Шпионски сателитни снимки разкриват потресаващата загуба на лед на Еверест

1
116
Добави коментар
vocala
vocala

По време на голяма част от 20-ти век Съветският съюз и Съединените щати, заедно със своите съюзници, бяха в постоянно състояние на напрежение и потенциален конфликт, водещ към трета световна война. Това никога не се е случило и Студената война остава период на жестоко съперничество, шпионаж и контра-шпионаж.

Някои от разсекретените данни сега се използват по съвсем различен начин. Вместо да се наблюдават възможните съветски дейности, се използват снимки, направени от шпионските спътници на ЦРУ, за да се разбере колко са се променили хималайските ледници през последните няколко десетилетия.

В началото на миналата година изследователите съобщават данни още от 1975 г. за драматичната загуба на лед на 650 хималайски ледника. Сега друг екип е насочил някои от наблюденията към 60-те години на миналия век, подчертавайки как ледниците са изтънявали с повече от 80 метра.

Откритието беше обявено на конференцията на Американския геофизичен съюз миналия месец, където работата беше представена от д-р Тобиас Болч от Института по география и устойчиво развитие на Университета Сейнт Андрюс в Шотландия.

Екипът използва разсекретени шпионски спътници Corona и Hexagon, както и сателити от съвременна епоха, като Pleiades, GeoEye, TerraSAR-X и ASTER. Загубата на ледена покривка през последните 60 години е бърза и се ускорява от 80-те години насам.

Изследователите са предвидили, че връх Еверест може да бъде лишен от лед още през 2100 г. Причините за драматичните загуби от лед са многобройни, включително повишени нива на сажди в атмосферата, потъмняващи ледниците и промени в моделите на валежите. Климатичната криза обаче е основният двигател на размразяването.

От 2000 г. до 2016 г. в региона се наблюдава повишение на температурата с 1°C. В съчетание с тенденциите, изтъкнати от изследователите, няма добри новини за региона. Топимата вода от хималайските ледници е от решаващо значение за благосъстоянието на приблизително 800 милиона души, които разчитат на нея за производство на напитки, земеделие и производство на енергия.