„Политическото завещание на Ленин“ (Партиздат, 1989) представлява сборник от статии, бележки, писма и прочие материали, написани от Вожда през последните години (23 декември 1922/2 март 1923 г.) от живота му (и когато е низвергнат от Сталин, въпреки че последният уж „ръководи“ партията и държавата според ленинските „норми“, правила и изисквания).
Заглавието на сборника е от неговия съставител Евгений Плимак, който всъщност прави анализ на тези последни съчинения на Ленин, подкрепяйки изводите си с пълни цитати. Няма да преувелича, ако кажа, че това книжле (а всеки, който се интересува от история и политика, би трябвало да го прочете) ми помогна да проумея по-добре дълбоката безумна същност на октомврийската социалистическа „революция“ и нейните страшни и може би непоправими последици за Русия, България и света.
Очевидно в моменти на проблясъци болният мозък на Ленин е осъзнавал в каква пропаст той и неговите „съратници“ разбойници са хвърлили Русия и руския народ и се е чудел как да оправдае и извини това „деяние“, но не за да върне нещата назад с едно извинение, а как да ги „поправи“, което довежда до още по-нечувани и жестоки престъпления. Предугаждайки бъдещата диктатура на Сталин, например, Ленин всячески се е стараел не той да стане негов наследник (същото са искали и Троцки, Зиновиев и Бухарин!); каква жестока ирония! Човекът, докарал нещата до диктатура, се загрижил за това кой точно болшевишки изверг ще стане диктатор!
Няма смисъл и нужда да разглеждам всички аспекти на „завещанието“. Един от тях обаче е особено важен, ако не и най-важният. Осъзнавайки в определен момент извършеното историческо безумие, но и търсейки „изход“ от вече създадената ситуация, Ленин проумява, че руският народ не бил „дорасъл“ като матр’ял за новия обществено-политически строй! И така, ненормалникът Ленин, като „установява“, че народът е проЗД, запява друга песен: „Защо ние първо да не вземем властта, а после да ставаме културни и да достигнем по някое време буржоазните държави!“? Е как, как, ще стигнеш западната еволюционна цивилизация, като управляваш с работническата класа и мужиците начело? (Същото, разбира се, стана и в България.)
В скоба ще отбележа, че в книгата си „Държавата и революцията“ Ленин – „критикувайки“ политическия си опонент Карл Кауцки и другите, които не приемат, че пролетарската революция е неизбежна – на всяка страница по пет пъти пита: „Ами революцията? Къде остава революцията?!“ Очевидно манията за революция е фикс идея на ненормалника… Затова той променя класическата и относително добре изведената марксова постановка за пръкването на социализма и лансира идиотската теза, че „революцията може да победи и в една отделно взета и недостатъчно развита капиталистическа страна“. Само и само да си поиграе на революция, метежи, кръв, кланета, братоубийства и т.н. Същото се случи и в България – нали следвахме челния съветски опит! Чрез избиване на цвета на нацията след 9 септември 1944 г. и дългогодишна антиселекция (с помощта на която уж в името на народа бяха „издигани“ на ръководни постове червени боклуци и цървули и бе създадена умишлено квазинародна „интелигенция“ (аз я наричам лява антилигенция), България бе докарана до това пълно опростачване, което днес се подсилва от умишлената демократична слободия, която позволява на иначе винаги съществуващите в неизчермаеми количества простаци да се разпищолят безнаказано (в това число влизат и умишлено толерираните цигански изстъпления) и всички да вилнеят на воля – от мутрите до „обикновените“ престъпници и дори „обикновените“ хора.
Та на този фон колко му е един „син“ на народо (да не мислите, че не е писал в биографията си, щото произхожда от бедно селско или работническо семейство, което бе важен белег за принадлежност към кръга на „нашите“, демек „обикновените“ хора, а иначе казано – простаците от народо); да, колко му е един син на наистина умишлено селектирания от соца „шибан“ народ да стане „шибан“ професор (пази, Боже, сляпо да прогледа) и да нарече народа, от който се е пръкнал, шибан?!
Така че от цялата работа излезе, щото хърбел се присмива на щърбел. В мнозинството си комунистите произхождаха от най-простите, тъпи и изостанали в културно отношение слоеве на народа (т.е. народо); затова те толерираха именно такива основни черти и характеристики; и сега се сърдят, че народът бил проЗ и шибан и не бил читав като „строителен“ мат’рял.
Ами нищо ново под слънцето още от времето на техния вожд и учител Улянов.
Толкова години след болшевишкия експеримент Русия продължава да бъде изостанала (изоставаща) бензиностанция, преструваща се на държава (Джон Маккейн), и няма никакви изгледи да се нормализира така, щото необходимостта от водене на войни да бъде преодоляна от някое ново поколение и най-накрая тази впиянчена от водката и вманиачена от гротескния си месианизъм нация да вземе да се развие и напредне поне малко от малко. Но това няма как да стане, след като някои от нейните гениални мислители като Ф. М. Достоевски държаха на прословутото руско почвеничество, т.е. онова въображаемо и свойствено само за руснаците развитие, основано на нерушимата триада православие, самодържавие, народност. (През годините на комунизма тя беше придобила леко видоизменение и се превърна в триадата комунистическа идеология, тоталитаризъм, частушко-катюшковство, а днес отново е с имперски измерения).
Догонването е мисия невъзможна. Затова Русия денонощно се готви за война и не само се готви, ами най-откровено воюва при всеки удобен случай. Ей така, за авторитет и оправдание пред своите ошашавени от мним патриотизъм народни маси, що пият безпаметно и си обличат невръстните дечица във военни униформи, чието предопределение свише е да бъдат „водачи на славянството“ и „спасители на человечеството“. Завещанието на Ленин все още е в сила и руснаците неслучайно пазят мумията му в мавзолея на руското безумие.
14.02.2020 г. 09:05
