Дяволската кула – факти и легенди за уникалната скала

6
270
Добави коментар
AzZnam
AzZnam

Така наречената Дяволска кула представлява монолитно скално образувание, намиращо се в Черните хълмове, в щата Уайоминг, САЩ. Извисява се на впечатляващите 386 метра над река Бел Фурш, минаваща в подножието ѝ, а най-високата точка на кулата е на 1558 метра надморска височина. Самата кула, от върха до основата, е 265 метра, като диаметърът в най-ниската част е около 300 метра, а при върха – 86 метра. Уникалното естествено образувание е първият официален национален паметник на страната, провъзгласен за такъв през 1906 година.

Според някои експерти кулата и заобикалящият я терен, който е предимно от седиментни скали, са се образували в плитки води през среден или късен триаски период (от преди 225 до 200 милиона години). Този период е характерен с изчезването на голяма част от растителните и животинските видове, със сух и горещ климат и пресъхване на морета. Според други кулата е резултат от изстинал преди около 50 милиона години вулкан, който с течение на времето се разрушил, като останала само втвърдената магма.

Снимка: fthmb.tqn.com

Скалното образувание получило името Дяволската кула през далечната 1875 година, когато полковник Ричард Ървин Додж грешно превел името дадено му от местно племе, но въпреки това то се запазило и до днес. Правилният превод бил ‘Кулата на Лошия бог’, което произлизало от легенда на племето, гласяща, че по време на буря богът слизал на върха на кулата и започвал да бие барабан. Друго име, произлизащо от местните племена е ‘Бърлогата на мечката’.

Първото документирано изкачване на Дяволската кула е извършено от Уилям Роджърс и Уилард Рипли през 1893 година. Те използвали пукнатини, в които забивали дървени клинове, а между тях поставяли дъски. Импровизираната стълба била използвана чак до 1927 година, след което изкачването по нея станало твърде рисковано. Останки от стълбата могат да се видят и до днес.

През 1940 година на върха на кулата се приземява парашутист. Поради загубена част от екипировката си по време на полет, той не успял да слезе от Дяволската кула и прекарал 6 дни на върха ѝ, преди да го спасят.

Височината на скалата в комбинация с равнинния терен около нея позволяват тя да се вижда от разстояние от почти 160 километра. От върха ѝ могат да се видят части от 4 съседни щата – Небраска, Монтана, Северна и Южна Дакота, а в миналото кулата била използвана от европейците за ориентир.

Интересно е, че за редица местни индиански племена кулата е свещено място и до днес. Някои от тях все още провеждат свещени ритуали в подножието ѝ.

Снимка: huffingtonpost.com

Според местни легенди, произлизащи от племената кайова и сиу лакота, в далечното минало, няколко млади момичета се разхождали в този район, когато огромна мечка ги забелязала и започнала да ги преследва. В опит да избягат от мечката, момичетата се изкачили върху една ниска скала, паднали на колене и започнали да се молят на Великия дух да ги спаси. Чувайки молитвите им, Великият дух издигнал скалата високо в небето. Тя се издигнала толкова високо, че достигнала до звездите и момичетата се превърнали в съзвездието Плеядите. А в опит да се изкачи по скалата, мечката оставила дълбоки следи от нокти върху нея.

Районът на Дяволската кула е предпочитана дестинация за хиляди туристи всяка година, а паркът около нея е дом на редица защитени животни като белоопашатия елен, прерийното куче и гологлавия орел.