Един мой приятел – свещеник, на когото в олтара помагат вече внуците, ми разказа следната история. В миналото той бил по професия строител и издигнал повече от петнадесет храма в епархията, в която служел. Веднъж завършвал поредната църква. Трябвало да се купят три нови входни врати, и изведнъж, както често се случва, парите свършили.
Той се помолил на света Богородица и отишъл при един познат бизнесмен, който имал фирма, търгуваща с врати. Бизнесменът казал, че да се строи храм е Божие дело и непременно ще помогне. За всеки случай, опитният в такива дела отец уточнил, че им трябват не какви да е врати, а външни, тъй като зимата при тях не е шега работа.
След известно време на строителната площадка край храма наистина докарали врати. Но когато ги разопаковали се оказало, че те са от най-долнопробно качество. Както каза отецът, „буквално от картон, с пръст можеше да ги пробиеш!”. Когато една от вратите случайно паднала на земята, от удара се смачкала. Естествено, не си направили труда да ги поставят, намерили други.
Аз слушах, поклащах глава, негодувах и накрая казах: „Надявам се, че сте ги върнали на този човек, който живее на принципа „вземи Боже, това, което да ми свърши работа не може” ? Свещеникът се засмя. „ Отначало точно така исках да постъпя – каза той. – Но после си спомних онази история от патерика, в която се разказва за един богаташ-скъперник, който вървял през пазара, натоварен с покупки. За него се лепнал един бедняк и започнал със силен глас да го моли да му даде нещичко, но богаташът се правел, че не го чува. Когато му дотегнало да слуша просяка, той се обърнал и го замерил с един хляб. Не защото решил все пак да го нахрани, а просто защото ръцете му били заети и вместо камък, хвърлил по просяка хляба, който държал. След известно време богаташът се разболял тежко и, изпадайки в безсъзнание, видял, как един демон и един ангел спорят за душата му. Хвърленият по бедняка хляб се оказал единственото добро дело, което той бил извършил. Но когато ангелът го сложил на теглилката, хлябът натежал повече от всичките му зли дела. Видяното така го поразило, че когато дошъл на себе си, той се променил, започнал да помага на бедните и умрял в мир с Бога и с хората. Помислих си: „Кой съм аз, че да съдя този човек? Може тези негодни врати, дарени на храма, да са най-доброто нещо, което е извършил в живота си? Бог ще го съди!” Обадих му се и му благодарих, макар и той прекрасно да разбираше, че ни е пробутал абсолютен боклук. След известно време бизнесменът дойде в храма, за да кръсти внука си. Сега семейството му идва на всички празници. Молят се, случва се и да помагат на нуждаещи се”. Ето каква история.
Превод от руски
Сподели: Send this article by email
What is your name?
Please indicate below the emails to which you want to send this article: Ето каква история
Enter one email per line. No more than 5 emails.
Send
Close
