Приказка за трите върха

38
Добави коментар
vladimir65
vladimir65

Един човек трябвало да изкачи три високи върха. На един от тях успял да се изкачи след много препятствия, като постепено преодолял страховете си. В трудните моменти понякога трябвало да разчита и на чужда помощ, на подадена от приятел ръка. Човекът бил благодарен за това, но не забравял, че заслугата за успехът му била както тяхна, така и негова. Знаел, че е хубаво да имаш приятели, на които да разчиташ, но и че, за да стигнеш до върха трябва да се доверяваш на собствените си сили.

Един от върховете той не успял да изкачи. Опитал се, стигнал до някъде, но страхът му станал прекалено силен, победил го и човекът се отказал и се върнал назад. Не съжалявал обаче за случилото се, защото все пак се бил изправил срещу страха си. Може да е загубил, но поне се опитал. Така опознал по-добре страха си и в бъдеще щял да бъде по-подготвен, да знае как да реагира, за да победи.

Един от върховете човекът дори не се опитал да изкачи. Просто така бил решил. Не искал повече да се бори със страховете си и отказал да приеме предизвикателството. Колкото и да му говорели приятелите, че изкачването въобще не е толкова трудно, той не ги послушал и никога не тръгнал нагоре. А те може би наистина били прави, този може би наистина бил най-лесният за изкачване връх. Човекът дори бил сигурен, че опита ли ще стигне върха. Но вече било прекалено късно.

И винаги поглеждайки към планината и трите върха той виждал единствено върхът, към който никога не тръгнал.

бутони за социални мрежи