По молба на министъра по религиозните дела на Република Сръбска господин Драган Давидович и на началника на Отдела за връзки и сътрудничество със Сръбската православна църква в Република Сръбска господин Мирко Марич и с благословението на Валевския епископ господин Милутин, през юли 2014 година аз се отправих на далечно пътуване до Гърция, заедно с близки на господин Марич.
Целта на нашето пътуване беше да се срещнем с архимандрит Нектарий (Виталис) в с. Камариза (Атика) и да посетим манастира „Света Троица” на о. Егина (манастира на свети Нектарий Егински).
На връщане от Егина посетихме Солун, за да се поклоним на мощите на свети Димитър Мироточиви. А след това по настояване на моите спътници се отправихме към Паралия (курортно градче на 70 км от Солун), за да пренощуваме там.
В Паралия бях за пръв път. Веднага ми направи впечатление, че там има много сърби. Моите спътници ми обясниха, че градчето е един от най-известните курорти в тази част на Гърция и 90 процента от гостите тук са сърби. Трябва да кажа, че във всеки ресторант и магазин ми говореха на моя роден сръбски език. Повярвайте ми, чувствах се като у дома си.
Може би се чудите защо съм обикалял по ресторантите и магазините? Поради някои обстоятелства търсех прясна скумрия. А тази риба не може да се намери навсякъде. (Обиколих десетки места и никъде не намерих…)
Вече се канех да преустановя търсенето, когато забелязах още един рибен ресторант, който се казваше „Medtka”.
Попитах възрастната госпожа, която ме посрещна, продават ли прясна скумрия? За мое удоволствие тя ми отговори на сръбски (очевидно моят силен сръбски акцент ме издаде).
– Да, отче, – каза ми тя. Но трябва да почакате до утре сутрин. Нашите рибари ловят скумрията през нощта: те включват прожектори и рибата, привлечена от светлината, приижда към тях… Те идват в седем сутринта. Елате тогава. Аз се казвам София и съм собственичка на този ресторант.
Върнах се в хотела. Срещу главния вход видях малка църквичка, по-скоро параклис. Бях поразен от неговото благолепие; влязох вътре и – о, чудо! – за моя голяма радост установих, че параклисът е посветен на свети Нектарий – този, заради когото бяхме дошли в Гърция!
Моите спътници ми казаха: „Виждаш ли, отец Ненад, как свети Нектарий устрои всичко: настани ни да нощуваме близо до този параклис и сега ни пази. А ти, отче се съмняваше: трябва ли да отсядаме в това курортно място, пълно с туристи, където човек може само да се къпе в морето и да се пече на плажа… Ето, че и тук намерихме благодат и това малко параклисче…”
На сутринта аз отидох в таверната, за да купя обещаната ми риба. Но рибарите все още не бяха дошли и госпожа София ме покани да ги почакаме заедно.
Тя ме настани на масата, оказвайки ми любезно гостоприемство. Разговорът се съпровождаше с прекрасно угощение: кашу с мед, гръцки десерти и студена вода.
– Ние със спътниците ми идваме от Егина и аз много се радвам, че попаднахме на хотел, разположен точно до параклиса на Свети Нектарий. Знаете ли кога е бил построен той? – попитах аз.
– Как да не знам… Семейството ми се грижи за това свято място вече много години. Почистваме го, палим кандилата, украсяваме иконите, когато свещеникът от енорийския ни храм идва да служи, четем акатист на светеца и се молим за здраве… Това е най-голямата ни светиня. Параклисчето е малко, но свети Нектарий е велик в своето застъпничество! По неговите молитви имаме този ресторант, а също и земята, на която е построен вашият хотел. Така че ние сме и съсобственици на хотела.
Учудването ми нямаше граници и аз я попитах: „Как стана така, че свети Нектарий ви помогна да откриете ресторант?”
– Отец Ненад, преди тридесет години тази земя беше едно изоставено, затънтено място. Семейството ни беше много бедно. Често нямахме пари дори за насъщния и ядяхме рибата, която ловяха мъжете от семейството, без хляб.
Когато бях още малка, баща ни се разболя тежко. Няколко дни преди смъртта си той поиска да му дадем икона на свети Нектарий. Държеше я под възглавницата си и често се молеше пред нея.
Майка ни много се тревожеше – какво ще стане с нас? Баща ни умира… Какво ли ни чака…
Веднъж татко повика всички ни при своята постеля и ни каза: „Не се страхувайте: Господ Бог и свети Нектарий се грижат за нас. Ще получим парцел земя край параклиса. Сам свети Нектарий ми каза това, той ми се яви насън”.
Ние не вярвахме много на това, мислехме си, че татко бълнува в безпаметство… След три дни той почина. Половин месец след неговата смърт повикаха майка в общината… Отначало тя не искаше да отиде, защото още оплакваше баща ни, всеки ден се молеше за него и не ходеше никъде, освен в храма. Но баба (майката на татко) й каза: „Отиди, дъще, това не е разходка за развлечение”. И мама отиде.
Оказа се, че татко е бил прав – общината ни даде парцел земя до параклиса на свети Нектарий.
След известно време започна строителството на хотели. В Паралия заприиждаха туристи. Нашият парцел се оказа в самия център на курорта. Част от него продадохме, а за останалата част получихме дял в собствеността на построения върху нея хотел (т.е. няколко стаи в него). Със средствата от продажбата и арендата на земята открихме мъничка таверна, а сега имаме този голям ресторант за рибни продукти и делата ни вървят много успешно. Моята дъщеря завърши медицина в Ниш и сега е лекар, а по-малката ми сестра е омъжена в Прокупле. Ето откъде знам сръбски и обичам Сърбия… С нас стана още едно чудо, ще ви го разкажа…
След смъртта на баща ни, дори и след като получихме земята, ние бяхме бедни и неустроени. Но имахме благословение от свещеника да се грижим за параклиса на свети Некарий. Веднъж, в навечерието на деня, когато Църквата отбелязва неговата памет, се оказа, че в целия ни дом има само половин бутилка зехтин. Мама беше поставена пред избор: или да налее този зехтин в кандилата, или да го остави за нас, децата.
В нощта преди празника свети Нектарий й се явил насън и казал: „Всичкия зехтин, който имате у вас, излей в кандилата – нека на празника те светят за благословение на народа. Аз сам ще се погрижа за вашето семейство”. На сутринта мама ни разказа това и ние се съгласихме.
И ето – чудо: в същия ден един наш братовчед от Волос (Волос се намира на 200 километра от Солун) ни дойде на гости. Не бяхме го виждали много години. Той ни донесе в дар две големи бъчвички със прясно изцеден зехтин! Семейството му беше заможно и днес те имат обширни маслинови градини…
Като изслушах разказа на госпожа София, аз благоговейно се прекръстих – бях станал съпричастен на историята на живото присъствие на свети Нектарий в Паралия, това малко гръцко селце.
…Скоро пристигнаха рибарите и донесоха прясна скумрия. През тази нощ бяха получили добър улов. И как да нямат улов, когато всеки път, преди да излязат в морето, те искрено се молят на свети Николай и на свети Нектарий, запалвайки свещ в чест на тези велики светци.
Запознах и спътниците си с благочестивата госпожа София и те също с благоговение изслушаха нейния разказ за чудесата на свети Нектарий.
Когато ви се случи да посетите Паралия, отбийте се в това параклисче, то е съвсем до плажа…
През лятото на следващата 2015 година аз отново прекарах известно време в Паралия. Тук, с благословението на Светия Синод на Сръбската православна Църква, извършвах богослужения и треби за поклонниците от Сърбия, България и Русия.
източник: „Возвышение скорбями – святитель Нектарий Егински”, Креативная команда „Кипяток”, Екатеринбург, 2018
Сподели: Send this article by email
What is your name?
Please indicate below the emails to which you want to send this article: „Аз ще се погрижа за вашето семейство”
Enter one email per line. No more than 5 emails.
Send
Close
