На снимката: совалката „Дискавъри“ излита в космоса с телескопа „Хъбъл“. Вляво: совалката „Колумбия“ също очаква своя старт с обсерваторията „Астро-1“. Photo credit : NASA
24 април 2020 г. 17:01 ч.
Светослав Александров. На 24-ти април 1990 г. НАСА изстрелва една от най-успешните си мисии след епохата на лунната програма „Аполо“ – мисията „STS-31“ на совалката „Дискавъри“ с астронавтите Лорън Шрайвър, Чарлз Болдън, Стивън Хоули, Брус Маккендълс и Кейтрин Съливан. Тяхната задача – да изведат в орбита създадения от САЩ и Европа космически телескоп „Хъбъл“. С това започва великолепна епоха на снимки и зашеметяващи открития, която продължава до ден днешен.
Повечето хора знаят историята на „Хъбъл“ повърхностно – „изстреляха телескопа и след това НАСА разбра, че има дефект“. Минават цели няколко седмици, преди „Хъбъл“ да изпрати първите снимки и ръководството на проекта да констатира наличието на сферична аберация. До завръщането си астронавтите на „Дискавъри“ не знаят за дефекта.
Въпреки това мисията им е далеч от безпроблемна. След приключването на лунните мисии „Аполо“, астронавтите на НАСА типично летят в ниска околоземна орбита, на височина около 300-400 километра. Но „Хъбъл“ трябва да бъде изведен в много по-висока орбита, за да не падне на Земята вследствие на триенето със земната атмосфера. „Дискавъри“ се издига на цели 600 километра над земната повърхност! Това позволява на астронавтите да заснемат големите и трудно забелязващите се от малки височини географски структури. На борда на совалката са качени две IMAX камери, които водят до издаването на филма „Съдба в космоса“ през 1994-та година.
Но не с полета на такава височина и снимането на Земята има проблеми, а със самото изкарване на „Хъбъл“ от товарния отсек на „Дискавъри“. Един от слънчевите панели на телескопа отказва да се отвори. Докато наземните ръководители обмислят как да подадат команда към „Хъбъл“, за да разгърне цялостно слънчевите си батерии, астронавтите Брус Маккендълс и Кейтрин Съливан се подготвят за спешно излизане в открития космос. В крайна сметка не се стига до извънборсова дейност – слънчевите батерии се разгръщат чрез изпращането на команди от Земята.
След като „Хъбъл“ е освободен в орбита, совалката се отдалечава на известно разстояние от него, докато наземните екипи започват да проверяват системите му. Тече инспекция само на най-основните системи, отговорни за правилната ориентацията на телескопа, контрола на полета и генерирането на електроенергията – активирането на научните инструменти и първите снимки е планирано за по-късно, както вече споменах в началото на статията. Ето защо астронавтите на „Дискавъри“ все още не знаят за дефекта с огледалото. Добрата новина е, че не е установен проблем с командването на телескопа. В противен случаи „Дискавъри“ е трябвало да се приближи, да захване обратно „Хъбъл“, да го прибере в товарния отсек и да го върне на Земята.
„Дискавъри“ се завръща благополучно на 29-ти април с 1990 г., а астронавтите, подобно на всички останали от екипа НАСА, очакват с нетърпение да получат първата снимка. Заснета е звездата HD96755, като снимката е изпратена към Земята на 20-ти май.
Вляво: наземна снимка на звездата HD96755. Вдясно – снимка, направена от космическия телескоп „Хъбъл“. Credits: Left: E. Persson (Las Campanas Observatory, Chile)/Observatories of the Carnegie Institution of Washington; Right: NASA, ESA and STScI
Въпреки че снимката от „Хъбъл“ е безспорно по-добра от тази на наземните телескопи, заснетият обект е размазан. Установено е, че проблемът е в огледалото на телескопа. Допреди изстрелването се счита, че това е най-прецизно полираното огледало, но се оказва, че то е с 2.2 микрона по-плоско от предвиденото – т.е. с 1/50-та от човешки косъм. Дреболия, ще кажете. Но тази дреболия води до сериозна сферична аберация.
„Моралът просто рухна на дъното“, споделя Чарлз Болден в интервю за нова статия на Арс Текника. „НАСА се превърна в обект на бъзици в цял свят. Оказахме се голям хит във всички среднощни шоупрограми през следващите три години“.
Една от многобройните карикатури за времето си
Но НАСА не е космическа агенция, която се отказва – и скоро започва да изпълнява план за спасяването на космическия телескоп. Разбира се, планът отнема време – в случая три години. Три години на майтапи и унищожителна критика! Но през това време е създаден приборът за коригирането на оптиката COSTAR. Изборът на НАСА за конструкцията на инструмента пада върху Ball Aerospace, които през следващите 26 месеца се трудят неуморно.
Накрая, през декември 1993-та година, излита совалката „Индевър“ с астронавтите Ричард Коуви, Кенет Бауерсокс, Стори Мъсгрейв, Клод Николие, Джефри Хофман, Марк Ли и Стивън Смит. Те успешно монтират прибора COSTAR и на 31-ви декември, когато телескопът отново прави снимки, резултатът е налице:
Снимка преди (вляво) и след корекцията. Credit : NASA
След това истинската работа на „Хъбъл“ най-сетне започва – и продължава чак досега.
Подкрепете добрите новини! Можете да подпомогнете Светослав Александров и КОСМОС БГ в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
