Защо смъртта съществува за нас „някъде там, другаде“ …?
Хората мислят за смъртта си главно в напреднала възраст, или когато се разболеят от опасни заболявания. В други случаи, смъртта съществува за нас „някъде другаде“ (HiddenTruth.site).
Дори след смъртта на любим човек, хората мислят как ще живеят, а не, че неизбежно ще умрат някой ден.
Това не е просто характеристика на човешката психика, а нещо дълбоко инстинктивно, което е в самия ни мозък и ни предпазва от подобни мисли.
Необичаен защитен механизъм, вероятно наследен от нашите праисторически предци или обратно, придобит по време на човешката еволюция и благодарение на който, хората в бъдеще ще могат да живеят много по-дълго от сега.
Тези открития произтичат от скорошно проучване на Яир Дор-Зидерман, аспирант в Университета Бар-Илан (Bar-Ilan University) в Израел.
Дор-Сидерман и неговите колеги събрали група доброволци, свързали ги с устройства, проследяващи мозъчната активност, след което, на компютърни екрани започнали да им показват различни портрети на хора. Тези портрети били придружени от думи, свързани със смъртта – „смърт“, „погребение“, „гроб“ и т.н. Понякога, сред портретите на други хора, им се показвали собствените им лица.
Оказва се, че когато субектите виждали лицата на други хора с думите „смърт“, „погребение“ и т.н., имало активна дейност в мозъка им, но когато виждали собственото си лице със същите думи, всяка подобна дейност била изключена в мозъка им.
Един от изследователите – Ави Голдщайн, казва:
„Това предполага, че се предпазваме от екзистенциални заплахи или мисли за собствената си смърт, като „затваряме“ тази информация за себе си.“
Дор Сидерман добавя:
„Нашият мозък просто не „признава“, че смъртта може да бъде свързана със самите нас. Този древен механизъм изглежда ни казва, че подобни мисли са ненадеждни и не трябва да им вярваме. Мислим за смъртта, сякаш тя се случва с други хора, но не и с нас.“ Тази защита работи най-добре в самото начало на нашия живот и отслабва, когато наближаваме старостта. Когато напълно разбираме, че смъртта ще дойде при всички нас рано или късно.
Дор Сидерман смята, че в миналите векове, този защитен механизъм не е бил толкова развит при хората, защото човеците виждали смъртта около себе си постоянно. В съвремието, болните хора умират предимно в болници, а възрастните хора в домовете си. Смъртта се е превърнала в затворено явление, за което хората знаят много малко.
Психологът Арнауд Уисман от Университета в Кент (University of Kent) коментира резултатите от това проучване, казвайки, че сега младите хора сами изграждат бариери, които допълнително ги предпазват от мисли от смъртта. Нарича го „бягане на бягаща пътека“.
„Ежедневна упорита работа, учене, заведения, сесии и изпити, интернет, мобилни телефони, пазаруване. Хората са прекалено заети, за да се притесняват от смъртта. Въпреки, че това не решава проблема, ние просто продължаваме да „бягаме напред“.“ Проучването на Дор Сидерман и неговите колеги ще бъде публикувано в списанието NeuroImage следващия месец (октомври 2019 г.).
Свързани
