Facebook загуби дело в ЕС относно премахване на незаконно съдържание

2
220
Добави коментар

Европейският съд излезе с решение по дело Case C‑18/18, Eva Glawischnig-Piesczek v Facebook Ireland Limited, което касае следната предостория:

 Г‑жа Glawischnig-Piesczek е депутат в Националения съвет на Австрия, председател на парламентарната група на „die Grünen“ (Зелените) и федерален говорител на тази политическа партия.

Facebook Ireland е оператор на световна социалномедийна платформа за ползвателите, които се намират извън Съединените американски щати и Канада.

На 3 април 2016 г. ползвател на Facebook Service споделя на личната си страница статия от австрийското онлайн информационно списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“, вследствие от което на тази страница се генерира умалено изображение на оригиналния сайт, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на г‑жа Glawischnig-Piesczek. Освен това въпросният ползвател публикува коментар към статията, съдържащ думи и изрази, за които запитващата юрисдикция констатира, че накърняват честта на жалбоподателката в главното производство, обиждат я и я оклеветяват. Публикацията е била достъпна за всеки ползвател на Facebook Service.

С писмо от 7 юли 2016 г. г‑жа Glawischnig-Piesczek отправя искане до Facebook Ireland в частност да заличи този коментар.

Тъй като Facebook Ireland не премахва коментара, г‑жа Glawischnig-Piesczek предявява иск пред Търговски съд Виена, Австрия, който с определение за допускане на временни мерки от 7 декември 2016 г. задължава Facebook Ireland да преустанови — незабавно и до окончателното приключване на производството по иска за преустановяване на нарушението — публичното показване и/или разпространяване на снимки на жалбоподателката в главното производство, когато в придружаващото ги съобщение се съдържат дословно същите и/или смислово равностойни твърдения като тези в коментара, описан в точка 12 от настоящото решение.

Facebook Ireland блокира в Австрия достъпа до първоначално публикуваното съдържание.

Сезиран с въззивна жалба Висш областен съд Виена, Австрия потвърждава първоинстанционното определение, що се отнася до идентичните твърдения. За сметка на това той постановява, че преустановяване на разпространяването на твърдения със смислово равностойно съдържание се дължи само по отношение на твърденията, за които Facebook Ireland е получило сведения от жалбоподателката в главното производство, от трети лица или по друг начин.

Търговски съд Виена и Висш областен съд Виена основават актовете си на член 78 от Закона за авторското право и член 1330 от Гражданския кодекс, като се мотивират в частност с това, че публикуваният коментар съдържа изявления, които прекомерно накърняват честта на г‑жа Glawischnig-Piesczek и освен това ѝ приписват престъпни деяния, без да са представени никакви доказателства за това.

Всяка от страните в главното производство подава ревизионна жалба до Върховен съд, Австрия.

Доколкото следва да се произнесе дали разпореждането за преустановяване на нарушение, издавано по отношение на доставчик на хостинг услуги, който управлява социална мрежа с множество ползватели, може да се отнася включително до онези текстуално идентични и/или смислово равностойни изявления, за които доставчикът няма сведения Върховеният съд отбелязва, че съгласно неговата практика подобно задължение трябва да се смята за пропорционално, когато доставчикът вече разполага със сведения за поне едно посегателство срещу интересите на съответното лице вследствие от публикация на даден ползвател и с това е потвърден рискът от извършването на други нарушения.

Тъй като обаче преценява, че отнесеният до него спор повдига въпроси за тълкуването на правото на Съюза Върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

–   в целия свят,

–  в съответната държава членка,

–  на съответния ползвател в целия свят,

–  на съответния ползвател в съответната държава членка?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?

3) Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?“.

Решението на съда:

Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), и конкретно член 15, параграф 1 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съдилищата на държава членка да могат:

–  да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е дословно идентично на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, независимо по чия молба се съхранява тя,

–  да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е смислово равностойно на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, при условие че действията по контрол и търсене на информацията, за която е издадено това разпореждане, са така ограничени, че да се отнасят само до информация, която предава съобщение с по същество непроменено съдържание в сравнение с онова, по повод на което е направена констатацията за незаконност, и която включва указаните в разпореждането данни, и при условие че разликите във формулировката на това смислово равностойно съдържание в сравнение с формулировката на информацията, обявена преди това за незаконна, не биха могли да принудят доставчика на хостинг услугите да преценява самостоятелно това съдържание, и

– да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва посочената в разпореждането информация или да блокира достъпа до нея в целия свят в рамките на релевантното международно право.