Възприемането на съществувала развита древна цивилизация все повече се превръща в един от онези „спорни въпроси“, които имат своя очевиден и ясен отговор, поне що се отнася до полето на строителството на сгради. Друг въпрос, който често е бил задаван е доколко хората от тези древни времена са можели да пътуват по въздух с летящи машини, точно както ние днес можем с нашите самолети.
Преди всичко обаче е добре читателя да има предвид няколко неща:
На първо място е добре да се отбележи, че в действителност има доста на брой пасажи в древни текстове, които споменават полети и машини използвани именно за тази цел и че има достатъчно от тези писмени свидетелства, които се намират в напълно различни култури. Това предполага, че в нашето далечно минало е съществувала авиационна епоха и то във времена от човешката история, за които казионната наука твърди, че е невъзможно.
Последователна и нарастваща маса от такива писмени свидетелства доста ясно подсказва, че тайните на управляемия полет са били добре известни на много народи и то във времена отпреди нашата записана история. Подобни данни могат да бъдат открити в древните записи, религиозните текстове, митологията и артефакти от голям брой различни култури. Съществува древна индийска книга наречена Виманика Шастра например, която съдържа пасажи, които могат да се четат по-скоро като инструкции за полет, отколкото като религиозен текст. Там дори се дават големи подробности за да се обяснят различните метали, които трябва да се използват за строителството на машината, къде могат да бъдат открити и как да бъдат стопени. Други пасажи описват многото контроли и функции на летателната машина и детайлни техники за маневриране при различни метеорологични условия и сила на вятъра. Дори облеклото, което трябвало да се носи от пилотите е описано с подробности.
Местните легенди на гърци, колумбийци и египтяни също говорят за летящи апарати; дори на полинезийските острови и южните части на Тихия океан имат легенди, които говорят за белокожи хора, които дошли от запад на борда на „блестящи кораби“ които летели над морето. Други острови в Тихия океан имат много подобни легенди за летящи канута, които довели хора от далечни земи. Истинската история на полетите в действителност може да обхване много повече и да е много по-дълга и обширна, отколкото сме си представяли и в най-големите си мечти.
Вавилон
Вероятно най-ранният съществуващ запис, който споменава авиация, предхождащ много дори индийските текстове, са вавилонските закони наречени „Халкатха“. Там може да се види и конкретен пасаж който директно казва: „Да се управлява летяща машина е огромна привилегия. Знанието за летенето е много древно, подарък от старите богове за спасяване на животи.“
Друг подобен вавилонски текст наречен „Епопеята на Етана“, за който се счита, че произхожда от по-ранен шумерски разказ, споменава за магическия полет на Етана на гърба на огромен орел. По време на целия разказ Етана последователно е качван все по-високо като има невероятно точни описания на гледката, която се разкрива отдолу. Разказът може да се приеме като автентично описание на някой, който е много добре запознат с летенето. Трудно е човек да възприеме как автора е могъл да си представи детайлите, които споменава чрез описанието си. Има детайлни описания на „мозайка от цветове“, споменава се за атмосферно замъгляване и точни описания на географски особености, които биха били много трудни за описание, освен ако в действителност не е бил извършен полет. Та кой би могъл да направи и да запише подобен род точни наблюдения в древните текстове които са били написани някъде преди 2 400 година пр. н.е.?
В своята книга „Тайните на изгубените раси“, Рене Норберген прави следната забележка относно разказа: „Какъвто и апарат за издигане да е имало „Епопеята на Етана“ със сигурност ни дава много точно описание на земната повърхност от различни височини – описания които не бяха потвърдени в нашата собствена епоха, докато не бяха извършени полетите на голяма височина през 50-те и първите космически полети през 60-те години на 20 век.“
В същата книга Норберген споменава за халдейски ръкопис на 5 000 години наречен „Сифр’ала“, за който се счита, че съдържа подробно описание как да бъде построена летяща машина. Пасажът бил открит от „изненадан“ археолог докато дешифрирал текста. Той бил изумен да открие пасажи касаещи полет и споменавания на фрази от сорта на „вибриращи сфери, графитни щанги и медни намотки“ и съдържащи коментари за „вятърна устойчивост, плъзгане и стабилност“. За съжаление много ключови части от текста липсват, правейки всеки опит да се научи целия метод за реконструкция на машината, практически невъзможен.
Китай
Китай е може би най-мистериозната държава от всички древни развити цивилизации. Може би това се дължи и на факта, че понякога определени китайски владетели са решавали, че историята ще започва от тях и впоследствие са изтривали всички записи отпреди тяхното управление. За щастие някои древни текстове са оцелели и сред тях се споменава за експериментални летящи машини. Някои от тези текстове са написани 2 000 г. пр. н.е.
Един такъв текст споменава за императора Ченг Танг, който наредил построяването на летателна машина през 1 766 г. пр. н.е. След това апаратът бил унищожен от страх, че някой друг ще открие тайната на летенето. Същият текст казва, че много по-късно, през 3-ти век пр. н.е., китайския поет Чу Юн направил подробно въздушно изследване на пустинята Гоби. В тези пасажи Чу Юн дори щедро възхвалява добрата конструкция на своя апарат и стабилността, която показал по време на няколко пустинни ветрове и пясъчни бури, на които се натъкнал по време на полета.
Индия
Повече от всички останали държави, Индия е мястото, което е особено богато на традиции свързани с древни летящи машини, по време на тяхната история и митологии. Има множество строфи в „Рамаяна“, много споменавания на такива машини са правени също и в епическите войни, които са описани в „Махабхарата“, както и особено дълги пасажи споменаващи за това в древната книга „Виманика Шастра“.
Има и друга древна колекция от свещени индийски книги наречена „Самарангана Сутрадхара“, която съдържа поне 200 пасажа обхващащи всеки възможен аспект на летенето, а невероятни описания изобилно демонстрират, че автора на творбата е имал много подробно познание по авиация, механика и оборудване, което се приближава доста близо до това което знаем и днес.
Авторът-археолог, Дейвид Хатчър Чилдрес е написал няколко отлични книги дискутирайки тези текстове и аз силно препоръчам всеки с интерес по темата да ги прочете. Тези текстове наричат древните летящи машини „вимани“.
Те описват, че апаратите имат „внимателно споени свръзки“ и че са захранвани „от контролиран огън идващ от железни контейнери“, които издавали звук подобен на „ръмженето на лъв“. Тези железни контейнери задвижвали виманата така, че „пътникът, който стои вътре във виманата може да пътува във въздуха на такава дистанция, така че да изглежда като перла в небето“. Това описание звучи подобно на съвременен реактивен самолет, дори много точно е описан звука, който издава. Една глава описва сложен процес за спояване и рафиниране на слюда, казвайки ни че процеса „ще даде метален блясък като ценен камък, много лек, нечуплив неизгорим и неразрушим“. Фактически цялата Виманика Шастра може да се чете повече като учебно помагало за летене, отколкото като митология! Трудно е да си представим конкретна причина да се включват подобни неща в религиозни текстове, тъй като те не разказват конкретна история, не предават някакво послание, нито притежават морално значение. Те просто служат за описание на технически детайли на летяща машина и свързани с това теми.
Като пример, както във Виманика Шастра, така и в книга наречена „Янтра Сарвасва“, виманите са описани в 3 класа. Такива, които пътуват от място до място, такива които пътуват от държава до държава и тези, които пътуват от планета до планета! Текстовете доста сериозно засягат и военната вимана, като се казва, че за тях има специални изисквания, които са заявени доста категорично. Според тези древни текстове, подобни военни въздушни машини трябвало да бъдат:
* Неуязвими, нечупливи, неизгарящи и неразрушими. * Имащи възможност да направят пълно спиране само за миг. * Невидими за врага. * Да могат да подслушват разговорите и звуците във враждебни вимани. * Да могат да виждат и записват неща, хора инциденти и ситуации във враждебните вимани. * Да могат да знаят направленията и движенията на други вимани в зоната по всяко време. * Да могат да поставят екипажа на враждебна вимана в състояние на летаргия, ментален унес или пълно безсъзнание. * Да са способни да унищожават. *Да бъдат управлявани от пилоти и пътници, които лесно се адаптират към различен климат и среда през която се движат. * Да може да им се регулира температурата отвътре. * Да са конструирани от леки, абсорбиращи висока температура метали. * Да са оборудвани с механизми, които да увеличават или намаляват образи и да увеличават или заглушават звуци.
Без напълно да пренебрегваме факта, че горното описание звучи като някаква кръстоска между боен самолет със стелт технология и НЛО, спокойно можем да приемем на базата на тези текстове, че древните индийци са имали доста напреднали познания за определени технологии. Почти няма съмнение, че много от тези истории са напълно автентични. Много от тях идват от самите велики индийски епоси, а има и буквално стотици от тях и дори повече, които не са все още преведени от техния оригинален санскрит. Освен безбройните древни текстове и легенди, които се занимават с въпроса за древните полети има също и някои физически доказателства, които подкрепят твърдението за тяхното съществуване през тези отминали времена. Разбира се не говорим за действителни древни летящи машини, тъй като досега не са открити такива (официално), но има някои други доста интригуващи артефакти, които са намерени.
Египет
Малък артефакт, който бил открит в гробница близо до Сахара през 1898 г. и класифициран като „обект-птица“ представлява сериозен интерес. Той бил „преоткрит“ отново години по-късно, в един подземен склад на музея в Кайро. В продължение на много години артефактът каталогизиран просто като артикул номер 6347, RM 22 A стоял в малка кутия, почти забравен и бил считан за малък и почти незначителен. Интересното е, че в действителност артефактът представлява малък дървен самолет. През 1969 г. археологът д-р Калил Месиха забелязал необикновената прилика на обекта с модерен самолет и решил, че артикула заслужава допълнително изследване. Била свикана незабавно изследователска комисия и техните открития били толкова впечатляващи, че обектът бил поставен незабавно на показ в музея.
Експерти по аеродинамика по-късно свидетелствали, че по тяхно мнение, моделът е забележително добре подготвен за летене като „показва познание на принципи по дизайн на самолети, които са отнели на американски и европейски дизайнери цял век експериментална работа за да бъдат открити“. Някои експерти отбелязали определени прилики между този модел и разработка на НАСА на машина с наклонени крила, подобно на дизайна на космическата совалка. Многобройни подобни артефакти са открити и всички те показват познания по напреднала аеродинамика, а в храма на Абидос в Египет има йероглифи близо до тавана които наподобяват в голяма степен модерни въздушни апарати в профил. Глифовете силно наподобяват хеликоптер, самолет и вид кръжащ апарат и летящ диск.
Колумбия
Друга миниатюрна машина, сега позната като „Златният Джет“ била открита в Колумбия, Южна Америка. Малкият златен обект се счита, че е на повече от хиляда години и прилича доста на модерен самолет или космическа совалка. Счита се, че идва от култура предшестваща инките, вероятно от толтеките или олмеките и е с размери от само 5 см. на дължина. Самолетът привлича значително внимание поради неговата невероятна прилика с модерен боен самолет. Според тест пилота Джак. А. Улрих: „Формата на крилата и заостреността на корпуса също предполагат, че оригиналния самолет, от който е направен модела е бил захранван с реактивен двигател, с възможност да достигне свръхзвукови скорости!“
Някои критици казват, че обекта може просто да наподобява птица или летяща риба, обаче ясно се забелязва, че обекта има и триъгълна вертикална част, подобна на перка гледана в профил, която няма еквивалент в животинското царство и дава силни индикации, че това е изображение именно на летяща машина.
Интересен е и фактът, че миниатюрния модел дори има отличителен знак на опашката си, точно както може да бъде намерен подобен на модерните бойни самолети. Някои учени го свързват с втората буква от еврейската азбука Бет. Има и спекулации, че самолета не произхожда оригинално от Колумбия, а е възможно да е финикийски или да е внесен от Близкия Изток. Има поне 6 други много подобни артефакти, които са били открити на други места в Южна Америка като Венецуела, Перу и Коста Рика.
Съществуват и огромен брой доказателства идващи от древни текстове, отделно от многото индийски епоси, които подсказват, че летенето е било реалност доста преди нашия модерен свят и е малко вероятно различните раси от различните части по света да измислят истории, които да са толкова потресаващо подобни както по съдържание, така и по времева рамка или че скулптурите и художниците от древното минало са могли случайно да произведат творби с такава аеродинамична точност, без да имат познания от първа ръка по въпроса. Освен това има огромни маркировки в пустинята на Наска – Перу, които могат да се видят правилно само от въздуха за да се възприемат (има и цяла писта направена директно върху планината):
Ако никой не е имал възможността да лети, тогава защо са били направени? И как творецът ги е проектирал въобще?
Писмени записи направени от древни устни традиции в Непал също споменават за управляем полет. Тези записки казват, че истинските тайни на полета не са познати на всички хора, а само на избрани наречени „Яванас“, за които се смятало че са със светла кожа и живеят в средиземноморския регион, най-вероятно Гърция. Това е доста интересно, защото Гърция е държавата, която ни дава едно от най-добрите описания за опасностите, които се асоциират с ранната авиация в разказа за Дедал и Икар. Отделно от това, ако спрете да отчитате мотивацията зад направените записи, защо изобщо книжовниците в Непал ще си правят труда да отбелязват, че им липсва компетентност по въпросите с летенето, освен ако някой друг вече не го е правел по-добре от тях? Да го споменават така измежду другото като част от цялата тяхна история няма никаква логика: „О и между другото не можем да летим…“ Това би било все едно ако някой днешен историк напише факта, че хората все още са неспособни да се превръщат в дървета в 21 в. Простият факт, че изобщо е споменато, навежда на мисълта, че е в контекст с това, че техните познания са сравнени с нечии други. Повечето традиционни текстове се занимават с постиженията на една цивилизация, а не с нейните недостатъци.
От книгата: „Забранените тайни на Земята“ Превод: Alien
