На 24-ти март 1874 година в Будапеща, Унгария се ражда Ерик Вайс, по-известен като Хари Худини. Със своите зрелищни спектакли, загадъчни и опасни номера, той си спечелва славата на един от най-великите фокусници в историята!
Ерик се ражда в семейството на евреи, като имал пет братя (Теодор, Лиополд, Хърман, Нейтън и Готфрид) и една сестра – Кари. През 1878 година семейството имигрира в САЩ и се установява да живее в град Апълтън, щата Уисконсин. Когато е на 13 години младият Ерик заминава с баща си за Ню Йорк, където двамата работели и живеели в пансион. По-късно към тях се присъединява и останалата част от семейството. По това време младежът вече бил завладян от магията на илюзионното изкуство и правел фокуси.
Хари Худини, снимка от 1899 годинаСнимка: commons.wikimedia.org Автор: McManus-Young Collection (обществено достояние)
През 1894 година стартира кариерата му на професионален илюзионист, като същевременно започва да се представя с артистичния псевдоним Хари Худини – комбинация от имената на двама негови кумири:
Хари Келар – американски илюзионист, живял в периода 1849-1922 година. Жан Еужен Робер-Худин – царят на модерното илюзионно изкуство, живял в периода 1805 -1871 година.
Първоначално фокусите на Худини не се радвали на особено голяма популярност, но всичко се променило с номера, при който се освобождава от заключени белезници. През 1894 година се жени, като съпругата му (по-известна като Бес Худини) остава негова асистентка до смъртта на илюзиониста през 1926 година.
През 1899 година Мартин Бек* става негов мениджър, а по-късно и негов близък приятел. Благодарение на Бек участията на Худини в страната се увеличават, като фокусникът дори прави турне в Европа. Номерата му били зрелищни и дори опасни, а публиката дълго обсъждала представленията му. И резултатът не закъснял – Хари Худини се превърнал в най-високоплатения изпълнител във вариететните представления на американска земя.
Мартин Бек* – собственик на театър, театрален мениджър и импресарио. Живее в периода 1868-1940 година.
С течение на времето илюзионистът подобрявал и усложнявал номерата си – карал слонове да изчезват от сцената, минавал през стени и дори бил погребван в ковчег под земята. И ако в началото се измъквал от заключени белезници и закопчани усмирителни ризи, то след време го правел от огромни кутии пълни с вода. Безспорно ‘Китайската водна клетка за мъчения’ е коронният номер в програмата му, който става и негова запазена марка. Представен е за първи път по време на цирково представление в Берлин през септември 1912 година. За този номер фокусникът бил поставен с главата надолу в заключена стъклена кутия пълна с вода. За да се измъкнел успешно от нея, той трябвало да задържи дъха си за повече от три минути. Само по себе си е предизвикателство човек да не диша толкова време, а какво остава и да се намира в заключена кутия пълна с вода! Зрелищният номер оставял публиката без думи всеки път и поради тази причина Худини го изпълнявал до края на живота си.
Авиация, кино, книги и спиритуализъм
Натрупаното богатство позволило на Худини да се отдаде на страстта си към авиацията и киното. През 1909 година си купува самолет, а на следващата година прелита над Австралия. За известен период от време дори се смятало, че илюзионистът бил първият човек направил контролиран полет над континента. По-късно се установило, че през декември 1909 година английският автомобилен състезател и пилот Колин Дефриз (1884-1963 година), извършил кратък полет над страната, с което изместил прочутия фокусник от челното място.
Худини пише книги, участва в няколко филма, но те не постигат голям успех. Подобна е и съдбата на създадената от него продуцентска компания. На 10-ти май 1902 година основава Обществото на американските фокусници, което съществува и до днес.
Хари Худини със съпругата и майка сиСнимка: commons.wikimedia.org Автор: Library of Congress (обществено достояние)
След загубата на майка си през 1913 година, Худини посещава различни медиуми, твърдящи, че имат паранормални способности, с надеждата да осъществи контакт с нея. Но дългогодишният опит на илюзионист му разкрива коварната истина – нямало никакви паранормални явления, а само добре изиграни трикове. Фактът, че подобни шарлатани печелили от мъката на хората не му давала спокойствие и той бил твърдо решен да ги разкрие. Особено ярък пример в това отношение било разобличаването на Мина Крандън, по-известна като Марджъри. Заради постъпката си Худини губи ценен приятел в лицето на Артър Конан Дойл, който на свой ред бил убеден в паранормалните способности на Крандън и вярвал в задгробния живот (пише книги, статии и провежда лекции по темата). Въпреки че не вярвали в спиритуализма, Хари и съпругата му Бес направили уговорка. Според нея този от двамата, който починел пръв трябвало да се свърже с другия от отвъдното. Както е известно илюзионистът почива през 1926 година, а съпругата му 17 години по-късно. На смъртния си одър Бес споделя за експеримента с мъжа ѝ, както и че резултатът от него бил неуспешен.
След смъртта на Худини
На 31-ви октомври 1926 година в Детройт, Мичиган световноизвестният илюзионист почива от перитонит, причинен от спукан апендицит. След неговата смърт брат му Теодор използва част от реквизитите, но в последствие ги продава на колекционера Синди Раднър. Много от въпросните вещи дълго време били изложени в музей в град Апълтън, щата Уисконсин, но през 2004 година Раднър продава колекцията си на търг в Лас Вегас.
Худини завещава значителна част от вещите си на своя приятел и фокусник Джон Мълхоланд (1898-1970 година), а 21 години след смъртта на Мълхоланд те биват закупени от илюзиониста Дейвид Копърфийлд. Днес един от най-емблематичните реквизити на Хари Худини, прочутата стъклена кутия използвана в номера ‘Китайската водна клетка за мъчения’, е притежание именно на Копърфийлд.
На 31-ви октомври 1975 година един от най-великите фокусници на всички времена е удостоен посмъртно със звезда на Алеята на славата в Холивуд. В негова чест има построени музеи в Пенсилвания, Ню Йорк и Будапеща.
