Платена ли е сметката на Тайната вечеря? Всеки един от нас ще си плати сметката от консумацията на греховете си, цялата сметка с ДДС, мораторна лихва, плюс бакшишите към „обслужващият персонал“, както долу така и горе… След като Исус си е платил жестоко за “Тайната вечеря”, какво остава за нас простосмъртните…
Възход и Падение
Ураган от мисли за живота, а защо не? Животът е емоционален танц, в един ден се усмихваш, в друг плачеш. В един ден си над нещата, в следващият се сгромолясваш от собствените си планове… Понякога виждаш смисъл във всичко, друг път губиш сетивата си и като сляп и глух бродиш из тълпата, търсейки смисъла на живота…
Понякога искаме да изядем целият свят, ала понякога ни се повръща, изхвърляйки всичките си илюзорни глупости, за да не заспим с мнимите лаври в ръка – лавров венец от самовлюбеност, слава за онзи и светло бъдеще …
Понякога живеем, за да работим, а и често работим за да живеем… Каква печал само!… Мечтите ни са ръководени от Глобалната система за позициониране – урагана GPS, надежди ръководени от роботи, превръщайки ни в роботи…
Понякога си въобразяваме, че като си направим красиво селфи ще изглеждаме така, както ни се иска – химерни образи, холограми на една наше глуповато въображение… И когато се погледнем в огледалото виждаме една вехта кутия изпълнена с тревожности…
Оценяваме ли собственият си живот? Знаем ли цената на всичко, което ни се случва, пък било то за добро или за зло? И стрували си да живеем без да чувстваме?…
Живей дори да си попаднал в мрака!…
Живеят смелите, които се изправят пред всякакви трудности, растат, и се движат напред въпреки всичко… Живеят тези, които са лоялни не само към хората, но отстояват собствените си принципи, въпреки че осъзнават предела на силите си… Живеят тези на които последната им дума е: „ Аз мога и ще продължавам напред“…
… Живеят тези, които побеждават себе си, прегаряйки в името на ближният… Живеят тези, които искат да те убедят в правотата ти, въпреки, че си грешник… Живеят тези, които вдъхват вяра в бога… Живеят тези, които като заговорят всъщност те прегръщат, поглъщайки сълзите ти и те въвеждат въвеждат в покой без да трепериш…
Живеят тези, които ще ти пожелаят успех и щастие, въпреки че си ги намушкал жестоко в гръб… Живеят онези хора, за които няма бял флаг и не се предават… Живеят тези, които винаги ще ти благодарят…
Живеят тези, които имат достатъчно смирение, за да разберат, че са съгрешили и поискат опрощение… Живеят тези, които знаят как да се радват и на най-малките неща, целувайки дори мравките без да ги наранят…
Живеят тези, които могат да те вдъхновят да видиш доброто дори и в най-свирепият звяр…
Живеят тези, които няма да пуснат дланта ти, докато не те извадят от ямата… Живеят тези на които можеш безрезервно да разчиташ!…
Живи ли сте?… Ако ли не, опитайте се да живеете – Струва си!…
Има ли живи?
Знаете ли, кой не може да живее? А знаете ли, кой всъщност умира?…
Умират тези, които наистина умират, тези, които са живели в лъжи… Тези, които се чувстват репресирани от живота, защото се страхуват от неортодоксални изяви като “какво ще кажат хората”….
Умират тези, които извършват предателство към щастието, сякаш този акт ще им даде по – достоен статус пред общество, лишен от истинността и заробен от цифрите по разни банкноти… Умират тези, които винаги държат на една и съща гледна точка, без да калибрират мисленето си…
Умират тези, които смятат, че любовта е клетка с ключ, а главните герои са две самотни птици и че крилата служат само за подслон, а не за летене… Умират онези, които знаят как да искат, ала не знаят как да дават… Умират тези, които продават душите си в замяна на своят интерес…
Има ли живи?…
Мълчанието
Не забравяйте, че който не иска да ви чуе или да ви изслуша, никога няма да го направи, дори и да викате, дори и да крещите… Дори да говорите на хиляди езици… да подавате хиляди знаци… не чакайте да бъдете чути, сякаш сте погребани в мълчанието на най-добрите си намерения… Защото не се интересуват от вас…
Въпреки това, който наистина се интересува от вас, който иска да чуе от вас, какво казвате, какво мислите и как се чувствате, който иска да ви разбере наистина, дори ако не говорите и мълчите, той ще ви разбере, защото ще усеща, какво всъщност казвате… Той знае езика на паузите и въздишките …
Дори да говорите чрез своята чувствителност, той ще ви слуша, душата му ще поглъща всяка ваша дума извираща от сърцето, ще ви чуе във всяка една секунда на мълчаливата компания, без да е необходимо да превеждате, той не би си позволил за миг да интерпретира неизказаните ви слова… Защото го е грижа за вас…
