрад извършва меко кацане на Луната. Докато работят на повърхността на естествения ни спътник, двамата астронавти разгръщат чувствителен сеизмометър. За да се провери работоспособността му, специалистите от НАСА решават, след като Бийн и Конрад се връщат в окололунна орбита, да разбият вече неизползваемата горна степен на лунния модул. Така ще може да се създаде изкуствено лунотресение. 

Днес, половин век по-късно, съвременната мисия на НАСА „Лунър Риконисънс Орбитър“ е успяла да открие останките на тази горна степен.

Откритията бяха публикувани на 10-ти май тази година в научното списание Икарус. Авторите на проучването са двама души – Филип Стуук и Майкъл Маркъс. Описание на достъпен английски език има на сайта на блогъра Фил Плейт. Тук ще представя кратко резюме от работата на учените. 

Всеки космически кораб „Аполо“, предназначен за кацане на Луната, се е състоял от два компонента: команден и сервизен модул (CSM) и лунен модул (LM). Съответно CSM e бил отговорен за превоза на астронавтите от Земята до орбитата на Луната и обратно, а LM – за кацането на лунната повърхност от окололунна орбита и след това за завръщането на астронавтите от повърхността към окололунна орбита. Лунният модул се е състоял от две части – спускаема степен за самото кацане и горна степен за отлитането. Спускаемите степени лесно се откриват на снимките от „Лунър Риконисънс Орбитър“ и те са най-яркото доказателство, че пилотираните мисии „Аполо“ са автентични – и досега стоят на Луната, защото след кацането вече не са били нужни. Всеки, който има достатъчно мощна камера, за да снима региона на кацане, ще може да ги намери. 

От повърхността на Луната е излитала само горната степен на LM. Но след скачването й с CSM тя вече не е била нужна, което е позволило на специалистите от НАСА да я разбият целево в лунната повърхност, за да проверят работоспособността на сеизмометъра.

При операцията обаче двигателят на степента работил по-дълго от очакваното и тя паднала по-далече от предвиденото. Дълги години никой не знаел къде е мястото на разбиване. 

Изследователите Стуук и Маркъс решили да потърсят останките на снимките от съвременната мисия „Лунър Риконисънс Орбитър“, която заснема лунната повърхност с висока резолюция от 2009 г. до ден днешен. Благодарение на предоставената от НАСА информация двамата са знаели, че трябва да ограничат усилията си в регион с радиус до 80 км. от мястото на кацане – не би се очаквало степента да е паднала по-далече. За да могат да са независими и да не си повлияят на резултатите, Стуук и Маркъс работили отделно един от друг и не си комуникирали. Единият от тях намерил останките през 2013-та година, а другият – през 2016-та. Чак когато приключили с анализа на снимките, започнали да работят заедно и да обсъждат какво са видели. 

Стуук и Маркъс открили тъмно петно на лунната повърхност, което съвпада с траекторията на степента от „Аполо 12“. Находката е съвместима с това, което НАСА предоставя като информация за мисията: скорост на степента към момента на разбиването от 1.7 km/sec при ъгъл спрямо повърхността 4°. Това би оставило дълъг улей или бразда.

Заключенията на двамата учени са убедителни, макар че винаги има шанс да са допуснали някаква грешка. Все пак няма спор, че положеният от тях труд е колосален и ще помогне при идентификацията и на други останки от космически мисии на Луната. 

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/