Върху преподобния Спиридон почивала толкова велика Божия благодат и милост, че по време на жътва, в най-горещото време на деня, главата му веднъж се оказала покрита с прохладна роса, паднала свише. Това станало през последната година от живота му.
Заедно с жътварите той излязъл на полето, защото бил смирен и работел сам, без да се гордее с високия си сан. И докато жънел нивата си в най-големия пек, главата му била оросена, както някога руното на Гедеон. Всички, които били на полето заедно с него, гледали и се удивявали.
+ + +
Случило се така, че внезапно умряла дъщерята на светеца, придобита от законния му брак, която живяла като девица през целия си живот и станала ценна придобивка на чистия младоженец Христос и на небесната обител. А великият Спиридон понесъл храбро, както му подобавало, нещастието.
Малко след това го потърсила една жена, плачеща и много разстроена, защото била поверила на дъщеря му приживе златен накит и тъй като тя починала така внезапно, накитът останал у нея. Светецът се заинтересувал. Как би могло иначе? Толкова човеколюбива била душата му! И решил, че ако жената не вземе обратно златния си накит, би могла да се разколебае вярата ѝ в справедливостта.
След като потърсил добре из цялата къща и не открил никъде това, което търсел, какво последвало? Отишъл светецът на гроба на дъщеря си, тъй както Христос на гроба на Лазар преди това, защото той като ученик Нему подражавал, доколкото било възможно. Последвали го и много други хора. След това, сякаш срещайки се с дъщеря си не в гроба, а все едно още жива вкъщи, я повикал с името ѝ, а всички присъстващи слушали, и ѝ рекъл: „Ирини, чедо мое, къде си сложила накита, който са ти поверили?“ И тя веднага, като че събудена от лек сън, със силен глас казала: „Господарю мой, на това място в къщата съм сложила онзи златен накит“. Всички присъстващи били удивени от случилото се.
После това чудо било последвано от друго. Защото този, който, по Божия благодат, сякаш бил господар на живота и смъртта, вместо да се възползва от своята дарба, тъй като бил върнал за кратко дъщеря си от гроба, понеже било необходимо, той самият я върнал обратно в гроба, като казал: „Спи, дете мое, докато нашият Господар ни възкреси“. После си дошъл вкъщи и намерил украшението на указаното от дъщеря му място, предал го на жената и по този начин потвърдил чудото. Всичко това се случило в Кипър.
+ + +
Бил празничният ден на светеца и тъй като на един човек му било невъзможно да отиде да му се поклони, той го приел за нещастие. Помолил му се да не го съди строго за това, че не може да му отдаде заслужената чест. Какво се случило ли? Още не бил приключил с молитвата си, и осъзнал, че се намира в храма му. Също така усетил присъствието и силата му. Сторило му се, че прекрачили заедно прага на църквата и били заедно на цялата литургия. След това светецът благословил всички и станал невидим.
+ + +
Някога на остров Керкира (дн. о. Корфу, където се намират нетленните мощи на св. Спиридон) се случила неплодородна година и жителите му страдали от недоимък. Тогава светецът докарал кораби с пшеница, след като се явил на Велика събота на корабопритежателите, за да им съобщи за нуждите на жителите на острова. По този начин с негова помощ народът посрещнал Великден без глад и лишения.
+ + +
Това чудо е публикувано във в. Новини на 5 април 1951 г.:
На 30 март в с. Кастри в Ипирос, област Игуменица, починала майката на Евтимия Хиса Донату. От този момент Евтимия, която била 32-годишна, загубила гласа си и не можела да говори. Брат ѝ Апостолос Хисас, 25-годишен, завел сестра си на лекар, но нямата му показала с жестове и мимики, че иска да я заведе в църквата на свети Спиридон. Било осем и половина вечерта на 3 април. Желанието ѝ било изпълнено. Свещеникът Константинос Скафидас прочел веднага молитва и се помолил на светеца. След това я благословил и прекръстил с Кръста, и веднага нямата Евтимия си върнала говора. На другия ден, 4 април, след като се поклонила на мощите на светеца и целунала нозете му, тя се върнала здрава и щастлива у дома си.
Преподобни Спиридоне, отче наш, моли Бога за нас, грешните!
