Нарастващ брой изследвания сочат връзка между излагането на замърсяване на въздуха и нарушенията на психичното здраве във възрастовите групи. Към днешна дата изследванията се фокусират главно върху въздействието на замърсяването на въздуха сред възрастните и сега две нови проучвания, проведени от учени от Медицинския център на детската болница в Синсинати и от Университета в Синсинати, откриват подобна връзка сред децата.
Първото проучване анализира данни от малко над 6 800 деца по време на 13 176 посещения на психиатрични отделения за петгодишен период и установи, че краткосрочното излагане на замърсяване на въздуха влошава психиатричните разстройства при деца между един и два дни по-късно.
„Това проучване е първото, което показва връзка между дневните нива на замърсяване на въздуха на открито и повишените симптоми на психиатрични разстройства, като тревожност и суицидност, при децата“, казва водещият автор на проучването Cole Brokamp, доктор в отдела за биостатистика и епидемиология в Детска болница в Синсинати. „Необходими са повече изследвания, за да се потвърдят тези открития, но това може да доведе до нови стратегии за превенция за деца, които изпитват симптоми, свързани с психиатрично разстройство.“
Проучването открива най-лошите резултати сред децата, живеещи в квартали в неравностойно положение, особено свързани с разстройства на тревожност и суицидност.
„Фактът, че децата, живеещи в квартали с голяма бедност, изпитват по-големи последици от замърсяването на въздуха върху здравето, може да означава, че замърсителите и стресовете в съседство могат да имат синергични ефекти върху тежестта и честотата на психиатричните симптоми“, добави д-р Брокамп в изявление за пресата.
Друго проучване установи връзка между „скорошното излагане на високо замърсяване на въздуха (TRAP)“ и психичното здраве на децата. Използвайки невровизуални техники, изследователите проследяват връзка между TRAP, метаболитни нарушения в мозъка и симптоми на генерализирано тревожно разстройство при иначе здрави деца. Основният виновник във връзката, посочен от невровизуалните резултати, e възпалителната реакция на мозъка към замърсяването на въздуха.
Свързано проучване установи, че излагането на ранен стадий на TRAP е свързано с по-високи самоотчетени симптоми на тревожност и депресия сред 12-годишните деца. Тъй като тези резултати разчитат на самоотчитане, те са по-малко надеждни от тези от другите проучвания, но все пак добавят към цялостна оценка на това как замърсяването на въздуха може да повлияе на психичното здраве на децата.
„Колективно тези изследвания допринасят за нарастващия брой доказателства, че излагането на замърсяване на въздуха през ранния живот и детството може да допринесе за депресия, тревожност и други проблеми с психичното здраве в юношеството“, казва съавторът на изследването Патрик Райън.
Констатации като тези, които допълват тези на предишни изследвания, са особено загрижени, тъй като Законът за чистия въздух се сблъсква с откази, които могат да отменят десетилетия напредък, помагайки за ограничаване на замърсяването на въздуха. Само времето ще покаже как тези промени ще повлияят на общите резултати за здравето, но досегашните доказателства сочат, че по-високите нива на токсини, циркулиращи във въздуха, който дишаме, могат да помрачат и без това неприятната картина на психичното здраве.
