Св. Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Иоан
Когато говори за свети Иоан Предтеча, Господ казва на народа: „Какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?“ (Мат. 11:7) Знаете ли какво е тръстика, люлеена от вятъра? При всеки полъх на света тя отива в някаква посока – наляво, надясно, насам, натам… Сега е модерно едно, после друго. Днес едно се смята за добро, утре – противоположното. Не много отдавна беше актуален комунизмът. Изглеждаше, че ще съществува винаги. И тогава повечето хора искаха да бъдат комунисти, защото натам духаше вятърът. После задуха в друга посока и дойде демокрацията. А тръстиката светкавично се наведе към нея. Мнозина комунисти за една нощ станаха демократи. Борци за класово равенство изведнъж заобичаха богатството. В една шеговита песен се казваше: „На нови хора вече викам братя.“ И това не предизвиква някаква вътрешна драма. Гъвкавите хора винаги имат оправдание. Някой ги е лъгал, но те внезапно прозират истината и започват да следват промяната. До другия вятър…
Такива примери могат да се дадат не само в политически аспект, а във всяка сфера на живота. Хората, подвластни на този свят, преди всичко и най-много обичат модите. И силните на деня. Такива са и в семействата си, и в работата си, и в Църквата… Господ Иисус Христос иска да каже, че св. Иоан Кръстител не е такъв. Не е роб на човешките компромиси. На желанието да угодиш на ветровете. Той стои твърдо в истината и няма буря, която да го огъне.
Вижте в какво време идва Предтечата. Цялото човечество, цялото творение е тръпнало в очакване на своя Изкупител. И ето, дошъл Спасителят. Кръстил се в река Иордан. И взел върху Си греха на света. Бил посочен от свети Иоан като Агнец Божий. Предстояли най-важните и съдбовни събития в човешката история. Но какво направил Господният Предтеча? Изобличил Ирод, че не може да има жената на брата си. И си навлякъл смъртна присъда.
Какво бихме му казали днес? „Това ли е най-важното в момента? Защо ти трябва да се занимаваш с нещо толкова дребно? Да надничаш в чуждите постели?“ Не можеше ли св. Иоан да спечели народа на своя страна и да помогне по този начин на Господа? Като добър оратор не трябваше ли да привлече силните на деня? Дори самия цар? Да създаде лоби? Или поне дребна фондация? Лобитата могат да свалят и издигат когото си поискат. При него идвали войници, митари, кой ли не. Все хора с възможности. Не е ли можел да създаде някакъв финансов център, който след това да спонсорира новопоявилата се Църква? Днес политици и бизнесмени се надпреварват да строят храмове. И тогава е можело да стане така. Накратко, имало е всички условия да бъде използвана ситуацията според човешката логика. А вместо това Кръстителят се набъркал в личния живот на някой си. И не на някой си, ами точно на управляващия в момента. Направо чувам как днешни пиари биха го посъветвали: „Ти гледай голямото, а не малкото. Царете са си царе – винаги са си били такива. А и личният му живот си е негова работа, а не обществена. Длъжни сме да си затворим очите за доброто на каузата.“ Други пък с „гражданска съвест“ ще го попитат: „В крайна сметка Ирод няма ли право на личен избор? Какво като е цар? Ти правата му ли отричаш да спи с когото иска?“ „Най-хуманните“ сред нас обаче биха били истински агресивни: „Ти, Иоане, да не би да поставяш граници на любовта? Твоят ли закон ще казва кой кого да обича? Любовта стои над закона! Тя е с предимство!“ Накрая всички посочени ще се обединят в това, че Кръстителят е фанатик и на такива трябва да се гледа с погнуса. Към това мнение могат да се присъединят и обикновените, свикнали с битово празнуване циници. Защото за Господния Предтеча още преди раждането му е пророкувано, че „няма да пие вино и сикер“ (Лука 1:15). Те ще му се подиграват, че така става, когато човек не се поотпуска с някоя ракийка – само си навлича проблеми.
„Но какво излязохте да видите?“ – продължава да пита Господ. „Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати.“ (Мат. 11:8) Знаете какво говорят хората: „Хубавите дрехи дават самочувствие.“ Така мислят не само атеистите, но и много от днешните вярващи. Всички харесваме царските палати и меките дрехи. Те карат човек да се усеща реализиран, перспективен. Дори и да служиш на Бога, прието е да си облечен възможно най-добре. Защото казват, че така прилягало на Господа – да му се отдава най-хубавото. Само дето не се знае ние заради Господа ли се обличаме добре или заради нас самите и собственото ни самочувствие. Пускаме духа на царските палати и в храмовете.
А св. Иоан бил различен. Той се обличал в груби и прокъсани пустиннически дрехи. Вместо облекло, принесъл на Господа ослепителната си духовна красота. Вместо красиви протоколни приказки, изказал изобличения към греха. Вместо гъвкаво отношение към Преданието, проявил вярност към закона. Някой би опонирал: „Какво?! Да започнем да се обличаме в дрипи ли?“ Отговорът е: Трябва да започнем да кърпим разпокъсаните си души!
Изпокъсали сме душите си от мълчание. Душите ни са овехтели от компромиси. От непрекъснатото ни желание да направим само това, което ни е изгодно. Да не се минем. Забравили сме, че истински изгодното е да бъдеш Христов. Това ни показва св. Иоан Предтеча. Че човек или е християнин всякога и във всичко, или на практика изобщо не е християнин. Всъщност, думата за това, което правим, не е точно мълчание. Защото в мълчанието може да се роди молитва. Нашето е притрайване. Примигване. Временно затваряне на очите, докато опасността ни отмине. И това може да се забележи във всичко. Не само в неизобличаването на някой властник, но и пред бедата на ближния гледаме да минем метър. „Какво ме интересува, че някой е зле? Защо трябва да си нарушавам рахата заради него?“ По пътя, в магазина, в блока, къде ли не… Навсякъде едно и също равнодушие.
Дори по отношение на вярата си сме такива. Тогава, когато трябва да се прояви най-елементарното за християнина – да защити това, което е приел от Господа и да го опази чисто, пак замазваме бездействието си с благи думи за любов и прехвърляне на отговорността на друг. Случвало ми се е, когато трябва да се изобличава някое еретическо учение, да моля братя да изразят мнение и те. Но все получавах отговор: „Какво говориш? Това не е наша работа!“ А чия ли работа е? – мислех си. В какво се изразява нашето пастирство? Да стоим на едно място и да „излъчваме“ любов в общия смисъл на думата ли? Имах един приятел, който казваше, че от много приказки за любов, ние, днешните вярващи, сме станали любовчии. Тоест, всичко ни е захаросано, розово, лишено от честност. Като флирт за един ден, а не обич за цял живот. Отците никога не са постъпвали като нас. Не са лъгали еретиците в името на светската толерантност, че техните заблуди ще ги спасят. И това те са правели именно от истинска любов. Който обича не лъже. Нито смята, че може да има много „истини“. Съвременният свят е на път да приеме всичко за чиста монета, за да отрече постепенно всичко като негодно. Но подобна всеядност е напълно неприемлива.
Само до преди няколко десетки години за Христа изпращаха в тъмница или на смърт. И имаше хора, които бяха готови да претърпят лагери, но не и да си мълчат. Не и да бъдат равнодушни. И те са истински последователи на Кръстителя. Сега е друго. Днес дори за Содом и Гомор трябва да се говори политически коректно. И ние често го правим, за да не ни нарекат с някоя обидна дума. Така постепенно образът на светиите се отдалечава от нас. Те стават нелогични и неприемливи. Неразбираеми. Сигурен съм, че ако бяха сред нас, бихме могли да ги оборим дори богословски. Да обясним на св. Иоан, че либералната демокрация има свои норми, в които Ирод може да се ожени за жената на брат си, а ако иска дори и за самия си брат Филип. И това е „достойна“ постъпка. Има християнски деноминации, където венчават мъже за мъже. И считат това за проява на любов. В този смисъл, колко ли дълбоко изостанал в любовта е Господният Кръстител?
„Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк… Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоан Кръстителя…“ (Мат. 11:9,11) Каквото и да кажем след тези думи, ще бъде нелепо. Защото в тропара на св. Иоан се пее: „Споменът за праведника е с похвали, а за тебе, Предтече, е достатъчно свидетелството на Господа…“ Сам Христос ни дава Своя Кръстител за най-светъл пример на благочестие. А щом Господ казва нещо, кой би дръзнал да добави към неговите думи? Нима можем да се оправдаем: „Аз, Спасителю, не постъпих като Твоя приятел, защото такова е времето. Защото е важно да бъдеш широко скроен в меките си дрехи. Защото смятах, че в Твоя закон няма достатъчно любов и реших да прибавя нещичко от себе си. А също и в каноните нямаше достатъчно любов, нито пък в догматите. Те отживяха. Модерното богословие е различно от предишното. И учи на нови, незакостенели неща. Светиите ти и те не са в крак с времето. Сега е друго, Ти Сам знаеш…“ Може ли наглостта ни да стигне дотам? Мисля, че може. И именно затова идват последните времена. Понеже ние и светиите ще си станем чужди. Изцяло по наша вина. И разбира се, от „любов“…
Разберете ме правилно. Написах всичко това, не за да ви убеждавам, че всеки трябва да започне да крещи какво мисли, оправдавайки се с примера на св. Иоан. Напротив, настоявам всеки да знае мястото си и със смирение да стои в него. Всеки трябва да е наясно с това къде отива. Църковността ни не може да е страничен ангажимент, нещо, с което се разсейваме в неделя. Или пък начин да се покажем интелигентни. Но любовта ни към Христос трябва да бъде поставена в центъра на сърцето. Именно любовта към Христос, а не към себе си или към благата и примамките на този свят. Истинско изкуство е да разбереш кога трябва да говориш и кога да мълчиш. И то е достъпно само за смирените, които никога не търсят своето. Горделивият пък винаги се опитва да прикрие греха, за да угоди на човека, вместо да прави обратното. Ето оттук започва тайната на истинското говорене.
Св. Иоан бил Предтеча на Господа още от вътреутробния си живот, когато проиграл в корема на майка си Елисавета при идването на Пресвета Богородица. После Го посочил при река Иордан. А след това, както казва тропарът: „…Като пострада с радост за истината, благовести на тези, които бяха в ада, явилия се в плът Бог…“ А сега стои пред престола Господен. И ликува в неизказаната радост на Царството Небесно. Но заедно с това не оставя и нас, земните. И продължава да ни сочи пътя към Христос. Както и начина, по който да се спасим. Да се върнем обратно към здравата логика. Да станем истински, а не мними ученици на Господа. Да участваме реално в живота на Църквата, а не потребителски. Да спрем да бъдем люлеещи се тръстики. Има такъв църковен хумор, че понякога Бог допуска вятър, за да се разлюлее Корабът и така да провери кои от моряците са пияни и ще изпаднат от палубата в бурното море. Трябва да се държим в послушание на Капитана и да бъдем трезви. Защото Корабът на Църквата не е за туристически круиз. В него всеки има работа за вършене. И тази работа е покаянието. В кондака на празниците – Намиране на честната глава на св. Иоан – се казва: „Пророче Божий и Предтече на благодатта, намерили главата ти като най-свещена роза, израсла из земята, всякога получаваме изцерение, защото ти пак, както преди, проповядваш покаяние в света.“ Покаянието не е нищо друго, освен завръщане към християнската ни нормалност. И все още има време да закърпим душите си!
От книгата „Писмо до близък“
В момента книгите – „Писмо до близък“ и „Среща с Живота“ (допълненото издание, включващо вътре и „Срещи със смъртта“) – могат да бъдат закупени в София: в храм „Св. преп. Наум Охридски“ в жк Дружба 1 (до езерото), в книжарницата на храм „Св. Седмочисленици“, в книжарницата на храм “Света Троица” в жк Света Троица, в храм “Св. ап. Андрей Първозваний”, в книжарница „Български книжици“ и в книжарница “Лествица”, в книжарници “Хеликон”, в храм “Успение Богородично” – София, в Старинен храм “Св. Параскева” – Пловдив. За останалите градове, както и за София, може да бъде поръчана по интернет на имейла на издателството: [email protected] или по телефон: 0884 029 264 – Николай Фенерски – издател. Цената на „Писмо до близък“ е 14 лева, а на допълненото издание „Среща с Живота“, което включва в себе си и втория том “Срещи със смъртта”, е 18 лева, ако бъдат закупени в книжарница или храм. Ако бъдат поръчани по интернет, ще струват съответно: „Писмо до близък“ – 12 лева и „Среща с Живота“ – 15 лева, като допълнително ще се заплатят транспортните разходи за куриерската фирма. Заплащането става с наложен платеж при получаване на пратката. В имейла до издателството посочете име и фамилия, град, офис на „Еконт“ или „Спиди“ и мобилен телефон за връзка. За закупуване на книгата от чужбина заплащането става по “Уестърн юнион” или по банков път. Заплаща се цената на книгите, съответно 7 евро и 9 евро, плюс пощенските разходи. За да изпратим до чужбина, моля пишете на същия имейл: [email protected] за уточняване на адреса.
