Снимка от архива на мисия „Аполо 11“. Photo credit : NASA
18 юли 2019 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Ако някога сте се чудили какво е отношението на съветските специалисти относно автентичността на американската пилотирана лунна програма „Аполо“, предлагам ви поглед към статията на Е. Молотов, специалист към НИИ Космически приборостроения, гр. Москва. Статията е публикувана в списание „Новости-космонавтики“, бр. 8 през 2005 г. и носи заглавие „Мы «видели», как американцы садились на Луну…“
В нея е разказано подробно как СССР проследява сигнала на пилотираните кораби „Аполо“ по време на техните мисии, което включва и работата на астронавтите на повърхността на Луната.
През 60-те години се води съревнование относно това кой първи ще изпрати човек на Луната, в рамките на програмите „УР-500-Л1“ и „Н1-Л3“ (на СССР) и „Аполо“ (на САЩ). Програмите се развиват паралелно, а победителят би се сдобил с политически престиж. Поради това ръководството на СССР следи с изострено внимание как се развива космонавтиката в САЩ. Секретарят на ЦК на КПСС Д.Ф. Устинов, който наблюдава развитието на промишлеността в Съветския съюз по въпросите на отбраната, дава поръчка на главния конструктор на РНИИ КП (тогава НИИ-885) М.С. Рязанский да разработи специален контролен радиотехнически комплекс, с помощта на който да бъдат прихванати радиосигналите от пилотираните космически кораби „Аполо“.
По това време Рязанский е отговарял за създаването на радиотехнически средства, които са нужни на управлението на съветските лунни кораби. Под негово ръководство е основан Наземен комплекс за управление, който включва към себе си два центъра за контрол на полетите, шест наземни и три корабни станции. Но тези съоръжения не биха могли да се използват за приемането на информация от „Аполо“, защото американските кораби работят в друг честотен диапазон и сигналите имат съвсем различна структура. Ето защо се налага да се създаде специален контролен център, способен да обезпечи приемането на данни от „Аполо“. Предложено е центърът да може да приема не само гласова и телеметрическа информация, но и телевизионен сигнал.
Взето е решение да се използва антената ТНА-400 с диаметър 32 m (на горната снимка), намираща се в Крим до гр. Симферопол. Тя по-късно се използва и като приемна антена в рамките на радиотехническия комплекс „Сатурн-МС, който е обезпечил управлението на съветските роботизирани апарати за изследванията на Луната. Това е включвало орбиталните мисии, съветските луноходи и станциите за вземане на лунни проби в автоматичен режим. Антената е екипирана с приемник, работещ в 13-сантиметровия диапазон (диапазона S, използван от лунните модули на „Аполо“), плюс още следните компоненти:
Контролният комплекс е създаден за кратко време от РНИИ КП в сътрудничество с няколко производствени предприятия и той е приведен в готовност да получава сигнали от американските кораби „Аполо“ през ноември 1968-ма година.
За да могат да бъдат проследявани корабите, когато са летяли около Луната и са кацали на нейната повърхност, са били нужни балистичните данни на орбитите им, за да могат да се изчислят настройките на приемната антена. Но американците не публикували тези сведения. Ето защо данните за полетните орбити били изчислени на базата на времето на изстрелване и пристигане, което било съобщено по американските радиостанции. Именно тази информация била използвана за насочването на антената, а фината настройка е била довършвана чрез получените радиосигнали от лунните кораби.
Успешно са проследени следните космически мисии: „Аполо 8“, „Аполо 10“, „Аполо 11“ и „Аполо 12“ в периода между декември 1968-ма и ноември 1969-та година. От всички тези експедиции са получени данни с добро качество, които включват разговорите на астронавтите със Земята, както и телеметрична информация за състоянието на бордовите системи. За съжаление телевизионният сигнал има ниско качество поради недостатъчното ниво на енергетическия потенциал на радиолинията, базирана на 32-метровата антена.
Тук също така трябва да се подчертае, че американците са притежавали сложна система за управление, която е позволявала непрекъсната връзка с космическите кораби „Аполо“. По това време съветският контролен комплекс е могъл да получи сигнал само в тази част на видимостта, която е съвпадала с видимостта на проследяващата станция в Мадрид.
Лунната експедиция под ръководството на Ф. Борман на космическия кораб „Аполо 8“ през декември 1968 година извършва първото пилотирано облитане на Луната. Корабът извършва осем обиколки около естествения ни спътник, след което се завръща на Земята посредством приводняване в океана. Този полет дава основание на СССР да спре работата по първия етап на съветската лунна програма „Л1“, макар че цялата техника и екипажите били в готовност.
Полетът на екипажа на „Аполо 11“ с Армстронг и Олдрин окончателно слага точка на съревнованието между САЩ и СССР за изпращането на човек на Луната. На горната графика са показани фотографии на спектрите на радиосигналите от съветската контролна станция, като фотоапаратът е снимал директно монитора.
А на долната графика е показано изображение на Земята от повърхността на Луната след прихващане на сигнала от телевизионния канал на един от корабите „Аполо“:
Прочетете и статията: Китайската лунна мисия Чанг-e 2 е успяла да заснеме следите от кацане на мисиите Аполо!
За подробна информация: Новости-космонавтики
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
