Свещеник Серафим Димитров: Трябва да помагаме на всички без да гледаме на лице

1
156
Добави коментар
kalev.ivan
kalev.ivan

Рождество Христово е празник и на семейството, а в този период от годината сме особено чувствителни за милосърдната и социална дейност и нашата и на Църквата въобще. За милосърдието, добротата, даряването и смисъла на празника, разговаряме със свещеник Серафим Димитров от Сливенска епархия. 

– Отец, наближават рождественските празници. Едни от може би, да ги наречем, „най-семейните” празнични дни. С какво чувство трябва православният християнин да подхожда към този радостен ден?

– Наистина, няма да сгрешим, ако го наречем ,,най-семейния празник‘‘, особено сред православните християни. Православното семейство трябва да подхожда с особено чувство на радост и трепет, в очакване на раждането на Вечносъществуващия Младенец. Ако се огледаме около дните на Рождество Христово, ще видим, че от тях се носи особена радост, приготовления, еуфория, защото Христово Рождение е радост и жертва за целия свят, дори и за тези, които не са го познали. Раждането на Богочовека Иисус е обещано и дългоочаквано, още от старозаветните хора и ние православните християни, сме удосотени със тази радост, всяка година да съпреживеем Рождеството, което ни дава надежда, вяра и упование в Божията любов, че Той не ни е оставил и ни дарува възможност да бъдем синове Божий.

– Обръщаме голямо внимание на милосърдието в тези зимни месеци. Нужно ли е християнинът да бъде милосърден и защо?

– Християнинът без дела на милосърдие, не може да се нарече истински християнин, защото и апостол Иаков казва: „Както тялото без дух е мъртво,тъй и вярата без дела е мъртва“ (Иак 2:26). Следователно ние, ако се наричаме православни християни, не можем да казваме, че имаме вяра, ако нямаме дела, защото чрез делата, се показва и нашата вяра. Милосърдието се изразява не само, във финансови възможности, защото то би било, оправдание за много хора, в затруднено финансово положение да помогнат, а се изразява в дела на подкрепа, на съчуствие от връхлетените изпитания на ближния, дела на неосъждане, на молитва за някой в нужда, всичко това, са прояви на милосърдие.

Милосърдието е дело на потъпкване на собствения егоизъм и желание да се жертваш за другия.

Това са истинските дела, които всеки човек, би могъл да принесе на Бога и ближния. И ако помним думите на Спасителя: „И тъй, бъдете милосърдни, както е милосърден и вашия Отец Небесен“ (Лука 6:36), то тогава за православния християнин, няма пречка да уподобява на своя Създател в милосърдието, помоща и любовта.

– Как да разберем на кого да помогнем? Трябва ли да бъдем избирателни в помощта си?

– Моето лично мнение е, че трябва да помагаме на всички, без да гледаме на лице, пол, раса или религиозни виждания. Да дам един пример: виждаме, че човек страда от алкохолизъм, всички го отхвърлят, съдят и той не може получи помощ и внимание от близки и приятели, а все повече затъва в своята страст и погубва себе си, а ако е семеен и своето семейство. Но ако ние като християни, ако избираме на кого да помогнем и не направим всичко според духовните си и телесни сили, как тогава, ще се оприличим на Бога, който дава да изгрее слънце над добри и зли,и дава дъжд над праведни и неправедни. Помоща е чувствово,което ти искаш да дадеш на другия,без да очакваш нищо в замяна, а само и единствено, заради самото добро. „Притчата за милосърдния самарянин“ (Лука 10:25-37) и заповедта на Иисус: „Възлюби Господа твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичкия си разум“ и втората подобна на нея: “възлюби ближния като себе си”(Мк 12:28-31) най-добре ни дава отговор, на кого трябва да помагаме.

– Само еднодневна ли е помощта и милосърдието ни през зимните празници или има начин да направим добротата си целогодишна?

– Зимните празници в този период на годината, както казахме носят особена радост и настроение, и ако ние бихме помогнали на някой да посрещне тази радост пълноценно, то определено в душите ни, ще се изпълнят със Христова радост. Но какво става със тези хора, след празниците, нима те нямат вече нужда да усетят дела на милосърдие, нима те нямат нужда от надежда, че Бог няма да ги изостави?

Горко ни ,ако се ограничаваме в срокове и моменти, да правим добро.

Дори само със една дума и внимание да можем да помогнем, ние сме длъжни да го правим, според силите си всеки ден. Православния християнин трябва да поражда в себе си чувство на съчувствие, да не бъде безчувствен към трудностите и изпитанията на ближния и ако не усеща в себе си духовен огън, да бъде в помощ на някой ближен, то да измоли от Христос да запълни тази празнота, за да се превърне в проводника, чрез която Божията любов, ще достигне до всички нуждаещи се.

– Вие лично с каква мисъл и така усещане посрещате Рождество Христово и какво бихте посъветвали всички други?

– Като свещеник посрещам Рождество Христово с мисъл на умиление и благодарност. Умиление, породено от смиреноста на Божият Син, който ще бъде обвит в пелени, Който ще бъде кърмен от Своята майка, от Своето творение, а във същото време, Той е този,който държи и се грижи за цялото човечество, за целия видим и невидим свят. Точно тези мисли ме довеждат до благодарност към Бога, благодарност за Неговата безгранична любов. Бих посъветвал приятелски всички които носят Христос в сърцето си, да оставят за миг житейските грижи в деня на Рождество Христово, да присъстват в православен храм на Св. Божествена Литургия, там където празнува земната и небесна Църква, да съпреживеем заедно духовната радост от Раждането на Младенеца, на Вечнообичащият ни Младенец.

Със свещеник Серафим Димитров разговаря Ангел Карадаков.