Подобно на много идеи в индустрията на блокчейн, сред потребителите има объркване и относно така наречените „умни договори“. Това е една нова технология, станала факт благодарение на публичните блокчейн мрежи. Умните договори са трудни за разбиране, тъй като термина частично обърква за основното взаимодействие, което всъщност описва.
Докато стандартният договор очертава условията на една връзка, обикновено такава, която може се изпълнява по закон, смарт контрактът налага връзка с криптографски код. Казано по друг начин умни договори са програми, които се изпълняват точно така, както са настроени от създателите им.
Смарт контрактът е замислен за първи път през 1993 г. Първоначално идеята е описана от компютърния учен и криптограф Ник Сабо, като вид дигитална вендинг машина. В станалия популярен пример, той показва как потребителите могат да въвеждат данни или стойност, получавайки краен артикул от машина, в случая храна или безалкохолна напитка. В мрежата на Ethereum потребителите на криптовалутата могат да изпратят 10 етера на приятел на определена дата, използвайки смарт договор. В случая се създава договор, като се включват данните в него, за да може да се изпълни желаната команда.
Ethereum е платформа, която е изградена специално за създаване на интелигентни договори.
Но тези нови инструменти не са предназначени да се използват
в изолирани случаи. Смята се, че те също могат да изграждат блокове за
„децентрализирани приложения“ и дори цели децентрализирани автономни компании.
Как работят умни договори
Струва си да се отбележи, че Биткойн мрежата бе първата, която поддържа интелигентни договори, в смисъл че може да прехвърля стойност от един човек на друг. Мрежата от нодове валидира транзакции само ако са изпълнени определени условия.
Но Биткойн контрактите са ограничени до работата с криптовалутата. За разлика от него Етериум замества по-ограничаващия програмен език на BTC, като го заменя с такъв, който позволява на разработчиците да пишат свои собствени програми.
Ethereum позволява на разработчиците да програмират свои собствени интелигентни договори или „автономни агенти“, както ги нарича бялата книга на Етериум. Езикът се нарича Тюринг – завършен“ (Turing-complete), което означава, че поддържа по-широк набор от изчислителни инструкции.
Умните договори могат да:
Функционират като акаунти с “много подписи“, така че средствата да се изразходват само когато се постигне съгласие от необходимия процент от потребителите. Управляват споразумения между потребители, когато единият купува застраховка от другия например.Предоставят полезност на други договори, по подобие на работата на една софтуерна библиотека.Съхраняват информация за приложение, като например информация за регистрация на домейни или записи за членство.
Силата в числата
Екстраполирайки тази последна точка, умните договори вероятно ще се нуждаят от помощта на други интелигентни договори. Когато някой направи обикновен залог за температурата в горещ летен ден, това може да предизвика възникването на последователност от договори.
Един договор би използвал външни данни за определяне на времето, а друг договор може да уреди залога въз основа на информацията, получена от първия договор, когато са изпълнени условията. Изпълнението на всеки договор изисква плащане на такси за транзакции под формата на етер, които зависят от необходимата изчислителна мощност.
Както е обяснено в ръководството ни “Какво е Етериум“, Етериум изпълнява смарт код на договора, когато потребител или друг договор изпрати съобщение, съдържащо достатъчно такси за транзакции.
След това виртуалната машина на Ethereum изпълнява
интелигентни договори в байт код или поредица от единици и нули, които могат да
бъдат прочетени и интерпретирани от мрежата.
