Един месец извънредно положение! Бизнесът пъшка, производството крета, услугите са пуснали пердетата, туризмът е умрял. Работници и работодатели, наематели и наемодатели, продавачки и управители, издатели, артисти, музиканти, рибари, хотелиери, ресторантьори и персонали се чудят как ще свързват двата края, а в това време държавните чиновници, назначени да ги насочват, бръснат, контролират и тормозят, седят на дебелите папки и пресмятат дали ще ходят на Бяло или на Черно море.
Ако икономическата активност е спаднала с 50 на сто, редно е с толкова да намалее и броят на тези, които я обгрижват. Ако културните спектакли и спортните състезания са 99 % по-малко, не трябва ли с толкова да се свие и съставът на съответните министерства и харчовете им?
Правилно ли е културни кокони да пътуват с бизнес билети по 2000 лева до Италия, а един оперен певец да получава минимална работна заплата? Или какво твори министерството на туризма, когато няма и помен от туризъм? Щяло да има туристи. Ами, ще се върнете на работа, когато тръгнат. Засега – в къщи, като другите.
Ако преди кризата държавните чиновници работеха ефективно по 4 от заплащаните им 8 часа, сега те надали запълват и 1, но пак получават пари за 8. Навсякъде обемът на работата се е свил драстично и няма как при администрацията да се работи под пълна па̀ра. Отгоре на това държавният служител има 10 дни повече почивка от същия ранг чиновник, но в частна фирма. И като капак – той не плащат осигуровки, за разлика от колегата.
Не само не е честно, но е израз на висша несправедливост държавните и общинските чиновници, членовете на всякакви политически кабинети, общински и консултативни съвети, бордове и други хранилки да продължават да вземат пълна заплата и да ползуват огромни привилегии, при положение, че тези, които ги издържат, са на улицата или с единия крак в нея.
Какво проверяват десетките хиляди контрольори, когато хотелите, ресторантите, пазарите, салоните, магазините, фабриките и цеховете са полу- или съвсем затворени. Една част от управляващите се отказа с мъка от част от привилегиите си, но това е капка в морето в сравнение с бюджета и заплатите, които поглъща огромната администрация.
Всички чиновници, които не са пряко заети в борбата с кризата, могат спокойно да минат на 4-часов работен ден и/или на половин заплата. Поне докато трае извънредното положение и икономиката се съвземе. Защо келнерът да отива на улицата, бакалинът – да фалира, артистът – да примира от глад, а този, който ги отразява във ведомостите и ги проверява, да си получава заплатата? Колко удобно занимание – няма човек, няма проблем, няма работа около него? Но има заплата!
Незабавни промени в досегашните методики са необходими и на много други места. Магазинът е затворен, но данък сгради и такса смет остават.
Той не носи нищо, не прави боклук, но – данъкът е дължим. Или застраховките – има 70 на сто по-слабо движение, толкова по-малко са и катастрофите, но това не се отразява на застрахователните премии. За едни брадва, за други – сватба. Би било редно законът за извънредното положение да наложи на общините, на застрахователите и на всички други, които остават пред скоби, да поемат своя дял от отговорностите.
Ако правителството налага тежестите на кризата само на една, при това най-производителната част на обществото, а оставя други да се гушат под държавния чадър, България е застрашена от икономически и социален коронавирус. Последният, по всичко личи, е по-страшен от биологичния.
Автор: Васил Василев
loading…
