На снимката: най-мощната космическа ракета на Иран „Симорг“, която ще се използва за извеждането на спътника „Зафар“ до няколко дни. Photo : MelliunIran
28 януари 2020 г. 20:30 ч.
Светослав Александров. Ако всичко мине по план, до 11-ти февруари от космодрума Имам Хомейни ще излети космическата ракета „Симорг“ със спътника „Зафар“. В случай че полетът е успешен, това ще е първият ирански спътник в орбита след 2015-та година. Ислямската република Иран се превърна в космическа държава през 2009-та, когато ракетата „Сафир“ благополучно изпрати в космоса сателита „Омид“, но през последните няколко години Иранската космическа агенция ISA почти няма с какво да се похвали – до голяма степен вследствие на западните санкции, но и поради други фактори.
Подробна историческа справка за космическата програма на Иран бе публикувана на 27-ми януари на страниците на The Space Review, така че ако искате, прочетете на този линк материала на английски език. Няма да преразказвам подробно статията, но ще спомена, че според автора Иран започва да развива самостоятелно космическа програма в отговор на усещането, че страната е тормозена от запада. След Ислямската революция през 1979-та година, Иран е под влиянието на множество санкции. Държавата нито има финансовия ресурс да купува западни оръжия, нито ѝ е разрешено да го прави. Иран дори не е в състояние да изкупува снимки от западни комерсиални спътници, които безспорно могат да намерят военно приложение, но също така се употребяват и за граждански цели. В същото време съседните държави имат достъп до такива снимки. Така Иран възприема способността да разработи собствени космически технологии като задължителен фактор, за да може да оцелее.
Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени по отношение на отбранителните им възможности. Затова в периода между 1985-та и 1987-ма година Иран закупува съветски ракети „Скъд“ от Либия, Сирия и най-вече от Северна Корея. В периода между 1988-ма и 1994-та година севернокорейците предоставят на иранците между 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва голямо влияние върху по-нататъшното космическо развитие на Иран и че иранската космическа програма се базира най-вече върху технологиите на „Скъд“.
През 2004-та е основана Иранската космическа агенция, а през 2005-та е изстрелян първият ирански спътник – посредством руска ракета от космодрума Плесецк. Както споменах в началото на статията, реалното превръщане на Иран в самостоятелна космическа държава се случва през 2009-та година, когато иранската ракета „Сафир“ изпраща в орбита спътника „Омид“. „Сафир“ е ракета с твърде скромни възможности. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в състояние да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита.
Освен орбитални, иранците разработват и суборбитални носители. В периода между 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети „Кавошгар“ с биологични обекти на борда – гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се превръща в шестата държава, която провежда експерименти с животни в космоса, а тези амбиции ясно показват намерението на страната да разработи и пилотирана космическа програма. Изпращането на първия ирански астронавт е предвидено най-късно за 2019-та година. Но нищо подобно не се случва – след като през 2015-та година е показан прототип на пилотиран космически кораб, през 2017-та проектът е замразен.
Далеч по-напред стига инициативата за създаването на по-мощна ракета от „Сафир“, която днес е известна под името „Симорг“. Нейната способност е да извежда в околоземна орбита товар от 350 килограма. Първоначалният ѝ полет е предвиден за 2010-та година, но както се случва често в космическото развитие, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на спътник през юли 2017-та година, който завършва с провал. Когато настъпи подобна катастрофа, напълно е в нормата да последва дълго забавяне, докато специалистите анализират причините – и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов спътник в орбита. Но полетът през януари 2019-та отново завършва без успех.
Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на „Симорг“, на 5-ти февруари по-малката ракета „Сафир“ също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на „Сафир“, ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните изпитания.
Видно е, че качеството на космическите полети на Иран се е влошило през последните години – на практика държавата няма успешно изстрелян спътник след 2015-та. Иранските специалисти искат да се реваншират и се надяват, че този път изстрелването на спътника „Зафар“ ще е благополучно. За всеки случай те са построили резервна ракета „Симорг“ и втори спътник „Зафар“, ако отново настъпи катастрофа. От гледна точка на местната политика стартът задължително трябва да се осъществи до 11-ти февруари, защото тогава ще приключват честванията по повод 41-годишнината от Ислямската революция.
Иран заявява намерението си да подходи към полета с максимална публичност – очевидно презастраховайки се срещу обвиненията на запада, че космическата технология на страната е най-вече с военно приложение. Изключително интересно е, че в интернет бе качено видео (линк-тук), което показва сглобяването на ракетата „Зафар“. Ако сте фенове на ракетостроенето, не пропускайте да го изгледате!
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
