Уморени, тъжни, носталгични, отпуснати, нещастни, вечно бързащи… Работата ви затрупва, времето не стига. За времето и вниманието ви се борят още децата, партньорът, роднини, приятели, колеги.
Проблемите са много, дните ви – едни и същи. Ангажименти, ангажименти, ангажименти… Заеми, ипотека, домашни… Радост и надежда отдавна не са ви навестявали.
Нямате желание за нищо.
Откъде да вземете сила и енергия, как да оцветите дните на живота си, как да върнете любовта, страстта, вдъхновението и смисъла? Как да се справите със стреса и да живеете живота, който искате?
Стрес и прегряване
Днес ще поговорим за онзи стрес, които се настанява неусетно в живота ни и изсмуква силите и енергията ни. Това е обичайният, ежедневен стрес.
Преди да ви разкажа за това как може да си създадете навици за устойчивост към стреса, ще направя уточнението, че в днешната статия ще говоря само за хроничния стрес.
Това, което ще прочетете в следващите редове, не се отнася за острия стрес, който настъпва внезапно, рязко, оставя ви без дъх и за който не сте подготвени.
И така, какво е хроничен стрес? На такъв сме подложени, когато работим работа, която не ни харесва. Ще попитате защо в такава ситуация сме подложени на стрес?
Ами, защото това, което правим, не ни харесва и постоянно негодуваме срещу него; защото отнема времето и силата ни. Преживяваме стрес и тогава, когато на работното място постоянно сме в конфликти, имаме чести недоразумения и/или неразбирателство с колеги и/или директор.
Ежедневно живеем в стрес и тогава, когато отношенията с партньора ни отдавна са изчерпани, но продължаваме да сме в тях поради различни причини.
Не на последно място, преживяваме стрес и тогава, когато сме в токсични отношения – хората, с които живеем или работим, ни критикуват, не ни зачитат и уважават, не виждат това, което правим, нямат очи за приноса ни, пренебрегват ни.
На постоянен стрес сме подложени и тогава, когато имаме хронична болест или ежемесечно не ни достигат пари.
Казано с други думи – живеем под стрес тогава, когато начинът, по който живеем и начинът, по който искаме да живеем, се различава.
Какво ни причинява ежедневният стрес? Той ни руши така, както капката скалата – не със сила, а с постоянство. Когато сме в хроничен стрес, ние се чувстваме безсилни, не вярваме, че нещо можем да променим, ставаме апатични, отчайваме се и не предприемаме действие, за да променим ситуацията, в която се намираме.
Искате ли да си причините това? Искате ли да изживеете живота си по този начин? Искате ли да пропуснете живота си?
Не?
Тогава нека видим какво може да направим, за да се справим със стреса и да живеем живота, за който мечтаем.
Като начало, можем да се попитаме: “Наистина ли направих всичко, за да променя живота си в посоката, в която искам?”.
Ако сме честни със себе си, ще трябва да си кажем, че щом като се чувстваме по начина, по който се чувстваме, то или не сме направили нищо, или не сме направили достатъчно, за да променим живота си. Ще кажете: “Ама, то няма какво да се направи!”.
Винаги има какво да направим, за да променим ситуацията, в която се намираме.
Дори и да не ви се вярва – можем да намерим в себе си ресурс и идеи да осъществим живота, което искаме.
Как?
Като не се отказваме и действаме. Като планираме целта си и всеки ден осъществяваме една малка крачка към нея.
Това е начинът.
И той си има своето научно обяснение. Ако решим да осъществим голямата си цел веднага, в организма ни се отделя огромно количество кортизол, който е хормон, причиняващ ни стрес.
Тревогата, която изпитваме от мисълта, че трябва да осъществим голямата си цел веднага, не ни стимулира, а ни блокира. Затова, за да се стимулираме, са ни необходими мисли, чувства и действия, които да ни успокояват, вдъхновяват, зареждат с вяра.
Нужно е да мислим, чувстваме и действаме по такъв начин, че да предизвикаме в тялото да се отделят хормоните на щастието (допамин, серотонин, окситоцин). Така ще намалим нивото на стреса, ще повишим енергията си и сами ще си дадем тласък да продължим напред.
Етапът, на който се намираме в този момент, е труден и с това, че: “По старому вече не мога, а по новому още не знам как”. Бъдете внимателни, защото обичайно в този период сами си слагаме препятствия, като униние, негативно мислене и/или бездействие.
Какво можем да направим, за да снижим тревогата и да повишим вярата, надеждата, положителната нагласа и енергията си?
1. Благодарност – всеки ден да намерим 10 неща, за които да благодарим (например: “Здрав съм, имам дом, имам работа, имам 20 дни отпуск, имам партньор, имам приятел, с когото всичко мога да споделя, всеки ден се разхождам на любимо, красиво място, децата ми са здрави, имам хубави дрехи, пътувах на интересно място тази година, живея в спокоен квартал, живея в град с възможности… и т.н.)
2. Колкото и егоистично да ви се стори следващото, предприемете риска да го направите, за да усетите ползата от него.
Спомнете си, че в света има хора, които са в още по-тежко положение от вашето – живеят без дом, гладуват, страдат от нелечимо заболяване, загубили са всичките си пари, обвинени са несправедливо и излежават присъда в затвор, живеят в страна с военни конфликти, жените не работят и т.н.
3. Направете оценка на мащаба на ситуацията – “Какво ще си спомням и какво ще мисля за тази ситуация след 5, 10, 15, 20, 50 години?
4. Изпейте парадоксална песен – с тъжен текст и весела бодра мелодия. Нека емоцията, с която пеете, да е противоположна на смисъла. Не можете да пеете, не ви е до песен? Това означава ли, че отново искате да се върнете в начина на живот, заради който прочетохте статията до тук?
5. Да се научим да даваме сами на себе си надежда и кураж. Обичайно в трудна ситуация се обаждаме на най-добрия си приятел, оплакваме се и той ни утешава и успокоява, казва ни добри думи и връща надеждата и вярата ни.
Предлагам ви едно упражнение. Аз съм го нарекла “Разговор с огледалото” – застанете пред огледало и като се гледате, си представете, че отражението ви е най-добрият ви приятел, че много обичате този човек отсреща, че ви е грижа за него, че искате да му помогнете, да го мотивирате и утешите, да му покажете всички негови силни страни, да му припомните всичките му успехи, всички трудности, през които е преминал и се е справил.
Говорете на себе си. Имате нужда от това. Имате нужда да признаете постиженията и усилията си, да си припомните мечтите си и да си дадете надежда и енергия да ги осъществите.
6. Какво хубаво ви очаква в бъдеще? Представяйте си, визуализирайте, дайте образ, създайте шаблон на това, което искате да ви се случи. Защо? Защото, когато тази картина вече е в ума ни, нашите възприятия са се настроили и “са нащрек” за това, което искаме.
Когато в реалността възприятията ни срещнат възможности за реализирането на нашата цел, те ни карат да им обърнем внимание, да ги видим, да им откликнем и да предприемем действие в желаната посока.
7. Отвличане на вниманието. В народопсихологията ни е да казваме: “Не му обръщай внимание!” и да “си заравяме главата” за неща, на които всъщност трябва да обърнем внимание. Важно е да разберем кога да не обръщаме внимание.
Внимание трябва да обръщаме на онова, което отбягваме, което ни измъчва, което ни плаши, което ни е трудно. А да отвлечем вниманието си е нужно, когато сме направили всичко, което е необходимо за новата си цел – представили сме си я, планирали сме я, развили сме ново умение (например повишили сме уменията си за работа с компютър, усвоили сме ново ниво на език, преминали сме през обучение и т.н.). На този етап трябва да отместим поглед от целта си и да й дадем време да се случи. Какво да правим през това време?
Всичко, което ни кара да се чувстваме живи и щастливи – разходки, плуване, практикуване на любим спорт, тичане, четене на книга, разговор с приятел, приготвяне на любима вкусна храна, гледане на филми, рисуване, актьорска игра, свирене на инструмент, пътуване…
Защо да отвлечем вниманието си? Защо да забравим? Защото си представете, че когато непрекъснато държите на фокус целта си, сякаш към нея сте насочили слънчев лъч през лупа. Знаете какво е последствието – запалване и изгаряне. А вие не искате да прогорите целта, нито себе си, нали?/zdrave.to
Борянка БОРИСОВА – психолог, системен фамилен и брачен консултант
