Непознат автор, не особено грабващо представяне на задната корица, странно километрично заглавие, много суперлативи – за някои това съчетание е интригуващо, а други подхождат с предпазливост към него. Аз съм от вторите. Но докато не почна, няма да знам какво ме очаква. Затова отварям прозореца и се гмурвам в приключенията на Алан и компания, разказани на около 300 страници.
В началото произведението на Юнас Юнасон ми се стори леко налудничаво, без много смисъл, но после ме завъртя в забавна, интересна и свежа вихрушка. Моментите, където действието залита много към политиката, ги пропусках, изключвах се също като Алан, който въпреки, че не я обича, постоянно се сблъсква с нея, защото тя оказва голямо влияние върху живота му. А животът му, ех животът му. Завиждах на този 100 годишен възрастен човек с младежки дух за това, пред което е преминал. Не толкова от желание да повторя преживяното от него, защото някои от приключенията му са на косъма от смъртта, а по-скоро защото е живял и живее както иска, пътува много и среща всякакви хора.
