Защо? Защо губиш жената до теб? Това крехко на вид момиче, готово да стъпи в огъня за теб?
Губиш я, когато не я избираш.
Когато я накараш да се почувства като опция, когато я поставиш на второ, трето и четвърто място
Губиш я, когато я оставиш далеч от себе си.
Губиш я, когато я оставиш на заден план.
Губиш я, когато не градиш мечтите си заедно с нея. Губиш я, когато не й дадеш всичко от себе си.
Губиш я когато тя се опитва да те обича въреки твоят труден характер. Когато тя иска да изтрие сълзите ти и да те подкрепи в труден момент, но ти и обърнеш гръб.
Губиш я, когато откажеш да присъстваш, когато не я пуснеш в най-съкровените местенца на ума си. Защото всичко, което иска, е да бъдете едно цяло. Да усетите силата на любовта, когато ръцете ви са преплетени една в друга.
Губиш я, когато я лъжеш отново и отново. А тя отново и отново трябва да ти прощава – пак и пак. Губиш я, когато я оставяш сама, вместо да бъдеш до нея.
Губиш я, когато я използваш. Физически и емоционално.
Губиш я, когато я нападаш за това, че се чувства объркана, слаба, нещастна с теб. А много добре знаеш, че ти си причината да се чувства така.
Губиш я, когато не се опитваш да я разбереш. Когато не си правиш труда да погледнеш света от нейната гледна точка, която тя изрече, дори когато се опитва да постигне компромис с теб.
И когато тя си тръгне, осъзнаваш, че би дал всичко за да видиш пак онзи пламък в очите на това момиче, което губеше малко по малко всеки ден, но тя вече е само един неясен спомен, изгрящ бавно под коварните удари на времето.
И когато тя си тръгне, осъзнаваш, че си изгубил жената на живота си заради жената на вечерта!
