Росомахата е силно и мускулесто животно. Със своите къси крачета, закръглена глава, малки очи и заоблени ушички тя по-скоро прилича на мече, отколкото на представител на семейство Порови. Единствените по-едри членове на въпросното семейството са морската видра, гигантската видра и капската видра (африканска безнокта видра). Росомахата безпроблемно може да се покатери по дървета, стръмни скали и дори заснежени върхове.
На дължина достига до 65-107 сантиметра, тегло 5.5-25 килограма, височина при рамото 30-45 сантиметра, а опашката е 17-26 сантиметра. През годините е съобщавано за мъжки екземпляри със значително по-голямо тегло – 32 и 35 килограма, но следва да отбележим, че това по-скоро са изключения. Мъжкият е по-едър от женската с около 30 процента, като на тегло я превъзхожда почти двойно.
Снимка: commons.wikimedia.org Автор: William F. Wood (CC BY-SA 4.0)
Като много други териториални животни росомаха също маркира границите на територията си. Интересното в случая е, че миризмата на секрета, който изпуска е толкова силен, че си спечелва прозвището ‘скунксова мечка’.
Може да се каже, че росомаха изпълнява ролята на чистач в природата, тъй като много често довършва това, което е останало от храненето на вълка или риса например. Тя дори върви по техните следи, с надеждата да се натъкне на остатъци от техните жертви. Въоръжена с мощни челюсти, остри зъби и дебела кожа, росомахата е готова да нападне много по-едри животни от нея като вълк или мечка. Известна е с лакомия си апетит, като това може да се обясни с оскъдната през зимата храна. Поради тази причина не е изненадващо, че си складира храна именно за този период от годината.
Както вече стана ясно мършата заема голяма част в менюто на този хищник. Но освен с нея се храни също и с катерици, бобри, мармоти, зайци, гризачи, животни, уловени в капани, възрастни лосове и елени, домашни животни, птици и техните яйца, корени, семена и плодове.
Размножителният период настъпва през лятото. Наред с десетки други бозайници, росомахата също може да задържи бременността си. Женската е способна да забави развитието на ембриона (ембрионална диапауза) до началото на зимата. Бременността продължава 30-50 дни, като през пролетта се раждат 2 или 3 малки. На около 6-месечна възраст започват да се учат да ловуват. Развиват се бързо, като достигат размерите на възрастен екземпляр в рамките на година. В дивата природа росомахата живее между 8 и 10 години, но отглеждана в плен достига до 15-17 години.
Друг любопитен факт, свързан с росомаха е, че според митологията на инну* животното се счита за създател на света.
инну* – коренните жители на североизточните части на провинция Квѐбек и източните части на провинция Нюфаундленд и Лабрадор. Инну наричат тези територии Нитасинан (‘Нашата земя’).
Снимка: pixabay.com Автор: Wildfaces
Различни градове, отбори и организации са приели росомаха като свой талисман. Например Мичиган е известен като ‘Щата на Росомаха’. Но въпреки че е символ на цял един щат, понастоящем на територията му тя е много рядко срещана. Последният жив екземпляр е забелязан през февруари 2004 година, като следва да отбележим, че това бил първият от 200 години насам. През 2010 година планинари намират мъртва женска росомаха, с което се изчерпват сведенията за животното в тази част на света.
Към днешна дата се среща в Северна Канада, Аляска, скандинавските страни, цяла Западна Русия и Сибир. Този хищник има нужда от стотици квадратни километри територия, което от своя страна влиза в конфликт в човешката дейност. Ловуването (заради кожата) и поставянето на капани в районите на неговото местообитание допълнително намалява популацията му. Спадът се отбелязва от 19-ти век насам, но въпреки това видът все още се смята за незастрашен от изчезване.
