Хирошима – истината за бомбардировките

1
117
Добави коментар
setlans
setlans

Град Хирошима е разположен на делтата на река Ота, в най-големия японски остров – Хоншу. В утрото на 6 август 1945 г., американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“ пуска атомна бомба в центъра на града – оживен жилищен и бизнес квартал, изпълнен с хора.

Бомбата, наречена „Little Boy“ (в превод от английски – „Малчугана“), заради дългата си, но тънка форма, е направена от уран 235. Липсата на възвишения, които да ограничат разпространението на взрива, води до огромни поражения – огненото кълбо от взрива, разрушава 13 кв. км от града.

В сърцето на експлозията, температурата достига няколко милиона градуса по Целзий, което довежда до топлинна вълна, която буквално изпарява човешката тъкан.

В радиус от половин миля (805 метра) от центъра на взрива, всичко живо е било убито.

Това, което е останало от хората са само сенките им, изгорени в камъка. Отвъд тази централна част, хората са били убити от взривната и топлинната вълни. В тази област смъртността е била над 90%. Огнената стихия създава ураганен вятър, който разпространява и усилва огъня.

Почти 63% от сградите в Хирошима са били напълно унищожени и близо 92% от структурите в града са били или разрушени, или повредени от взривната вълна и огъня.

Общият брой на смъртните случаи е труден за установяване, но най-малко 75 000 са били убити в първите часове след бомбардировката, и около 140 000 до декември 1945 г. До края на 1950 г., броят на умрелите достига 200 000.

Много от онези, които са успели да оцелеят от взрива, са умрели след това от фаталните изгаряния. Други, които не са имали смъртоносни рани са умирали, заради разрушените спасителни и медицински центрове.

В рамките на 2-3 дни, жертвите на радиацията, които са били около центъра на взрива, са развили симптоми на гадене, повръщане, кървава диария и загуба на коса. Повечето са починали в рамките на една седмица. Жертвите на радиацията, които са били по-далеч от експлозията, са развили симптоми от една до четири седмици по-късно.

Бременните жени, които са оцелели от бомбата, са изправени пред нови ужаси, защото уранът има ужасно въздействие върху плода.

Много от бебетата са били мъртвородени, а тези, които са родени живи са били изправени пред по-високи нива на детска смъртност от обикновеното, или са имали умствени и физически увреждания.

От 1960 г. насам се наблюдава по-висок процент на заболеваемост от рак, по-специално на щитовидната жлеза, гърдата, белия дроб и слюнчените жлези. Известно е, че радиацията причинява много видове рак и японските научни изследвания вече показват пряка връзка между разстоянието от центъра на взрива, вероятната доза на излагане на радиация и процентите на заболяване от рак.

Общоприето е – особено в САЩ – че пускането на атомната бомба в Хирошима и три дни по-късно в Нагасаки е необходимост, за да се приключи по-бързо войната и да се спасят човешки животи.

Дори днес много хора вярват, че бомбата е била необходима, за да капитулира Япония и да се избегне необходимостта от инвазия на Япония от страна на САЩ, което може да струва живота на хиляди хора.

Обширни научни изследвания в Щатите, чрез първостепенни източници показват, че това просто не е вярно.

По времето, когато са подготвяли бомбата за употреба, Япония вече е била готова да се предаде. Генерал Дуайт Айзенхауер казва:

„В този момент Япония търсеше някакъв начин да се предаде с минимални загуби на хора. Не беше нужно да ги удряме с това ужасно нещо“. 

Та, ако Япония е била готова да капитулира, защо тогава все пак са използвани двете атомни бомби?

Важен фактор във взимането на това решение е желанието на Щатите да утвърдят своето господство в региона след войната. Тези, които са планирали следвоенната ситуация са вярвали, че това изисква американската окупация на Япония, която би и дала възможност да установи постоянно военно присъствие, да оформи своята политическа и икономическа система и да доминира в Тихия океан без страх от японско възраждане.

Но то вече не е основна стратегическа загриженост на САЩ – основна грижа е Съветският съюз.

Както знаете, Съветският съюз и САЩ бяха съюзници по време на войната срещу Германия. Но, разбира се, техните икономически системи са несъвместими.

САЩ никога не биха приели, че някоя част от световната икономика ще бъде затворена за тях. А онези, които търсят алтернатива на пазарния икономически модел на САЩ, са склонни да гледат към Съветския съюз.

Този прогресивен антагонизъм бива засилен от нарастващата власт и престиж на Съюза, следвайки ролята му в разбиването на гръбнака на германската военна машина. Следователно, желанията на САЩ са да предотвратят съветския напредък в Азия и в резултат – съветското влияние върху Япония.

Демонстрация на мощ и фалшиви твърдения

Едно заключение: САЩ са искали да демонстрират уникалната военна мощ, която притежават – атомната бомба – за да получат политическо и дипломатическо предимство пред Съветския съюз в следвоенното споразумение с Европа и Азия.

Много от водещите американски политици, дипломати и военни смятат, че е ненужно да се бомбардира Япония. Но съветниците на президента, по това време Хари Труман, сериозно подкрепят и настояват това да се случи. Военният министър Стимсън, например, описва атомната бомба като „майсторска карта“ в американската дипломация към Съветския съюз.

Щатите започват да творят фалшиви твърдения с цел да оправдаят използването на бомбата, да се оневинят. Такъв мит е например, че гражданите на Хирошима и Нагасаки са били предупредени за бомбардировката чрез листовки. Това е една дебела лъжа.

Доказателствата показват, че решението за бомбардировката е взето на най-високо ниво. Точно, за да не изтече информация и за да не разберат японците. Над японските градове са били разпръснати листовки, НО това се е случило след бомбите, предупреждавайки, че по-нататъшна съпротива ще бъде безполезна.

Друго твърдение е, че Хирошима и Нагасаки са легитимни военни цели. Това, също не е вярно. Хирошима е бил дом на щаба на втората японска армия, но преди всичко голям град с огромно цивилно население.

Около 10 000 от общо 200 000 смъртни случаи в Хирошима са на военен персонал. Нагасаки не е имал военни части, а от общо 140 000 смъртни случая, само около 150 са били на военни.

Общо 95% от всички жертви на двата града са цивилни.

Освен, че успява да си осигури политически, дипломатически и военни предимства, САЩ също така си осигуряват и иначе невъзможното – тестване на ядрени оръжия върху човешки същества и тяхното въздействие върху сградите и средата.

Те получават възможността да наблюдават въздействието на радиацията върху хората, по начин, който наче би бил невъзможен. При пускането на две бомби, едната от уран, другата от плутоний, в различни физически условия, могат да се изпитат различни ефекти.

И докато минават десетилетия от ужасните военни престъпления в Хирошима и Нагасаки, никога не трябва да забравяме какво се е случило всъщност, и циничният и варварски опортюнизъм на САЩ при използването на тези оръжия.

Това, което трябва да направи целият свят е ядрено разоръжаване, за да се гарантира, че този ужас никога няма да се повтори.

Мнение на Д-р Кейт Хъдсън, Генерален секретар на Кампания за ядрено разоръжаване

Сетланс