Какво е поведенческа икономика?

1
121
Добави коментар
vocala
vocala

Изборите и вземането на решения са основен аспект от живота – от тях до голяма степен зависи неговото качество. Предлагаме Ви осем базови елемента, които можем да вземем предвид при повечето ежедневни избори.

Стимулиращи въпроси

Преследването на собствения интерес е основен икономически мотив.

Основен човешки стремеж е желанието да се търси удоволствие и да се избягва болката. Хората организират своите действия точно около търсенето на удоволствие и избягването на болка. Те оценяват всяка алтернатива, като балансират въображаемото удоволствие с въображаемата болка и избират алтернативата с по-голямо удоволствие.

Търсене и предлагане

Силата на търсенето и предлагането например определя цените и заплатите.

На стоковия пазар цената е резултат от баланса между търсене и предлагане. Например, за да печелят по-високи заплати, на студентите се препоръчва да работят в област, считана за по-малко привлекателна. Защото към непривлекателните сфери се проявява слаб интерес, следователно заплащането е по-високо в сравнение с това на по-привлекателните работни места, където има и по-голяма конкуренция.

Силата на късмета

Талантът и упоритата работа са ключови съставки на успеха. Въпреки това късметът и случайните събития извън нашия контрол допринасят за икономическия успех. Например завършващ студент може да има късмет и много бързо да развие кариерата си, която обаче да пропадне при икономическа криза. Други случайни фактори включват къде сте родени, кое училище или университет сте завършили, здравето ви и други.

Парите не са всичко

Повечето хора всъщност се стремят към неща, различни от високи доходи. Много по-голяма радост им носи преследването на страстта на живота им, прекарването на време с приятели и семейство, пътешествия и щастливи преживявания. Хората далеч не преценят всичко според неговата финансова равностойност.

Законът за намаляващата чувствителност

Според него стойността, получена от потреблението на повечето стоки и услуги намалява след определен момент. Например, колкото повече слушаме дадена песен, толкова повече я харесваме, но само до определен момент. Всички удоволствия (например чаша кафе сутрин) следват закона за намаляваща чувствителност.

Социални и пазарни норми

Ние живеем в два свята: единият се характеризира със социални норми, а другият – с пазарни отношения. И съвсем нормално, хората реагират на всяка една от тях по различен начин. Например, ако ваш приятел ви се обади и каже, че се нуждае от помощ за придвижване, е много вероятно да му помогнете, дори и без особено желание. Какво обаче ще стане, ако вашият приятел ви отправи същата молба, но с желание да плати за помощта ви? По всяка вероятност ще решите, че за тези пари не бихте отделили толкова време.

Въвеждането на пазарни норми в социалните отношения нарушава социалните норми и вреди на взаимоотношенията. Използването на подаръци обаче ни държи в социални норми (дори подаръците да са малки). Затова, когато сте в ресторант с новата си приятелка или приятел, спестете подробностите за това колко точно е била сметката. Когато емоциите и парите се сблъскат, ситуацията става неловка.

Загриженост за справедливостта

Хората държат на справедливото отношение. За доказателство служи следният мисловен експеримент: в Ultimate Game на двама играчи се предлага шанс да спечелят определена сума пари. Например първият играч прави предложение как да раздели награда, да кажем от 100 долара, между себе си и втори играч. Вторият играч може да приеме или отхвърли сделката. Ако сделката бъде отхвърлена, нито един играч не получава нищо. Оптималната стратегия е първият играч да предложи на втория играч малка сума, да кажем един долар. И вторият играч трябва да приеме сделката, защото да получиш нещо е по-добре, отколкото да останеш с празни ръце. На практика обаче първият играч предлага сумата да бъде разделена по равно поради желание за справедливост. Когато хората се опитват да запазят по-голямата част от парите за себе си, вторият играч е готов да се откаже от парите, тъй като офертата е несправедлива.

Страх от загуба

Ние не обичаме да губим. Склонността ни да се привързваме към различни предмети е честа причина за висока тревожност. Тя е израз на страха ни от загуба, а това обяснява и защо сме склонни да се фокусираме върху негативните събития (неуспехите), отколкото върху положителните (постигане на напредък). Добър трик да използваме това е като си представим, че губим всичко, което притежаваме. Това ще ни накара да ценим повече онова, което вече имаме.