Сирената за ядрена атака на „Крайслер“ е била с размерите на автомобил. Тя е била с дължина 3.7 метра и височина 1.8 метра. Теглото на сирената е било приблизително 3 тона.
Гигантската сирена е била задвижвана от осемцилиндров бензинов двигател със 180 конски сили, който е задвижвал двустепенен въздушен компресор и въртящ се чопър.
Компресорът е изтласквал 73.9 куб. метра въздух в минута, през въртящ се чопър, който е „нарязвал“ въздуха на импулси, за да създаде звук.
Сгъстеният въздух е излизал през шест гигантски отвора (всеки с дължина от 91 см), със скорост от 643 км/ч. Сирената е създавала невероятно силен звук – 138 децибела, измерени на 30 метра от сирената.
Силата на тази сирена остава ненадмината, като дори и днес не съществува предупредително устройство с по-силен звук.
Основната цел на сирената „Крайслер“ е била да предупреди обществото по най-отвратителният начин, в случай на ядрена атака от Съветския съюз по време на Студената война.
Сътрудничество „Крайслер-Бел“
Сирената, както може би се досетихте, е построена от автомобилната компания „Крайслер“, в сътрудничество с Лаборатории „Бел“.
Снимка: Неизвестен източник
„Крайслер“ произвежда три популярни сирени за предупреждение, базирани на дизайна на „Бел“. Първото поколение от тях, наречено „Chrysler-Bell Victory“, е произведено в началото на 40-те години на миналия век. Повече от сто от тях са продадени в Съединените щати.
В ранните дизайни е използван двигател със 140 конски сили. Подобрената версия, с двигател със 180 конски сили, е представена през 1952 г.
Правителството на САЩ помага на избрани държавни и окръжни правоохранителни органи да закупят тези сирени и да ги инсталират на ключови места. Окръг Лос Анджелис закупува 6 от тях, а други 10 са били продадени на други агенции в щата Калифорния.
„Големите червени свирки“
Сирена в музея Walter P. Chrysler Museum / Снимка: By User PBMI – Self-photographed, CC BY 3.0, Link
„Големите червени свирки“, както са ги наричали, са звучали само няколко пъти, по време на рутинни тестове.
Съобщава се, че звукът им се е чувал на 40 км. разстояние.
Сирената на „Крайслер“ е била толкова мощна, че са я използвали за разпръскване на мъгла от ВМС на САЩ по време на Втората световна война.
Мъглата е била сериозна опасност по онова време, когато самолетите не са били толкова модерни, а пилотите са разчитали предимно на видимостта си.
Инженерите на ВМС на САЩ и Кралските военновъздушни сили са експериментирали с различни техники за разпръскване на мъглата. В крайна сметка, британците са използвали огън, а американците сирената на „Крайслер“. Сирените са били разполагани на 30 метра една от друга, по пътя на самолета.
Звуковите вълни, произведени от тези мощни сирени, са карали суспендираните частици мъгла да се сливат една с друга, като така образували дъжд.
Недостатъци
Началник на Службата за гражданска отбрана, Лос Анджелис, Калифорния, разглеждащ сирената, на 22 януари 1954 г. / Снимка: gsjansen/Flickr
Основният недостатък на този метод за разпръскване на мъгла е бил звукът. Той е бил толкова силен, че е оставял мъжете замаяни, и с главоболие. Мъжете са се опитвали да защитят ушите си с памук и гума, но това не е било достатъчно.
Шумът е бил изключително вреден и за птиците и другите животни. Статия, публикувана в Mechanix Illustrated, през 1940-те казва, че ултразвуковите вълни могат да бъдат използвани за създаване на същия ефект върху мъглата, без да се причинява болка на хората и животните.
Последната сирена на „Крайслер“ е била произведена през 1957 година. Съществуващите сирени остават в експлоатация до 70-те години на миналия век, след което се спират.
Днес повечето сирени не функционират, а вместо това ръждясват по складове. Голяма част от сирените са продадени за скрап.
И все пак, ако искате да видите истинска сирена „Крайслер“, можете да го направите в центъра на Грийнвил, Южна Калифорния, на върха на хотел „Уестин Поинсет“. Друга има на сградата за поддръжка на пожарната служба в Рочестър, Ню Йорк.
Споделете вашето мнение за сирената за ядрена атака на „Крайслер“, на нашата Фейсбук страница!
Сетланс Заглавна снимка: Тест на сирената „Крайслер-Бел“, Ню Йорк / Marie Hansen/The LIFE Picture Collection
