СЛОВОТО БОЖИЕ ЗА БРАКА

1
153
Добави коментар
kalev.ivan
kalev.ivan

Сватбата в Кана Галилейска (Йоан 2:1-11)

Възлюблени, Бог е създал мъжа и жената с цел да продължават, по Негово благословение, да дават живот на нови човешки поколения на земята. Това обаче, съгласно буквата и духа на Словото Божие, не трябва да става безразборно, а в законните рамки на брака, който е възведен от Христа Спасителя в светиня и който в Църквата Христова е поставен между седемте църковни тайнства.

Когато веднъж нашият Господ бил запитан от фарисеите, дали е позволено човеку да напусне жена си по всяка причина, отговорил: — Не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. Те му казват:- — Защо тогава Мойсей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне? Той им отговаря:—  Поради вашето жестокосърдие ви е позволил Мойсей да напу­скате жените си; но отначало не беше тъй. Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодейства, и който се ожени за напусната, прелюбодейва (Мат. 19: 3—9).

Тъй Спасителят е гледал на брака — като на съюз между мъжа и жената до гроб! И св. ап. Павел учи, че велика е тайната на брака, като я уподобява на тайнствения съюз между Христа и Църквата. Мъжът и жената образуват едно тяло. Затуй те имат взаимни задължения към своя доброволен, осветен от Божията благодат чрез св. тайнство брак, семеен съюз. „Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената — на мъжа. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената“ (1 Кор. 7:3— 4). „Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си, който обича жена си, себе си обича“ (Еф. 5:28).

За да укрепи тази свещена семейна връзка между мъжа и жената и за да я направи по възможност тъй яка, че да не може нищо да я разруши, още във Ветхия Завет Бог е дал специална заповед, която гласи: „Не прелюбодействай!“ То значи: Не се провинявай срещу светостта на брачния съюз! Не го руши, защото бракът е Божие дело! Не си позволявай незаконни, извънбрачни връзки! В Стария Завет прелюбодейците били наказвани най-строго: — с камъни били избивани (Второз. 22:22—24). Тъй трябвало да се изкоре­нява злото от Израиля.

Ако в Новия Завет, в ерата на благодатта, тази строга мярка не се прилага, понеже е твърде жестока, мислите ли, че Бог, върховният Пазител на Своите вечни закони, няма да подири сметка за това, как са се отнасяли човеците към Неговите наредби? Бог е праведен и ще въздаде всекиму заслуженото. Тъкмо в книгите на Новия Завет е казано: „Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло — чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евр. 13:4).

Между шестата и седмата Божии заповеди има дълбока връзка. Бог, Творецът на живота, е и негов закрилник. В предишната заповед той казва. „Не убивай!“, а в тая: „Не прелюбодействай!“. Там Той предпазва от унищожение създадения живот, а тук пази от осквернение изворите на земния живот —  семейните огнища!

Някому може да се стори Божието законодателство много строго и отекчително. Стига закони! Стига ограничения! Не може ли да се даде на човека повече свобода? Възлюбени, свободата за грешника значи гибел, а ограниченията — спасение! Ограниченията за душата на човека са това, каквото са железните обръчи за бъчвата — те я пазят от разглобяване. Какво би станало с човечеството, ако то съвсем не знаеше 10-те Божии запо­веди? То и сега е отишло много напред в греха, тъй че е близо до погибел, а без тях, може би, отдавна щеше да е погинало. Бог е поставил Своите 10 заповеди като железни обръчи около всеки човек, за да не загуби човек човешкото си и божествено достойнство и да не се излее от сърцето му скъпоценното миро на небесната благодат. Махнете железните обръчи от едно буре, и съдържащото се в него скъпо вино ще изтече в калта. Махнете от половия живот на човека ограниченията на 7-та Божия заповед, и неговата богодарована духовна красота ще изтече в калта на прелюбодеянията и беззаконията!

Какви грехове ни забранява 7-та Божия заповед? — Разбира се, не само прелюбодейството, а и всички ония грехове, които, бидейки свър­зани с плътските заложби у човека, не отговарят на Божиите наме­рения и цели. Бог е създал плътските заложби у мъжа и жената, не за грях, а за да се осигурява чрез законното им използване в брака продължението на човешкия род. Всеки, който по един или друг начин изопачава тия свои плътски заложби, превръщайки ги от благословени оръдия на Божия промисъл в средства за нечисти забавления, се огрешава пред Бога.

Безбрачният, според предписанията на Църквата, трябва да живее целомъдрено, за да може да встъпи чист в брака. Семейният също трябва да живее целомъдрено, за да не прогневи Бога с нарушаване на седмата Негова заповед, която гласи: „Не прелюбодействай!“

Целомъдрие трябва да има, следователно, и до брака, и след брака. Целомъдрието до брака се нарича девственост, а след брака — съпружеска вярност. Ако блудният грях е отвратителна мерзост пред ангелите, то прелюбодеянието е неокачествимо престъпление пред Бога, защото е нарушаване чистотата на светите брачни отношения и нагло потъпкванена публично дадения при бракосъчетанието обет за вярност! Даже в най-обикновени житейски въпроси се смята позорно да потъпчеш чест­ната си дума, дадена пред човеци. А да потъпчеш дадената при венчавката пред Бога клетва, да изневериш на своята брачна половина е толкова по-тежко провинение, колкото Бог стои по-високо от човеците! Затуй св. Йоан Златоуст с право казва: „Ако не живееш целомъдрено и след брака, това е вече върхът на беззаконието“. Прелюбодеянието е смъртоносен бацил за семейния живот. Той разрушава клетката на обществото — семейството, затуй е и обществено престъпление. Понеже в прелюбодеяние могат да се провинят както мъжът, така и жената, нека видим какво е бракът от християнско гле­дище и какви трябва да се стараят да бъдат съпругът и съпругата като християни, за да не стигат до това мерзостно провинение.

Какво нещо е бракът от християнско гледище? – Той е не просто договор между двама млади да живеят съвместен брачен живот, за да приложат в неговите рамки дадените им от Бога творчески за­ложби за продължаване на човешкия род. Не! Той е много повече от това — той е тайнство, при което се получава благодат, освен за посо­чената вече задача, още и за освещаване на новообразуваното семейство, за да бъде то истинска домашна църква, дето да живее Бог, дето да се спасяват човешки души, дето да се изпълнява Божията воля, дето да се възпитават децата в Божиите заповеди.

Бракът е огнище на любовта. В него съществена роля играе взаимната обич между мъжа и жената, които в любовта тъкмо намират смисъла и щастието на брачния живот. Бракът е благословен от Бога съюз между мъжа и жената, за да образуват те до гроб едно цяло, което не бива да се разкъсва, съгласно думите на Спасителя: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат. 19:6).

Бракосъчетаните не случайно са наричани съпрузи. Що значи съпрузи? То ще рече съвпрегнати. Те са действително от момента на бракосъчетанието съвпрегнати в едно рало, в ралото на семейния живот, за да браздят с него нивата на общото семейно щастие. Съв­прегнати веднъж, съпрузите образуват едно цяло. Радостите на мъжа са вече радости и на жената. Скърбите на мъжа са скърби и на жената. Успехите, неуспехите, тревогите, вълненията, грижите, задълженията са вече общи.

БРАКЪТ Е НЕЩО ВЕЛИКО В БОЖИЯ ЗАМИСЪЛ

Чрез него се основава ново гнездо, дето трябва да се прославя Божието име. В брака затова трябва да цари единодушие и любов. Съпрузите не са вече свободни да вървят дето си щат. Те се намират под благословения ярем на съпружеското единство. Дето върви единият, там трябва да върви и другият. Никакво заглеждане настрани не им е позволено. Никаква мисъл за изневяра не е допустима. Между съпрузите трябва да има пълно съзвучие. В радостите те трябва да бъдат сплотени и в скър­бите единни. Всичко те трябва да споделят помежду си. Тогава ще почувстват осезателно над себе си ласката на Божието благословение, защото споделената радост в хармоничния брак става двойно по-голяма, а споделената скръб — двойно по-малка. Тъй по-леко се носи товарът на живота и по-сигурно се идва до заветния край — спасе­нието на душата.

За да се постигнат тия високи — не само физически, но и духовни цели на брака, св. ап. Павел е дал на вечни времена своите боговдъхновени, съвсем прости и непоклатни съвети: „Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената — на мъжа (1 Кор. 7:3). Тук ясно е изразен взаимният дълг на любов у съпрузите. И ако на друго място св. ап. Павел иска от жената да се покорява на мъжа си, тая покорност трябва да се разбира не като покорност на робиня, а като доброволна покорност от любов и като покорност, която води към все по-голяма любов. „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата… Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Хри­стос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея… Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича“ (Еф. 5:22—28). Колко ясно са посочени тук задълженията на съпрузите един към друг! Жени, покорявайте се на мъжете си! Мъже, обичайте жените си! Някои, не разбирайки дълбочината на ап. Павловите думи, възразяват: „Как тъй жената ще се покорява на мъжа! Това е робска пси­хология, която е неприложима към съвременните хора! Ами ако той е глупав, а тя по-умна от него, защо тя ще му се покорява?“

Възлюблени, ако жената е действително по-умна от мъжа си и има духовна мъдрост, тъкмо тогава още повече ще трябва да се поко­рява на мъжа си, за да не изпадне с непокорството си в неговата глу­пост, а да може с покорството, мъдростта и тактичността си да запази любовта му. Той, колкото и по-долу да стои от нея, ще я обича, когато я вижда тиха, мила и покорна. Защото кой не обича покор­ните? А има ли тя любовта му, при своя ум ще намери начин да му внушава своите по-умни идеи, които той, при покорството ѝ, ще въз­приема и следва. Тъй умната жена, покорявайки се на мъжа си, ще помага и на него в края на краищата да не върви по пътя на глупостта. Но ако жената не се покорява на мъжа си, естествено, че той няма да я обича. С непокорството си тя ще го дразни, ще го амби­цира и ще го кара да настоява той на своето, колкото и глупаво да е то. Защото всеки човек, и най-глупавият, е горд и не обича да му се налагат.

Какво обаче ще произлезе от това, всеки може да се до­сети. Тъй, щом жената наруши възложения ѝ дълг на покорност, ще принуди и мъжа да наруши и той от своя страна възложения му дълг на себеотвержена любов.

Защо в много днешни семейства всичко е объркано и хаотично? Защо много мъже не обичат жените си? Защо има вечни разпра­вии, и то за най-дребни работи? Защото жените дават криле на своята гордост и не искат да следват апостолския съвет: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа“. Липсата на покорносту жената прогонва любовта у мъжа. А покорността на жената спасява любовта на мъжа. Има ли пък у мъжа любов към жената, той няма и да помисли за прелюбодейство. Тъй в мир и в съгласие ще живеят тия съпрузи, ако всеки изпълнява задължението си пред Господа.

Много зависи и от съпругата, и от съпруга поотделно да се за­пази светостта и целомъдрието в брака и да не се стигне до най-страшното престъпление срещу него — прелюбодейството!

Възлюблени, съпрузите, които над всичко поставят плътските удо­волствия, забравят, че бракът е радост, но и товар; щастие, но и дълг; наслада, но и кръст. Ако целта на човешкия живот е спасението на душата, то и съпрузите имат покрай пряката задача да употребяват творческите си заложби за продължаване на човешкия род още и тая задача – да се подпомагат взаимно в душеспасението.

С оглед на тая задача св. ап. Павел е съветвал повярвалите в Христа да не се раз­веждат с неповярвалите, като казал: „Отде знаеш, жено, не ще ли спа­сиш ти мъжа си? Или отде знаеш, о, мъжо, не ще ли спасиш ти же­ната“ (1-Кор. 7:12—16).

Как забравят днешните християни-съпрузи тази духовна страна на брака и търсят само плътски развлечения и земни радости? Христос поставя пред всеки Свой последовател тая задача: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк. 8:34). За семейните люде кръстът е брачният живот и свързаните с него неприятности — ежедневните грижи, отглеж­дането на малки деца, което става често в беднотия и оскъдица, не­възможният характер на мъжа, лошите прояви на злонравната жена и пр. Който се отрече от себе си, ще може да носи кръста си. Но който не е готов да понесе неприятностите на брака, той отхвърля кръста си. На такъв човек Спасителят говори: „Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик“ (Лук. 14:27). Ти, братко, си се отказал от жена си, тръгнал си по лош път, прелюбодействаш и се наричаш християнин!? Знай, че не си Христов ученик!

Св. ап. Павел съветва повярвалите в Христа да живеят в кротост и търпение и да понасят един на друг теготите, т.е. недостатъците, за да изпълнят така закона Христов (Гал. 6:2). Ако мъжът понася тър­пеливо недостатъците на жена си, и ако жената понася търпеливо гра­павините в характера на мъжа си, и двамата ще достигнат до възмож­ното за човека съвършенство и ще се спасят, понеже са изпълнили Христовия закон.

Съпрузите не се събират за съвместен живот само за през мла­дите години, когато чувствеността ги движи, а и за старите години, когато нищо от чувствеността не остава. Ако само плътското влечение ги е свързвало, а не нещо по-висше, как ще се търпят те тогава? Па и на млади години единият от тях може да се разболее. Не бива ли то­гава другият със себеотречение да се отдаде всецяло на неговите услуги? Истинските християни-съпрузи и в най-лошите случаи не бива да помислят за прелюбодейство, а трябва да носят кръста си. Те ще имат сили да го носят, ако се обичат не само с плътска, но и духовна лю­бов. А в духовната любов може да ги утвърди единствено вярата им в Христа.

Архимандрит Серафим Алексиев. „Нашата любов“, из „Седмата Божия заповед: Не прелюбодействай!“, Синодално издателство, 1958 г.