Отче, едното понятие, едната добродетел – в рамките на нашия разговор – диктува въпроси за другата. Мисълта ми се насочва сега към покаянието, тази твърда основа на нашето спасение. Умът се насочва към търсенето на прошка и Божия милост. Също (се насочва) към голямата добродетел на послушанието. Както покаянието, така и послушанието предполагат смиреномъдрието . . .
Насочвайки фокуса на изследването върху свещеното пространство, където се намираме, ви моля да ни кажете какво е значението на израза „Благослови!”, което тук на Света Гора чуваме постоянно, във връзка със светото послушание.
Говориш за жертването на личната воля заради волята на другия. Това става, когато поставяме другия по-горе от нас – по образа на Христос – и отсичайки нашата собствена воля пред волята на другия, подражаваме на Христос, Който отсякъл волята Си пред Небесния Отец. Помниш, в молитвата в Гетсимания казал: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята”.
Също така със сигурност помниш от живота на многообичния свети Силуан, чието житие написа светият старец Софроний Светогорец, че един ден един голям подвижник, с който бил заедно в Стария Русик, в Руския манастир, искал да отиде в българския манастир да види един прочут духовник. Казал и на о. Силуан, ако иска, да отиде с него. Така и станало. По пътя не разговаряли, а се молили. В даден момент старецът казва на о. Силуан:
– Аз ще попитам това и това духовника. Ти какво ще го попиташ?
– Аз няма да го попитам нищо!
– Тогава защо идваш с мен?
– Идвам, за да . . . отсека волята ми!
– За да отсечеш волята си? Ама какво означава това?
– Ето, – обяснил св. Силуан. – Това, че ти го поиска, означава, че Бог те е накарал да го поискаш! И аз, проявявайки послушание, за да бъда благоугоден Богу и понеже те смятам по-горе от мене, те поставям отпред и идвам с теб! Това за мен ще е по-голяма придобивка, отколкото да попитам нещо духовника и той да ми отговори.
Това има много дълбок духовен смисъл. И ние тук на Света Гора, казвайки едно „Благослови”, всъщност обезсилваме действието на сатаната. Тук в Градината на Света Богородица „Благослови” го смятаме за „тайнство”.
Добре е да се спрем върху светия лик от наше време, върху светогорския старец Софроний в Есекс, житиеописателят на свети Силуан, и да си припомним какво казваше относно послушанието – наред с всичко друго:
„Науката на светото послушание е наистина велика и е нужна усърдна молитва, за да се отворят духовните ни очи и да видим превъзходството на науката на монашеското, по-точно на християнското послушание.
Но ето още един забележим резултат от подвига на послушанието. Научавайки се да приема вътрешно мислите и волята на другите личности, послушникът се научава едновременно да живее различните състояния не само като индивидуални, но като откровение за нещата, които стават в човешкия свят. Не живее егоистично само неговите страдания, неговите мъки, неговите успехи като нещо индивидуално, а се пренася духовно в страданието на всички хора, защото несъмнено във всеки момент милиони хора се намират в състояние, подобно на нашето, и това води естествено и непринудено до молитва за света. Молейки се за живите, споделя радостта на любовта им или ужаса на отчаянието им. Изпитвайки болката, се моли за всички страдащи в света и свежда глава към леглото на тези, които умират наскърбени, изоставени и безпомощни пред ужаса на смъртта. Споменавайки умрелите, се пренася мисловно в дълбините на вековете или стои духовно в невидимия, но страшен път, през който преминават всекидневно стотици хиляди души, след като напуснат телата си, обикновено в страшна агония.
Така в душата на послушника се развива християнското състрадание към цялото човечество и молитвата му става носител на целия свят, тоест „ипостасна”, подобна на молитвата на Христос в Гетсимания. С тази молитва послушникът чувства своето единство с цялото човечество, а любовта към ближния, тоест към всеки човек, става естествена. Една такава молитва допринася истински в за спасението на света.
В този човек неговата истинска вяра му дава и истински етос! Тогава без да го разбираме ставаме като радиоактивни тела, които без да полагат никакво. . . мисионерско усилие, излъчват „радиактивност”, където се озоват”.
Затова мисля, че и Света Гора днес дава това послание за Православието. Тук чрез Божията благодат бе запазена ненарушена православната догма, която създава православния етос, и това го разбират хората – и православни и инославни. Идват и търсят помощ бележити инославни и иноверни личности, които разбират грешките на своята вяра. Не можем да оповестим всичко това. Ако можехме, щяхте да виждате реално какъв дар ни е дал Бог с това да сме православни, а ние не го разбираме. . . Трябва да се решим да живеем реално Истината на Църквата ни с нейното аскетическо предание.
Отче Атанасие, след като го споменахте, нека се спрем малко върху смисъла на думата догмат и върху смисъл на думата ерес. Днес има много и разнообразни ереси. Постоянно се регистрират нови. Никнат като гъби. Да се спрем на това. Също така моля да отговорите на това, което от време на време мнозина казват, че догматът е ограничаване на човешката логика. . .
Нека започнем от това. Не е ограничаване на човешката логика, а нейно преодоляване. Ереста е рационализиране на догмата. Тя е усилие за рационализиране на евангелското послание. Сам Христос ни преподава догмата. В Св. Писание съществуват всички догмати. Просто това, което Църквата винаги е преживявала, отците са го предали чрез догматични определения. Единосъщието на I Вселенски събор, божеството на Светия Дух на Втория, приснодевството на Света Богородица на Третия, двете природи на личността на Господ на Четвъртия, възможността за изобразяване на Господ и светците Му на Седмия Вселенски събор, което празнуваме изключително на Неделя Православна. Всичко това не е ограничаване на логиката, а нейно превъзмогване. От друга страна, ереста е усилие за рационализиране на евангелското послание, на догмата. Тоест догматът е открилата се Истина. Ереста е едно човекоцентрично разбиране и тълкувание на евангелското послание. Това е голямата разлика и не са я разбрали братята ни еретици, мислейки, че трябва всеки съобразно неговата логика да настройва и вярата си! Но нещата не стоят така. Христос ни остави, разбира се, свободни да правим избор; ако искаме, дори и ада да изберем! Но вярата, както Той ни я даде и както светите отци са ни я предали, не го направили, за да ограничат човешката свобода, човешката ни личност, а за да ни помогнат.
Да ти дам един пример, нещо, което казваше блаженопочившият свят старец Паисий на група младежи. Бях там. Бяха дошли няколко студенти и казваха точно това:
– Ама какво е това, което има Църквата? Недей едно, недей друго! Поставя догмати оттук, канони оттам, ограничава ни постоянно свободата!
Старецът Паисий с характерната за него проницателност каза:
– Бре, деца, аз разбира се съм бежанец, но живях в Коница и знаете, там горе има изключително много планини. Хората нямат място да обработват, равнини и т.н., затова където намирали малко земя, се опитвали да засеят малко царевица, за да имат. Един път, когато бях в тази област, се бях разболял. Е, тръгнах и отивах към манастира Стомио пеша. Минах през едно село и срещнах две дечица 3-5 годишни, вързани с въже през кръста за една черница!. . Подразних се и помислих: тези родители са варвари, за да ги държат вързани. . . Някъде са отишли и са ги оставили вързани, за да не могат да избягат. Както се бях подразнил, минах през селото и след няколко метра видях една малка нива близо до много голяма пропаст.
Отдолу се чуваше шумът на минаващата река. Там видях нещо, което ме накара да онемея; един мъж да седи в края на нивата, да пуши и през кръста му вързано едно въже. За другия край на въжето бе вързана жена му през кръста и копаеше.
Една женица кожа и кости. Жал ти беше да я гледаш. Той пушеше постоянно. Е, тогава кръвта ми кипна и му казвам: „Бре, не ви ли е срам? Какво е това село тук? Колко сте безчовечни! Видях вързани дечица. Връзвате децата, връзвате и жените си тук?” Човекът гаси цигарата, зачервявайки се от срам, стана с уважение, казвайки: „Отче, да ти кажа нещо! Това, което правя и връзвам жена ми, не го правя по друга причина, а от мерки за сигурност. Виждаш ли тук? Ако стъпи леко накриво човекът, който работи, ще падне в пропастта и ще се пребие. Ако съм сам и работя, малко да стъпя накриво, ще падна в пропастта и ще се пребия. Ще съсипя дома ми. Докато така, както правя сега, връзвам жена ми, тя е обезопасена и поне царевичката ще прокара да ядем цялото семейство”. Така човекът ме обезоръжи с това, което каза.
Тогава Старецът Паисий погледна студентите право в очите и им каза:
– И така, юнаци, това прави и Църквата ни. Мислим си ние, че ни ограничава свободата. Не ни ограничава свобода, благословени души, а ни предпазва, понеже сме като непокорни деца и слаби женици и помисълът често ни изкушава. Дяволът постоянно ни изтъква логиката и искаме всичко да прекарваме през нейното „сито”. Затова Църквата ни „връзва”, за да ни предпази да не паднем в пропастта на ереста и да се пребием духовно. Да загубиш вечната си душа, това е ужасно. Затова Църквата ни връзва така.
Младежите бяха напълно удовлетворени, но и на мене ми хареса изключително много това сравнение, което каза старецът Паисий. И така, виждаме, че Църквата от любов и човеколюбие прави това, което прави и не ограничава свободата ни, а погрешната и болна логика, която всички имаме, бидейки чеда на стария Адам. Но каква е тази логика, когато имаме самоувереност, че сме всезнаещи и даже задминаваме и светите отци, които посветили живота си на аскезата и страданието сред постоянно покаяние, сред постоянно съприкосновение с Бога. . . Нима стоим по-горе и можем по-добре да изтълкуваме Вярата? Това именно е ереста: един ясен израз на човешкия егоизъм, в чиито рамки не искаме да признаем авторитета на църковната Истина, напротив, искаме да станем съдии на вселената и да съдим тази Истина! Големите еретици не били случайни хора. Арий нямал случайно образование. Бил много образован. Ако беше останал в евангелските рамки на Истината, би бил велик отец. Навярно би надминал и св. Атанасий Велики. Но това егоистично отношение, което запазил – не искайки да подчини себе си, помисъла си на догмата на Църквата, на Божеството на Словото – го направило най-големият еретик! Даже бащата на еретиците! Върху това стъпват всички съвременни ереси. Затова именно е нужно голямо внимание. Там, където логиката ни не достига, да не мислим- понеже ние не го разбираме – че нещата не са така. Нека нямаме такава самоувереност в нашата логика.
Знаете, отче Атанасие, че споменаването на стареца Паисий винаги ни очарова и ни трогва. Поради постоянния контакт, който имахте с него дълго време – когато бяхте главен секретар в Карея, в Св. Кинотис и следобедите след работата в канцеларията ходихте в неговата постница – ви моля да ни кажете още нещо от този ваш опит. Как разглеждаше старецът въпроса с еретиците?
Да, много пъти се озовах там, когато идваха различни хора независимо дали православни вярващи или католици или протестанти или младежи, които имаха връзка с източните религии.
Помня характерно един случай с един немски пастор, който беше следвал в Солун и знаеше гръцки. Човекът твърде много се скандализираше, защото почитаме Света Богородица. След като старецът Паисий го почерпи, го попита:
– Какво работиш?
– Богослов съм.
Прозорливият старец го погледна проницателно и го попита:
– Просто си „богослов” или сигурно си и нещо друго?
– Не, и пастор съм.
– А, добре. Как ти се видя Света Гора? Хареса ли ти?
– Всичко ми хареса, но тук много почитате Света Богородица!
– Защо те дразни това?
– Е, повече трябва да почитаме Христос.
– Ама, почитайки Света Богородица, Христос почитаме!
– Е, не, отче, не е същото! – настояваше той.
Старецът Паисий, прилагайки един хубав пастирски подход, му казва:
– На теб майка ти не е от добър сой!
– Откъде знаеш майка ми и я хулиш?
– Е, както аз не познавам майка ти и я хуля и не ти харесва, така и на мене не ми харесва, защото не познаваш Майка ми Света Богородица и говориш такива неща! Хайде, да ти кажа коя е Света Богородица. . .
Започна да му говори за Света Богородица, по един много хубав начин, оттук човекът се изуми! Даже конкретно му каза един пример с една тръба. Попита го:
– През една тръба, когато мине водата, тази тръба има ли някаква стойност?
– Не, няма никаква стойност. Просто е помогнала, водата е минала и оттам нататък ролята й е приключила- отговори пасторът.
Старецът Паисий продължи:
– Да, Света Богородица обаче не е една тръба, през която просто е минала Водата. Тя е една небесна гъба, която държи постоянно Христос, затова се нарича Богородица, затова и ние я почитаме!
С този прост малък пример човекът не знам дали се убеди напълно, във всеки случай зная, че утихна, тръгвайки си от стареца.
Друг път, когато разговаряхме във връзка с диалога с инославните, казваше, че трябва да сме много внимателни, но в същото време да проявяваме и любов, уважение и снизхождение към тези хора, защото са се озовали там в тяхната заблуда и следователно не носят напълно отговорност за това, което вярват.
превод: Константин Константинов
Сподели: Send this article by email
What is your name?
Please indicate below the emails to which you want to send this article: Църквата не ни ограничава, а ни предпазва
Enter one email per line. No more than 5 emails.
Send
Close
