Фараона:Обединеното кралство е най-голямата офшорка в Европа

5
319
Добави коментар
gloria.nova.351
gloria.nova.351

14:30 | 20 ноември 2017 220 Wikimedia

Иначе казано, за да съществува “данъчен рай”, някъде има “данъчен ад”. Не можем да упрекваме хората, че бягат от ада. Това казва експертът по международното търговско и банково право Иво Недялков – Фараона, в интервю пред Дир.бг. Иво Недялков стана известен като Фараона, след като през 1992 година създаде холдинга “Ийст уест интернешънъл”, определян впоследствие като финансова пирамида. Твърдеше се, че измамил акционерите си, а съдебната му одисея по този повод продължи почти 20 години. Завършва право в Софийския университет „Кл. Охридски“ през 1990 г. Стажант-съдия в Софийски градски съд (1991-1992 г.). Доктор по международно право (2000). Член на International Bar Association – London (2001) и на International Institute of Human Rights (2005). По негова жалба Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъжда България за неправомерен арест и прекалено дълго задържане – прекарва около година в ареста. Оправдан е през 2005 г.Първоначално осъден на 8 г. затвор през 2011 г. получава окончателна присъда от 2.5 г.Участва в International Council of Commercial Arbitration – Stockholm, Sweden. Специализирал в областта на международното търговско и банково право във Великобритания, САЩ и Швеция. Владее английски, френски, испански, руски и сърбохърватски. Иво Недялков е консултант на европейски и американски фирми. Женен е и има син и дъщеря…

– Наскоро гръмна скандалът “Парадайс пейпърс“, с досиета, изготвени от международен консорциум от разследващи журналисти. В основата на разследването е германският вестник “Зюддойче Цайтунг”, а в консорциума участват и авторитетни медии като Би Би Си, “Ню Йорк Таймс”, „Гардиън“, “Льо Монд”. Те са автори и на т. нар. Панама пейпърс, излезли в публичното пространство през пролетта на 2016-та. Адвокатската фирма „Апълби“ е източник на информацията, като се твърди, че системата й била атакувана от хакери. Как ще коментирате това, господин Недялков?

– “Апълби” е тежката артилерия в офшорния бизнес. Създадена е преди повече от 120 г. Един от първите съдружници в нея, преди това е бил главен прокурор на Бермуда. Имат близо 500 служители по цял свят. Печалбите им са над 100 милиона долара годишно. Обявени са за кантора № 1 за 2015 г. в областта на корпоративното право. Едва ли е толкова лесно да се хакнат сървърите им.

Това е чиста проба криминален акт. Чрез престъпление е придобита чувствителна лична информация, при това защитена от закона, адвокатска тайна. Не вярвам, че става дума за обикновено хакерство.

Това е целенасочена атака с участието на вътрешен човек. Вече никоя от фирмите от този бранш не държи цялата си информация на един компютър, който съвсем удобно да бъде хакнат и документите да потекат онлайн.

Някой иска да покаже на богатите и известните, че не са чак толкова недосегаеми…

Когато клиентът иска да регистрира фирма в страна без публичен търговски регистър, той има сериозни основания името му да не се свързва с тази фирма. Следователно и адвокатските кантори полагат всички усилия да запазят тайната.

Като собственик на фирмата и като неин директор се записва подставено лице. Това лице издава на действителния собственик специален документ, т. нар. тръстова или фидуциарна декларация. Така се гарантират правата на клиента, който стои реално зад фирмата. От своя страна той подписва на подставения собственик и директор декларация за действителен собственик и писмо за освобождаване от отговорност.

Тези документи не се представят публично и обикновено се съхраняват в сейфове, за да бъдат използвани при спорове между клиента и кантората.

Никой адвокат не държи на едно място тези документи и регистърните книжа на фирмите. Практикува се обикновено системата на тайните служби. В един опис са обслужваните фирми с техните имена, адреси, вписани акционери и директори. В друг списък са имената на действителните собственици и в трети – псевдонимите на клиентите.

Регистрираните фирми се свързват с псевдонимите, а последните с действителните собственици. Трите списъка се съхраняват на различни сървъри, като ограничен брой служители имат достъп и до трите. Обикновено в кантората е официалният списък, а псевдонимите и реалните собственици се съхраняват на уеб-базирани сървъри някъде по света, защитени с много сериозни пароли, известни на малко лица. Дори да хакнат или откраднат компютъра от офиса на фирмата, няма как да разберат кои лица зад кои фирми стоят.

Така че отново някой пуска малко повече пара в свирката. Освен това публикуваната информация е за операции от преди 10-12 години, т. е. всяка давност навсякъде по света отдавна е изтекла и на замесените лица не може да бъде търсена нито наказателна, нито данъчна отговорност, освен в някои много редки случаи.

– “Офшорка” се превърна в мръсна дума? Какво представлява офшорната зона?

– Няма мръсни думи, мръсен е смисълът, който човешкото съзнание влага в тях. Винаги по света е имало държави и територии с благоприятно законодателство за разлика от други с по-неблагоприятно. Иначе казано, за да съществува “данъчен рай”, някъде има “данъчен ад”. Не можем да упрекваме хората, че бягат от ада…

Помните, великият френски артист Жерар Депардийо дори стана руски гражданин, за да избегне непосилните данъци в родината си. По принцип се приема, че класическата офшорна юрисдикция включва две неща: първо – изключително ниско или никакво данъчно облагане на доходите и печалбите и второ – липса на публичен търговски регистър или, ако има такъв – в него да е допустимо да се вписват подставени лица като собственици и директори. Същевременно предпочитани са такива държави, които освен тези две условия, имат и добра инфраструктура и сигурна банкова система.

За съжаление, специално в България, “офшорка” стана мръсна дума покрай криминалната приватизация на огромни индустриални предприятия, където случайно или не, бе допуснато да участват фирми без ясни собственици.

Иначе съществува клон на правото – „право на офшорните юрисдикции”, а през офшорния бизнес се управляват активи за стотици милиарди в световен мащаб. Повечето водещи търговски и инвестиционни банки на световно ниво имат офшорни клонове и извършват подобни услуги на своите клиенти, както и управляват собствени активи по този начин.

В САЩ има няколко щата, които също отговарят на повечето изисквания и са предпочитани като офшорни дестинации пък същевременно са си на американска територия. Обединеното кралство е най-голямата офшорна зона в Европа.

– В „Парадайс пейпърс“ се съдържа информация за повече от 120 политици от 50 държави, а също така за известни предприемачи и спортисти. В списъка фигурират имената на германски милиардери, на холивудски звезди и на автомобилни пилоти, дори на английската кралица. Могат ли да бъдат легални трикове за укриване на данъци?

– Адвокатите по принцип се занимават само със сделки в рамките на закона. Но не всичко законно, може да е и морално. Примерно, неморално е даден политик да призовава за увеличаване на данъците и осигуровките в собствената си държава, а да крие собствените си доходи в офшорни сметки.

Повечето държави вече имат данък при източника върху преводи към офшорни зони. Така и да си откриете сметка в Бермудите, ако искате да пратите от софийската си сметка директно пари натам, първо трябва да си платите данъка към НАП.

Това от своя страна просто създава още работа на адвокатите. Клиентите регистрират например английска фирма, към която превеждат парите оттук. След това от английската банка средствата заминават към офшорната дестинация. Всичко е подплатено със съответни договори и фактури и формално няма нарушение на закона, а още по-малко – престъпление.

– Има ли граница между законно и незаконно всъщност?

– Границата е правната норма. Ако дадена сделка не нарушава никакви правни норми, тя обективно е законна. Но във всяка операция трябва да се търси и житейска и стопанска логика. Няма такава, ако фирмата не плаща заплатите и осигуровките на работниците си, а същевременно прави огромни преводи към офшорна фирма, уж по някакъв консултантски договор.

Затова висшият пилотаж в този бизнес е законната форма да бъде съчетана с логични основания за дадената сделка. Въпросът ви може да има и друг аспект. Много чуждестранни инвеститори имат по-голямо доверие на съда в офшорните юрисдикции, отколкото на българските съдилища. Наскоро имаше сделка по инвестиране на много голям проект. Водеща европейска банка поиска фирмата-получател на кредитната линия да бъде регистрирана на Холандските Антили, а не в София.

Явно в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя, банката е преценила, че ще й е по-лесно да спечели делото на Антилските острови, отколкото в български съд.

Напоследък зачестиха случаи, когато фирми, регистрирани в такива зони, „осъждат” съвсем законно сериозни европейски фирми за значителни суми. Но това си е чисто престъпление. Създават се привидно реален договор между офшорката и сериозната фирма, по който последната е в неизпълнение. Договорът съдържа арбитражна клауза, предвиждаща най-често спорът да бъде решен от един арбитър. Решението на последния е окончателно и необжалваемо, а въз основа на него държавният съд издава изпълнителен лист.

Така някои фирми осъмнаха със запорирани сметки. Средствата изчезват, а делата са дълги, трудни и с неясен изход. За щастие, у нас това занапред ще става трудно с промените в Закона за международния търговски арбитраж, прокарани от омбудсмана Мая Манолова.

– В досиетата има информация, че Facebook, Apple, Uber или Nike се опитват да намалят данъчните си задължения…

– И не само. Присъстват и някои от водещите в света одиторски кантори като KPMG, Ърнст енд Янг, Прайсуотърхаус, както и банки като Ситибанк, Банк ъв Америка, Хонг Конг енд Шанхай Банкинг корпорейшън (HSBC), Криди Сюис… Едва ли при стриктния контрол, на които са подложени от властите такива институции са се занимавали с незаконни сделки.

– Защо не присъстват българи в тези досиета?

– Фирмата, от която е изтекла информация се ползва от друг сегмент клиенти. Българите не отговaряме на това ниво. От друга страна в България вече е по-евтино да си плащаш данъците, отколкото да ги укриваш.

– Коментирaйте типа клиенти, които ползват офшорни “инструменти“ за укриване на данъци. От английската кралица до “перачи на пари”, наркотрафиканти и всевъзможни други субекти, пожелали да оперират “на тъмно”?!

– Офшорни инструменти се ползват от три типа клиенти. Условно наречени – добрият, лошият и злият.

“Добрите” са транснационалните банки и корпорации, обикновени бизнесмени и богати хора, които избират законни начини за намаляване на данъчните си задължения, за осъществяване на специфични търговски или финансови операции.

В България много съвсем нормални бизнесмени регистрират фирми в такива юрисдикции, за да прехвърлят формално собствеността върху българските си фирми и не за да останат неизвестни, а за да се защитят от престъпни посегателства и т. нар. кражби на фирми. Така, ако някой иска да им открадне работещите и добре стоящи български фирми, ще трябва да представи актуално състояние на чуждестранния собственик с апостил, а това не е лесно. Иначе е много лесно да се подправи подписа на физическото лице и да им вземат фирмата.

“Лошите” са напр. политици, магистрати и чиновници, които опитват да скрият приходите си от корупция в подобни офшорни сметки.

А вече “злите” са – терористи, наркотрафиканти, криминални търговци на оръжие и пр. “Злите” все по-малко имат нужда от такива фирми и банкови сметки. Този сегмент на офшорния бизнес напоследък бе изместен от криптовалутите и даркнет.

Всички нелегални дейности вече оперират с виртуалната валута. Създадоха се истински „банки” и „борси”, които не съществуват физически, а само в нета. Възникнаха възможности за обръщане на криптовалутата в реални пари, появиха се дори и банкови карти, които се държат като нормални кредитни карти, но се зареждат с биткойни и с тях може да се плаща навсякъде по света и по нищо не си личи, че дадената кредитна карта се захранва по такъв начин.

А в даркнет вече може да се намери всичко – нелегални залагания, лекарства, наркотици, секс, дори с деца, оръжие, бомби и т. н. В крайна сметка всички те опират до необходимостта от реална фирма и банкова сметка, а за това най-удобни пак са офшорните юрисдикции, където контролът и публичната информация са ограничени.

– Дори след шока, който миналата година предизвикаха т. нар. „Панама пейпърс“, глобалната офшорна система си остана непокътната. Нещо повече: новите документи показват, че тя е много по-обширна и комплексна, отколкото се смяташе досега. Как ще обясните това?

– Това е илюзия. Офшорният бизнес отдавна не е това, което беше. Преди 30 г. когато започнах да се занимавам с него, имаше към 40 такива страни. Включително такива, които вече са в ЕС – Малта, Кипър, Люксембург. Обективно те вече не могат да предлагат подобни услуги.

Други държави, контролирани от САЩ, вече са под сериозен контрол от американските служби и там не е препоръчително да се регистрират такива фирми и да се откриват банкови сметки. Държавите от Британската общност, бяха принудени да спазват в голяма степен британското законодателство. Така при действието на закона „Познавай своя клиент”, всички адвокатски и счетоводни фирми трябва да изискват документ за самоличност и доказателство за адрес на крайния си клиент и да съхраняват в офисите си копия от тези документи. Това обезсмисля регистрирането на фирми и откриването на сметки там.

В действителност местата, които отговарят на изискванията за офшорни зони останаха по-малко от пръстите на едната ръка. От друга страна, политиците няма да закрият изцяло и всички офшорни възможности, просто защото и те имат нужда от тях. А за да не са толкова различими, ще допуснат и други да ги ползват, за да се създава масовка. Дори и Хитлер не анексира Швейцария, защото нямаше къде да крие парите на нацистите…

– Ще се промени ли нещо след появата на подобни досиета?

– Естествено. На първо място ще се засили натискът от страна на международната общност върху такива държави да създадат и прилагат закони, гарантиращи по-голяма публичност върху бизнеса, ограничения при разкриването и ползването на банкови сметки.

На второ място обществото ще формира различно виждане за лидерите си и предприемачите, приемани преди това като филантропи. А клиентите от своя страна ще предприемат по-предпазливи действия и няма да се разкриват дори пред адвокатските фирми, като ще ползват подставени лица, свои агенти или скрити пълномощници.

– Ще научим ли наистина секретите на свръхбогатите?

– Това което научаваме и ще научаваме е само върхът на айсберга. Свръхбогатите имат достатъчно средства и начини да прикриват тъмните си дела. Но да не забравяме какво казва Светото писание – нищо скрито, няма да остане неосветено. Важното е човек да върши всичко, и явно, и тайно, така, че ако един ден бъде осветено, да няма от какво да го е срам…