Антоновден

2
217
Добави коментар
markcomm
markcomm

Палитра стил – PalitraStyle.com

Народната традиция отбелязва Антоновден като празник за предпазване от болести. Празнуват всички, носещи имена Антон, Андон, Антония, Дончо, Донка.

Народната традиция за Антоновден

На този ден младите булки месят питки, наричани благи, пресни или чумини. Раздават ги, намазани с мед. Строго се спазват забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. Не се шие и плете, защото се вярва, че ако на този ден човек се убоде, раната няма да зарасне бързо. Според народните вярвания на Антоновден (Андоновден) светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.

Смисълът на обредните практики на Антоновден

Антоновден е част от комплекса Южници – Верижници, Антоновден, Атанасовден (16, 17, 18 януари). Обредно-магическите практики и забрани в различни варианти присъстват и на трите празника. Те сигнализират защитата на хората и добитъка, така необходима още от началото на новата година. Житната жертва присъства като задължителен елемент – питката се раздава така, както се раздава на помен. Поменът, според народните представи е не само за мъртвите, но и за здраве на живите.

Обредните практики на Антоновден са много близки до тези на Атанасовден (18 януари). В народните представи двамата светци са братя – ковачи. В митологията ковачът е сакрално лица, медиатор; той може да лекува, да прави и разваля магии. От тук и връзката с предпазването от болести. Под християнския култ към мъченика Антоний, който поставил ръката си в огъня, са се съхранили древни схващания за небесните богове на огъня – Перун, Хермес, Хефест.