Караваджо – най-влиятелният италиански художник след Микеланджело!

4
164
Добави коментар
AzZnam
AzZnam

На 29-ти септември 1571 година в Милано, Италия се ражда Микеланджело Меризи (или Америги) да Караваджо – неподправен художник със запомнящ се стил, оказал влияние на художници като Рембранд, Веласкес, Вермер, Рубенс, Бернини, Мане, Хосе де Рибера и много други. Уважаваният изкуствовед Бернард Беренсон (1865 – 1959 година) твърди, че след Микеланджело, Караваджо е най-влиятелният италиански художник!

Картините му съчетават реалистично представяне състоянието на човека (емоционално и физически) с драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон. Това се явява напълно нова техника, известна като Тенебризъм, която му отрежда място сред основоположниците на бароковата живопис. Дръзкият натурализъм в работата му ясно показва нежеланието на художника да рисува традиционните за иконографията идеализирани образи. Под четката му не остават скрити дори най-дребните физически особености, изобразявайки в детайли бръчките, кожата и дори материите на дрехите. Любопитен момент от работата на Караваджо е, че избира най-обикновени хора от народа (дори куртизанки), които му служели като модели в картини, в които рисува светци и апостоли.

портрет на КараваджоСнимка: commons.wikimedia.org Автор: Ottavio Leoni (обществено достояние)

Когато е на 5 години се премества със семейството си в град Караваджо (чието име носи), тъй като по това време Милано е обхванат от чумна епидемия. Баща му почива година по-късно, а майка му, когато младежът е едва 13-годишен. На тази възраст започнало и обучението му при италианския художник Симоне Петерцано (1540-1599 година), продължило 4 години.

Когато е на 21 години заминава за Рим, където не след дълго започва работа при покровителствания от папа Климент VIII художник Джузепе Чезари (1568-1640 година). В този период Караваджо рисува предимно плодове и цветя, като известна творба оттогава е ‘Момче с кошница плодове’. Междувременно създава ценни приятелства с изтъкнати художници и колекционери, което му дава възможност да напусне работата си при Петерцано и да търси самостоятелно поле за изява. Караваджо продължавал да се труди неуморно и работата му не останала незабелязана. Нарисувал множество платна за платежоспособни ценители на изкуството, но той добре знаел, че ако иска творбите му да получат обществено признание, е необходимо да се обърне към Църквата.

‘Момче с кошница плодове’Снимка: commons.wikimedia.org Автор: Караваджо (обществено достояние)

Караваджо се прочува особено много след като рисува ‘Призоваването на апостол Матей’ и ‘Мъченичеството на свети Матей’ по поръчка на базиликата в Рим ‘Сан Луиджи деи Франчези’. Работата му предизвиква смесени чувства – докато едни възхвалявали новаторската му техника (става въпрос за Тенебризма), други остро осъждали наситения ѝ реализъм.

След този момент на Караваджо не му липсвали нито престижни обществени поръчки, нито финансови покровители. Но въпреки нарастващата популярност на художника, не били изолирани случаите, в които му се налагало да прерисува картините си, тъй като Църквата остро осъждала подчертания натурализъм в творбите му, определяйки го като циничен.

Картината ‘Богородица с Младенеца и света Анна’ е свалена само два дни след като била поставена в базиликата ‘Свети Петър’ в Рим. През 1606 година за нея секретар на един кардинал пише: ‘В тази картина има единствено вулгарност, светотатство, нечестивост и погнуса…’

‘Богородица с Младенеца и света Анна’Снимка: commons.wikimedia.org Автор: Караваджо (обществено достояние)

Друга картина на Караваджо, също отхвърлена от Църквата е ‘Смъртта на Богородица’. Съществуват няколко предположения за случилото се – според едни смъртта на Божията майка трябва да се представя като възнасяща се в Рая (или казано с други думи в съответствие с религиозното учение), а не просто като починала жена. Според други причина за отхвърлянето ѝ става фактът, че за модел на Богородица Караваджо използвал куртизантка, а според трети, че изобразил светицата с непокрити крака.

‘Смъртта на Богородица’Снимка: commons.wikimedia.org Автор: Караваджо (обществено достояние)

Италианският художник се славел с особено буен нрав, заради който често си навличал неприятности. Стига се дотам, че на 29-ти май 1606 година, 34-годидишният Караваджо убива човек (смята се, че не е било умишлено). Принуден е да напусне Рим и търси спасение в Неапол. Благодарение на дългогодишната връзка на родителите му приживе със знатната римска фамилия Колона, италианският художник си осигурява големи църковни поръчки там. Но след по-малко от година престой се отправя към Малта с надеждата да получи подкрепата на Алоф дьо Винякур (предводител на Малтийския духовно-военен орден), чрез която да измоли помилване от папата. В края на лятото на 1608 година е арестуван, но успява да избяга и заминава за Силиция. Но тъй като там бил преследван и имало опасност за живота му, напуска града и се връща в Неапол. Под закрилата на фамилията Колона, Караваджо вярвал, че се намирал в безопасност до опитът за неговото убийство. По това време рисува картината ‘Давид с главата на Голиат’, като отрязаната глава е неговата собствена.

‘Давид с главата на Голиат’Снимка: commons.wikimedia.org Автор: Караваджо (CC0 1.0)

Имайки уверението на високопоставени римски приятели, през юли 1610 година Караваджо поема с лодка към Рим, където се надявал да получи опрощение. Но на 18-ти юли 1610 година в Порто Ерколе, регион Тоскана умира при съмнителни обстоятелства.

Ненавършил дори 40 години, Караваджо, размирникът на бароковата живопис, напуска този свят. Въпреки сравнително краткия си живот той рисува стотици картини, от които до наши дни оцеляват едва около 80. Възхваляван, отхвърлян и дори ненавиждан, Караваджо бил същински бунтар за времето си, чието изкуство ‘разбило’ стереотипните рамки на Църквата, за да остави своя гениален отпечатък в изобразителното изкуство!