Йеромонах Висарион: Агент Ангелов от ДС е имал задача да вреди на „Зограф“

2
189
Добави коментар
kalev.ivan
kalev.ivan

Богослови около проф. Иван Желев удрят по православието. Новата мода да вземеш причастие без пост и изповед е душегубна

B Зографския манастир се противопоставяме на една модернистична тенденция, насочена срещу чистотата на православието. Това е скритото или откритото проповядване на икуменизъм от видни духовници и богослови. Неслучайно още през 50-те години на XX век прозорливият архиепископ Серафим Соболев говори за икуменизма като за последната ерес преди антихриста.

В България типичен пример е дейността на богословите от кръга на проф. Иван Желев. Те опитват да изкривят същото това православие, за което нашите 26 мъченици зографски са дали живота си, а Бог явно ги е прославил и на земята, и на небето. Божественото откровение не трябва да се подменя от човешки мнения и променливи настроения, докато икуменизмът е точно това – един гигантски стремеж за подмяна. В последните години тече поразителна подмяна на същността на основни понятия – добро, зло, целомъдрие, похот, хомосексуализъм, толерантност и т.н. И докато човек не приеме вечните божествени критерии на Христовото разбиране, той ще бъде като листо, люляно от вятър, което всеки момент ще падне.

Споменаваме проф. Иван Желев, защото дейността му, включително и сайта му „Двери“, показва по какъв начин икуменизмът като зараза се просмуква в човешките сърца. Св. Максим Изповедник казва, че ако действително обичаме хората, трябва да им кажем, когато те се заблуждават във важни неща.

Ето няколко примера. През 1990 г. в Шамбези, Швейцария, проф. Желев подписва еретическо съглашение с монофизитските църкви, в което пише, че православието и монофизитските църкви били две семейства на една и съща църква. Въобще съвременните икуменисти използват думи, които нямат нищо общо с езика и действията на светите отци, които много ясно и категорично са осъдили и отлъчили и монофизитството, и Диоскор, и неговите последователи. Вече повече от 15 века никой от християнските богоносни светци не се е опитвал да оправдава нечестивия Диоскор, а ето, новите „свръхмилостиви“ църковни деятели го правят.

Помним също как като председател на Дирекцията на вероизповеданията на 28 май 2002 г. по повод посещението на папа Йоан Павел II в България Иван Желев недмусмислено говори за „пътя към едно обединение на християните, защото това е всъщност желанието на всички, към това се стремим“. Това е типично икуменическо изказване, в което под лицемерната маска на любов и благопожелание изчезва и най-смътното напомняне за това, че всъщност папата е еретик, като цяло римокатолическата вяра е ерес и за да се осъществи подобно обединение, преди всичко трябва римокатолиците безусловно да се обърнат към православната вяра. Което е много далече от реалното състояние на нещата днес. Нашите 26 зографски мъченици са се стремили да разграничат истина от лъжа, докато Желев като че се стреми към сливането им.

Много жалко е, че при това проф. Иван Желев влиза в управата на ефория „Зограф“ като представител на българската държава. Преди около 10 години братята от манастирския събор не са и предполагали, че всъщност предложеният проф. Желев ще се окаже агент на ДС с псевдонима Ангелов и с поставени задачи от атеистичната власт, които са много далеч от чистото служение на църквата.

Често сайтът „Двери“ манипулативно използва думата „зилот“, за да заклейми някого, без да се изяснява многопластовото съдържание на тази дума, с която понякога са били наричани и велики светци заради ревността им във вярата. В думата зилот „Двери“ влагат всички негативни оттенъци на фанатичната вяра без разум, като понякога насочват нападки и към зографските монаси. Ние пък с Божия помощ и според жалките си сили единствено бихме искали да следваме примера на такива стълбове на православието като св. Марк Ефески, св. Теодор Студит, архиеп. Серафим Соболев, св. Йоан Шанхайски, 26 мъченици и т.н. Те всички са не просто някакви зилоти, а верни до смърт чеда на Бога.

Като хора съвсем не сме святи, но е свята православната вяра, която изповядваме. Сега някои използват моралното падение и слабости на монаси, свещеници или епископи, за да насочват атаката си и срещу самата църква, срещу нейното учение. Това е душегубително както за тези, които го вършат, така и за тези, които им вярват. Други икуменически похвати е в някои „църковни“ сайтове да се рекламират съвременни богослови и свещеници като йереите Александър Мен, Александър Шмеман, Йоан Майендорф и др., чиито твърдения понякога са не само спорни, но и открито неправославни. „Двери“ обаче ги показват като някакъв еталон за велики богослови. Прикривайки техните заблуди по важни въпроси, водят до объркване на искрено вярващи, но недостатъчно осведомени.

Сега всеки православен християнин трябва да намери добър духовен филтър, за да различава православната истина от лукавите изкривявания, от еретическия начин на мислене. Съвременният студент по богословие вече трябва да има такива духовни и интелектуални познания, че сам да отсява правилно ли е това, което преподавателят твърди. Това също е предсказано от светите отци. Св. Козма Етолийски говори, че именно от богословските училища ще излязат най-големите проблеми за богословието. Псевдоцърковни сайтове нападат християните, които защитават правилността на стария календарен стил. В един момент дори си послужиха с клеветата, че игуменът и Зографските монаси твърдят, че старият стил сам по себе си спасявал. Обвиняват ни едва ли не във войнстваща пропаганда. А ние просто искаме православните, където и да са по света, да бъдат винаги заедно в Господа. Да бъдем заедно и в празнуването на нашите най-големи празници. Как може защитниците на новия стил да оправдават едно безсмислено разделение на православните християни?! Трябва ли отново да им обясняваме, че старият календарен стил представлява писмено църковно предание, предадено от отците на седемте вселенски събора, а новият стил е нововъведение от XX век с масонски и папистки произход? Трябва ли отново да им разказваме за многото Божии чудеса, свидетелстващи за правилността на стария стил? И трябва ли накрая да ги питаме къде изчезнаха Петрови пости през 2013 г.?

Но една беда води до друга. Става мода в някои църковни среди да се практикува приемане на свeто причастие без предварителен пост и изповед. А духовната подготовка е необходима именно за да се пробудим от светското ежедневие, да очистим сърцето си, да го затоплим и да го подготвим за идването на най-скъпия гост. А когато с нечисто сърце пристъпим към светото причастие, как да очакваме, че няма да бъдем наказани от Бога?

Ето какво пише за блажената игумения Таисия от края на 19 век, която е била духовно близка на св. Йоан Кронщадски. Тя се смущавала да изповядва всичко на своя свещеник и понякога съвсем формално пристъпвала към изповед. Докато в един момент на нея й се явява самият Господ Иисус Христос и й казва, че по този начин тя много греши пред Него и занапред тя трябва да изповядва от дълбините на сърцето си своите грехове, за да може достойно да пристъпи към светото причастие. Изповедта е необходима именно като тайнство, което ни подготвя да посрещнем с чисто сърце нашия Спасител.