МИЛА РОДИНО – ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХИМН!

Автор на съвременния химн на България „Мила
Родино“ е Цветан Радославов.

Цветан Радославов Хаджи-Денков е български психолог, роден в
град Свищов през 1863 г.

Майка му е дъщеря на видния книгоиздател и просветен деец
Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович.

Малкия Цветан расте в обкръжението на известни възрожденци
като Иван Шишманов и Алеко Константинов.

След завършване на Априловската гимназия в Габрово, той учи
няколко години история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава
докторска титла по философия в Лайпциг, Германия.

Завръща се в България и работи като гимназиален учител в
Габрово, Русе и София.

През 1885 г., по пътя към бойното поле на
Сръбско-Българската война, в която участва като доброволец, Радославов
композира песента „Горда Стара планина“.

През 1905 г. творбата е обработена от композитора Добри
Христов, а през 1964 г. песента се превръща в химн на България.

Смята се, че за написване на мелодията той използва
известното в родния му край Свищовско хоро.

През 1895 г. песента му е отпечатана в учебник по музика на
Карел Махан.

Текстът на творбата е променян многократно.

Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на
новата Конституция на страната, песента „Мила Родино“ отново е приета
като национален химн на Република България.

Настояща версия на химна

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и
блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и
Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната
научна психология – Вилхелм Вунт.

Умира през 1931 г. в София.

„Горда Стара планина“ – първоначален текст
от Цветан Радославов

Горда Стара планина,

до ней север се синей.

Слънце Витош позлатява,

към Цариград се белей.

Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.

Хайде братя българи,