Описание на сайта: Само дни след като вирджинските учени изненадващо откриха лимфна система в мозъка на мишки, медици от Финландия изясниха, че нашият мозък не се явява напълно изолиран от външната среда. Оказва се, че външните предели на мозъка пронизват мрежа от лимфни съдове, директно съединени с останалото тяло. Тяхното съществуване може да обясни цяла редица заболявания, става ясно от статия, публикувана в сп. Journal of Experimental Medicine. „Бяхме просто зашеметени от това, че успяхме да открием толкова голяма мрежа от лимфни съдове, включена към мозъка. Това невероятно откритие напълно преобръща нашите представи за това, как от мозъка се извежда излишната течност. То ни дава шанс да погледнем на много болести на нервната система от съвсем нов ъгъл“, разказва Алексантери Аспелунд (Aleksanteri Aspelund) от Хелзинкския университет (Финландия). Аспелунд и колегите му сравнително наскоро извършили друго откритие – те успели да намерят подобие на лимфните съдове в очите, които, както и мозъкът, до последно се смятали за изолирани от цялото останало тяло на човека и животните. Това откритие, както отбелязва биологът, накарало него и научния екип да провери няма ли аналогични съдове в мозъка. Оказало се, че голямо количество подобни канали се съдържат в тези слоеве, които обвиват мозъка и го изолират от черепа и останалия организъм. Тези съдове, както показал анализът, прониква в мозъка и отговоря за отвеждането на течностите от неговите тъкани, съединявайки се с основната част на лимфната система в района на шията. Защо учените по-рано не са забелязали тези съдове? Според Аспелунд проблемът е в това, че те се намират между мозъчните гънки в сравнително свито и „сгънато“ състояние и е невъзможно да бъдат забелязани, ако човек не знае какво да търси. Засега учените не могат да кажат с точност как това откритие ще повлияе на нашите представи за работата на мозъка и как нарушенията в неговата работа водят до развитието на заболявания. И все пак те смятат, че проблемите в извеждането на белтъците, сигналните молекули и прочие „отпадъци“ от антимикробния щит на мозъка може да са свързани с развитието на Алцхаймер и други неврогенеративни разстройства.
