Корица на книгата – издание на Библиотека „Галактика“
20 октомври 2019 г. 20:30 ч.
Светослав Александров. Покрай цялата тази тупурдия около джендъра, която се носи в България през последните две години, реших да дам шанс на научно-фантастичното творчество на Урсула Ле Гуин. Тъй като думичката „джендър“ вече се наложила в езика ни, считам, че мога да кажа, че книгата „Лявата ръка на мрака“ на Ле Гуин принадлежи към жанра на джендър-фантастиката 🙂 В нея се разказва за землянин на име Гентли Ай, който е изпратен като самотен посланик на планетата Гетен (Зима) с надеждата населението да бъде присъединено към междугалактическото обединение Вселенски съюз. Хората от Гетен обаче притежават една особеност – през по-голямата част от времето са с неопределен пол и само веднъж в месеца влизат в размножителен перод, наречен „кемър“. Тогава те придобиват мъжки или женски полови черти, но коя от тях ще се изяви, не е въпрос на избор.
Имам известен опит с творчеството на Урсула Ле Гуин – все пак няколко пъти съм прочитал поредицата „Землемория“ и съм наясно, че стилът на авторката е претенциозен и многословен. В това отношение „Лявата ръка на мрака“ не ме изненада. Още в самото начало на творбата ще се сблъскате със странната терминология на гетенейския свят и ако не се откажете до първите 50 страници, ще добиете горе-долу представа за същността на населението на Гетен. Хората са безполови, липсва типичната мъжка агресия и макар че на планетата има престъпления, те се самоограничават и липсват войни от всякакъв сорт. Еволюцията е вървяла що-годе плавно, местните жители са успели да изобретят радиото и странни превозни средства за придвижване из ледените морета на Гетен, но пък не са се сетили, че могат да построят летящи машини. Има и някакъв особен морален кодекс, който носи названието „шифгретор“ и де факто представлява похват за надлъгване между гетенианците.
Но многословието не е единственият проблем на „Лявата ръка на мрака“. Цялата книга представлява миш-маш от различни разкази, представени от гледната точка на разнообразни разказвачи, а тук-таме, заврени без смисъл и цел, се срещат и разни митове и легенди. Не, за мен това не е роман. Това е подобие на роман и самият факт, че успях да го изчета отначало докрай, представляваше истинско изпитание за психиката ми.
Фаталният недостатък на книгата е, че развръзката става известна твърде рано. Това се случва когато Гентли Ай отива при някакви местни шамани да му гадаят дали Гетен ще влезе във Вселенския съюз. След като той потвърждава утвърдителен отговор, нещата стават ясни. Втората половина на „Лявата ръка на мрака“ представлява куест, на който Гентли Ай се отправя съвместно със своя приятел Естравен с цел да привикат космическия кораб. Мисля си, че това беше нещото, което ме накрая да изтърпя книгата до финала. Четях си и си казвах, абе тия няма ли накрая да се влюбят, Естравен да влезе в кемър и да се превърне в Естравенка, за да могат най-накрая да се … сещате се. А то и това не се случва! Не обичам книги, в които нищо съществено не се случва!
Бих препоръчал книгата само на тези хора, които проявяват интерес към повествования със сложни политически интриги. Иначе нищо друго не може да предложи на читателя. Дори ако я погледнем от чисто философска гледна точка – ако очаквате нещо по-различно от поука в стил „мъже, жени, безполови – няма значение, важното е, че всички сме хора“, ще бъдете разочаровани.
Разбирам защо „Лявата ръка на мрака“ е била хит през 60-те години – тогава концепцията за пол като социален конструкт, а не като биологично детерминирана характеристика, е била новаторска. Било е оригинално да се разгледа тази концепция в рамките на научно-фантастично повествование, съответно книгата закономерно спечелила „Хюго“ и „Небюла“. Но в 21-ви век, когато тая тема е дотолкова втръснала на всички, не мисля, че „Лявата ръка на мрака“ може да предложи каквото и да е ново. Книгата е безнадеждно остаряла…
Рейтинг: 2/5
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
