Иконата, на която било отредено да бъде обновена, заради почерняването й, била сбъркана от децата с дъска и докато си играели забивали гвоздеи по нея. Когато Алла Михайловна Томская я занесла в Аниерската църква във Франция през пролетта на 1935 г., художникът-иконописец Н. Н. Холодовский гледал дълго иконата, след което казал, че не може да бъде реставрирана, тъй като не е ясно какво е нарисувано на нея. Владика Методий поставил иконата в олтара, за да не съблазнява енориашите с непознатото изображение.
Шест месеца по-късно Алла Михайловна решила да занесе иконата в новосъздадения в Роз ен Бри голям женски манастир, на петдесет километра от Париж. Иконостасът все още не бил готов и, подготвяйки се за освещаването на манастира, най-хубавите икони и кандилата били просто поставени до камината. Алла Михайловна решила да постави своята почерняла икона на същото място, но една послушница – сестра Лидия, която се грижела за по-старите жени в манастира, категорично се възпротивила: не може да слагаш кандило и да се молиш на икона, на която не се вижда нищо. „Ти не разбираш, – настояваше Алла Михайловна, – Тази икона е мъченица, по нея има рани от гвоздеите на Спасителя”. Появил се разгорещен спор. Устроителката на манастира, кротката майка Мелания, едва убедила Алла Михайловна да почака до сутринта – сутринта ще постигнат някакво съгласие. Така завършил денят 6(19) октомври 1935 г., в който се чества паметта на апостол Тома.
На следващия ден в шест или седем сутринта се разнесъл вик от А. М. Томская, която събуждайки се първа, отишла преди всички в църквата: „Катя, Катя!… Иконата се е обновила!” Сестра Лидия, която спорела за потъмнялата икона, по-късно беше написала: „От този крясък дотичахме всички и останахме потресени – иконата сияеше! Веднага стана ясно, че това е икона на дванадесетте велики празници и на Възкресение Христово. Беше потресаващо, особено за мен, която толкова разгорещено спорих срещу тази икона. Изминаха четиридесет години от това чудо, но аз все още си спомням за него с вълнение. Иконата сияеше, въпреки че не беше такава, каквато стана в последствие. Тя изсветля с течение на времето, драскотините се покриха като със златна мрежа, и усещането беше такова, сякаш тя отвътре е жива, сякаш постепенно оздравяваше, както се случва с тялото. Дори и най-незабележимият образ до толкова се изясни, че можеше да се преброят космите по опашката на магарето във входа Господен в Йерусалим.”
Оказа се така, че иконата носеща по себе си „раните от гвоздеите”, която завинаги бе изгубена, за един час възкръсна, по нея се появи образ, и се разкри именно Възкресение Христово, разсейвайки всички съмнения, чуващи се за нея в деня на свети Тома.
Източник: iTreba | Православный портал | VK
Сподели: Send this article by email
What is your name?
Please indicate below the emails to which you want to send this article: Иконата, която оживя
Enter one email per line. No more than 5 emails.
Send
Close
