Църквата да има позиция, когато семейни тенденции стават законодателство, казва преподавателят в Православния богословски факултет във ВТУ
Светият синод на БПЦ застана зад писмо на трима богослови от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и го оповести публично. В него проф. д-р Димитър Попмаринов, доц. д-р Мариян Стоядинов и доц. д-р Свилен Тутеков от Центъра по систематическо богословие при Православния богословски факултет изразяват тревога и загриженост относно новото социално законодателство и новите образователни практики в българското училище, които според тях рушат семейството и обществото и лесно могат да се превърнат в механизми на ново социално инженерство.
“Намесата на държавата под натиска на т.нар. дистрибутори на социални услуги от неправителствения сектор в отношенията родител-дете, стигматизирането на семейството и на родителите като заплаха и опасност за децата им, превръ- щането на детето в субект на абсолютни права, насилственото му покваряване чрез джендър идеологията са част от механизмите за налагане на практики, които подменят християнската истина за човека и семейството”, се казва в апела на търновските богослови.
– Проф. Попмаринов, какво провокира вас и колегите ви да напишете писмо? (Какво пише в писмото – виж горе.)
– Писмото беше отправено до Светия синод, защото е върховният орган на БПЦ, а не до обществеността. То нямаше за цел да бъде показвано, но тъй като са решили, нямаме против. Ако беше писано към обществеността, може би щеше да бъде по друг начин.
– Как би изглеждало посланието ви към обществеността?
– Щяха да се потърсят други моменти, свързани с новото социално законодателство и новите образователни практики в училище, които лесно могат да се превърнат в механизми на ново социално инженерство. Ние тръгваме от обща
загриженост,
която засяга
вярващия човек
Всеки православен християнин, който е осъзнат, защото имаме много “номинални” православни християни, но и те да бъдат запознати с проблемите. И това е работа на църквата. Тя трябва да се грижи за тези хора.
– В писмото казвате, че гласът на църквата трябва да бъде чут в дебата. Това упрек ли е?
– Не, това е едно подсещане, че съществува проблем. Ние сме много добри в търсене на кусури, не че църквата като институция няма такива. Има и ние си ги знаем.
Въпросът беше в църковните среди да се направи осмислено изследване на проблема и евентуално църквата като институция да каже на обществото какво е нейното мнение. Преди година ние, от Центъра по систематическо богословие при Православния богословски факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, излязохме с концепция, свързана с Истанбулската конвенция. Нещата са свързани.
– С какво се занимава този център?
– За широката публика това е догматическото учение на църквата, свързано с учението за човека – как се саморазбира той, мястото му в света, в обществото, отношението към Бога, т.нар. глобални въпроси за смисъла и ценността на човешкия живот. Занимавайки се с тези проблеми, решихме да обърнем внимание по този въпрос и на Светия синод.
– А има ли реакция на вашето писмо?
– Доколкото разбирам Светият синод приема като вътрешно задължение да съберат всички законови и подзаконови документи, които са излезли. Да сондират мнения, да се съветват със специалисти, за да се види дали има основания нашата загриженост.
– Къде намирате основания за притеснение?
– Хората повдигат тези въпроси и много ясно е, че ние трябва да отговорим някак. Става дума за Стратегията за закрила на детето, но и програмите в училищата за сексуално образование. Има реална опасност от прокарване на идеи и дори идеологии, както беше в Истанбулската конвенция, които често са скрити, не се подлагат на обсъждане. Дори и да са положителни, би трябвало да се говори, за да няма съмнение в обществото и в църковните среди.
Джендър идеологията е нова, а тя се прокарва по заобиколни пътища, без да се декларира официално. Един човек, който е специалист, като погледне терминологията, разбира за какво става дума. Сексуалното образовние на децата е изключително голям въпрос и не засяга само училището – тук е въпросът за семейството. Как тези модерни тенденции се включват като законодателство. Това е
основната
опасност
– когато тези неща в много благообразни форми биват включени в законодателство, в поднормативни актове, които трудно се забелязват от обществото. Тогава нещата стават опасни. Това е нашата загриженост.
Въпросът е църквата да има ясно съзнание за какво става дума и когато изникнат такива проблеми, тя като институция да знае какво да отговаря. Да има позиция.
– Но социалният министър обясни, че след обществената реакция тази стратегия е оттеглена и няма да бъде приемана в този вид.
– Но този въпрос не е снет и по един или друг начин ще бъде прокарван. Такива тенденции вече има. Ние като едно отворено общество би трябвало да разсъждаваме по тези въпроси, а не да вървим след събитията. Това е подсещане към църквата като институция да се обърне по-голямо внимание на семейството, особено на вярващите християни.
Да кажем сексуалното образование – вкъщи детето е възпитавано по един начин в православен дух, но в училище среща друг подход. Това води до смут у детето и в семейството. Мои приятели и колеги, които имат деца в чужбина, са шокирани от всичко, което им се предлага – как се води сексуален живот, какво да правят и още подробности.
– Но след като в интернет децата могат да намерят всякаква информация, не е ли по-добре да го научат в училище?
– Може да е в училище, но тук е мястото на църквата да обясни как. Въпросът според православния християнин е не само в използването на кондоми, а какво трябва да е поведението на този ученик, какво е разбирането му за живота, как занапред би трябвало да се държи като вярващ човек. Ето затова става дума, а не за технологията. Тя е едната страна, но
без да има
моралната и
веровата страна,
е много опасно
Неслучайно сме на първо място по аборти.
– Тоест образователните програми трябва да са съгласувани с църквата или да се въведе вероучение в училище.
– Аз не бих претендирал, че някой трябва да ги съгласува. Църквата обаче трябва да обърне внимание, че от нейна гледна точка тези неща не трябва по този начин да бъдат поднасяни.
Да има среща, разговор, а не да се налагат. Срещу религиозното образование има невидима съпротива от официалните власти. Когато се каже за религиозно образование в училище, отговорът е: църквата е отделена от държавата и светското образование не е религиозно.
Нито едното е вярно, нито другото. Църквата е отделена административно от държавата, но голяма част от този народ е в църквата. И второ – светско образование не значи атеистично образование. Още 1995-1996 г. писахме от нашия факултет и до СУ за религиозното образование. Отговорът беше: не може, защото съдържанието на това, което предлагате, се преподава в други дисциплини – като история и философия. Така че решението е и политическо, но е обусловено от дългите години на атеизъм. Въпросът не е свързан толкова с църквата като институция, а по-скоро с обществените нагласи.
– Достатъчно авторитетна ли е църквата, за да влияе на обществените нагласи?
– Църквата са всички, които се кръстят и знаят защо ходят в храм. Не само да палят свещи и да мърдат въздуха. И тъй като голяма част не знаят за какво е вътре, църквата като институция е на това дередже. Лесно е да сме отстрани и да говорим: Църквата не прави това и онова. Ние сме църквата.
– Има ли интерес към православното богословие?
– За съжаление, именно поради липса на религиозно образование в средните училища децата не са наясно за какво става дума. Интересът обикновено е за следващите програми след бакалавър – магистърските и докторските. За бакалаврите проблемът е труден – за тях теология звучи като биология или геология, и толкова.
Визитка
Роден 1955 г. в село Българско Сливово
Завършва Духовната академия през 1995 г.Специализира в Санкт Петербург, Русия
Работи за Светия синод, близо 2 години е началник-кабинет на патриарх Максим
Първият щатен преподавател в Православния богословски факултет във ВТУ, открит през 1991 г.
