От 40-те години на 20-ти век досега камъни с дълги дири след себе си в сухото корито на езерото Рейстрак Плая в Долината на смъртта объркват туристите в това уникално място. Изглежда, че някаква невидима сила бута или дърпа така наречените ‘плаващи камъни’ в продължение на стотици метри. Дори и големи камъни, някои с тегло до 300 килограма са се преместили, оставяйки дълбока следа в земята. Доскоро никой не бе виждал или документирал движението на камъните, като причината за него бе непозната. Днес учените твърдят, че имат идея какво предизвиква мистериозното придвижване на камъните в Долината на смъртта.
Езерото Рейстрак Плая получава името си може би именно благодарение на този уникален феномен (в превод от английски ‘писта, хиподрум’). Често следите са успоредни една на друга, но на места се вижда, че два камъка, които са се движили заедно изведнъж са се разделили, или единият е спрял, а другият не. Други камъни са поели по обратния път, докато други се движат само по права линия. Дори още по-интригуващо е, че някои дори са се претъркаляли докато са плавали в пресъхналото езеро!
През годините са се зараждали множество теории за това какво предизвиква движението на камъните, коя от коя по невероятни – от паранормални явления до силни магнитни полета. Разбира се, когато няма обяснение за даден феномен, няма как да не бъдат замесени и извънземни сили или същества.
Учените обаче имат други идеи, които са доста по-земни. Някои изследователи вярват, че комбинацията от естествени фактори причиняват движението на камъните. Те са на мнение, че тъй като в Долината на смъртта нощите могат да бъдат изключително мразовити през зимата, се образува тънък слой лед върху гладката земя. Под въздействието на силните ветрове там камъните се предвижват, оставяйки дири след себе си. Известно е, че през студените месеци от годината ветровете тук достигат до 140 – 150 километра в час. Има и предположения, че самото образуване на лед може да избута камъните.
И така учените достигнали до заключението, че изключителни условия биха могли да предизвикат движението на камъните, тъй като някои от тях не помръдвали в продължение на години. Следователно те заключили, че е необходима конкретна комбинация от температура, влажност и вятър. Както се оказало на по-късен етап, тези заключения не били далеч от истината, въпреки че никой дотогава не бил документира или наблюдавал движение им. Тогава се намесил екипът на Норис, който предложил необикновен експеримент.
Ричард Норис, Джеймс Норис и екипът им инсталирали метеорологична станция през 2012 година, оборудвана с камери, снимащи в режим тайм лапс*, както и поставили GPS проследяване на някои камъни.
тайм лапс* (time lapse) – режим на заснемане, при който камерата се настройва да снима с многократно по-малко кадри от стандартните 24 или 30 кадъра в секунда и се оставя да снима за дълъг период от време. След това при възпроизвеждане на кадрите със стандартните 24 или 30 кадъра в секунда се създава илюзията, че времето тече по-бързо.
Докато през 2012 година не се случило нищо, то през 2013 година сняг и дъжд образували големи локви в няколко участъка от езерото Рейстрак Плая. И тогава, на 4-ти, 20-ти и 21-ви декември, както и на 9-ти януари 2014 година камъните помръднали и учените успели да документират за пръв път в историята движението им.
Те забелязали, че през нощта повърхността на езерото замръзнала, образувайки тънък слой лед, а на сутринта на места се разтопил. Водата от разтопения лед потекла под него и го раздвижила, като имало лек вятър, който подпомогнал процеса.
Въпреки че повечето ледените парчета се разпаднали на по-малки такива, някои от тях останали с ширина от около 30, дори и повече метра, като се носели върху тънък слой вода. Камъните, хванати в капан в тези парчета лед, се движели с него с много ниска скорост – около 1 – 2 метра в минута. На 20-ти декември се преместили повече от 60 камъка! Дори един от камъните снабден с GPS се преместил с повече от 200 метра за периода декември 2013 – януари 2014 година.
Изглеждало, че мистерията с движещите се камъни от Долината на смъртта била разрешена. Екипът на Норис заключил, че са необходими точно конкретни условия за движението на камъните:
Плитки локви образувани от снеговалеж или дъжд
Ниски нощни температури
Тънки плаващи пластове лед
Лек вятър
Достатъчна топлина за бавно топене на леда
Тъй като ледените пластове се разрушават при определени условия, камъните приклещени в различни късове лед се движат независимо един от друг. А камъните оставят дирята си в калта под водата и леда, която остава невидима до момента, в който земята не изсъхне.
След проведеното проучване се установило, че нито магнетично поле, нито извънземни сили са причината за движението на камъните от езерото Рейстрак Плая в Долината на смъртта. Въпреки че реалната причина за движението им далеч не е толкова интригуваща, колкото някои от предложените преди това теории, си остава изумително, че тънък слой лед може да движи камък в продължение на стотици метри с помощта на лек вятър. Това е живо доказателство за силата на природата!
