Помпей е античен римски град в регион Кампания, провинция Неапол, Южна Италия. Според направените реконструкции, градът бил с около 700 метра по-близо до Тиренско море отколкото е сега. През 1997 година е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Основатели на Помпей са оските – староиталийски индоевропейски народ. Според историка Страбон, в Помпей живеели още пеласги, самнити и етруски. През 80 година преди Христа Помпей пада под римска власт и е превърнат в колонията Colonia Veneria Cornelia Pompeianorum. През 62 година преди Христа имало силно земетресение. Според степента на разрушенията археолозите предполагат, че епицентърът се намирал в град Помпей.
На 24-ти август 79 година след Христа вулканът Везувий (кратерът му е с обиколка 1400 метра и дълбочина 217 метра) изригва, като древноримският историк Плиний Млади в няколко писма подробно описва всичко. Според записките му вулканът се събудил внезапно, като отбелязва, че в дните преди това не е имало никакви индикации за предстоящото. Изригването било придружено с изхвърлянето на огромни количества вулканична пепел, газове, лава, камъни на височина от 33 километра и пулверизирана пемза със скорост от около 200 километра в час! Всичко това продължило около 15 часа в резултат, на което градът бил напълно унищожен. Нещо повече, стотици години след това Помпей остава скрит под пемзата и пепелта, достигащи на места внушителните 25 метра! Към днешна дата са открити около 1500 души, но археолозите допускат, че жертвите на Везувий са много повече.
За идентифицирането на града помага намерената през 1763 година табела с надпис ‘Respublica Pompeianorum’. В последствие са открити градския театър, храмът на Изида, къщата на Диомед и Херкуланската порта. През 1815 година контурите на античния град вече били ясно очертани. Днес всички намерени предмети по време на разкопките се съхраняват в Националния археологически музей в Неапол.
През града минавали пет големи улици. Любопитен факт е, че съществувал правилник, който организирал движението на пешеходците, товарните животни и носачите по главните пътища. Първоначално жителите си набавяли вода посредством цистерни (най-голямата, която е открита е с площ от 30 метра) и кладенци (някои с дълбочина до 35 метра), но след изграждането на акведуктите*, употребата на кладенците се преустановила. Разкопките показват, че в Помпей имало храмове, множество малки олтари, терми, пазари, триумфални арки, амфитеатър и базилика. Градът бил известен с красивите и луксозни къщи на градския елит.
акведукти* – канали за пренос на вода.
Открити са следи от най-разнообразни занаятчийски работилници, сред които бояджийници, кожарски и грънчарски ателиета, работилници за производство на глинени лампи и керемиди. Много силно било застъпено и производството на текстил.
През 80-те и 90-те години на 20-ти век са извършени частични реконструкции, в резултат от тежкото земетресение от 23-ти ноември 1980 година в района. Лошото състояние на много от сградите, принуждава властите да затворят по-голямата част от града за посетители. Поради тази причина през 2013 година ЕС отпуска 105 милиона евро за реставрация и реконструкция на Помпей. Ежегодно античният град е посещаван от над 2 милиона туристи.
