Икономистът Владимир Каролев даде интервю за Асен Рашков, ПИК, в което коментира сделката за ЧЕЗ, както и съмненията, че зад нея стои бившият зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов.
– Г-н Каролев, сделката за ЧЕЗ отново е на дневен ред. Преди време, в друго ваше интервю за медията ни, изразихте мнение, че не вярвате, че тази сделка ще се случи. Сега, когато договорът с „Еврохолд“ е налице, на друго мнение ли сте?
– Тогава казах, че не вярвам, че ще се осигури финансиране за тази сделка, но към днешна дата има подписан договор и пак въпросът е дали ще се осигури финансиране.
Имаше подписан договор и с „Инерком“, но „Еврохолд“ е по-сериозен потенциален инвеститор от „Инерком“. Несравними са.
В момента „Еврохолд“ има задача да намери финансиране. Компанията е обявила откъде ще го търси – първо трябва да си увеличат капитала, ако това увеличение на капитала е успешно, тогава трябва да осигурят още заеми.
– Казвате, че „Еврохолд“ са по-сериозна компания от „Инерком“. При това положение техните шансове за успешна сделка по-големи ли са?
– О, разбира се. Предишният инвеститор нямаше никакъв шанс. Въобще се чудя защо влезе в тази игра. Докато „Еврохолд“ са правили успешно увеличение на капитала, правили са успешни мисии на корпоративна облигация, последната сигурно беше преди 2 години.
Всичко обаче зависи от международните капиталови пазари – аз не знам дали ще са такива условията на тези пазари, че да се осигури необходимото финансиране. И никой не знае.
– Ако се намери нужното финансиране, ще успее ли сделката да мине и през КЗК, КФН и КЕВР?
– Напълно логично „Еврохолд“ обявиха, че първо ще минат през регулациите и тогава ще се занимават с осигуряване на финансирането от дълговата му страна, защото това е едно скъпо мероприятие. Трябва да се плащат такси ангажимент, които за сумите, които ще се осигуряват, са милиони евро. Абсолютно нелогично е те да издадат облигация, пазарът да я поеме тази облигация, да платят таксата за пласиране на такава облигация, или ако е заем, да пласират таксата за ангажимент и за финансиране на заема. И в двата случая разходите са милиони. Не е логично да ги правят, преди да имат одобрението.
„Еврохолд“ първо трябва да мине през КЗК, а след това през КЕВР. В случая с КЕВР това, което многократно каза и председателят Иван Иванов, че законодателите, в случая парламентът, са им възложили някаква задача, без да са определили правила за тази задача. Как точно КЕВР ще проверява потенциални апликанти, не е много ясно. Това също може да забави сделката, тъй като трябва да се определят тези правила и се създадат подзаконови нормативни актове. Друг е въпросът, че никъде по света подобна комисия не регулира сделки по покупки и продажби.
Такива сделки се контролират от Комисията за защита на конкуренцията от гледна точка на това да не се засилва концентрацията на конкуренцията в сектора неправомерно. Но така или иначе сегашният закон иска и КЕВР да се произнесе, така че по финансирането ще се работи по-усилено, след като „Еврохолд“ получи одобрението на КЕВР и КЗК.
ДАНС трябва да се произнесе последна, когато трябва да се проверят източниците на капитали, но там не очаквам проблем, ако се стигне до това. Защото ако има осигурено външно финансиране, ще е от наистина международни банки с много висока и безсъмнена репутация.
– Въпреки че това е сделка между частни страни, сякаш и тя оставя политически привкус. Заговори се, че изпълнителният директор на „Еврохолд“ Асен Христов е близък до председателя на парламента Цвета Караянчева и бившия зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов…
– Това, което чух публично по телевизията, е, че Асен Христов се познава с Цветанов от училището. Трябва ли Асен Христов да се крие, че познава Цветан Цветанов, след като са от едно училище?
А що се отнася до Караянчева, тя е работила за „Еврохолд“ в Кърджали преди доста години. Тази компания има над 1000 служители.
– Тоест не смятате, че зад сделката стоят политици?
– Аз не знам дали стоят политици.
