„Съдържанието е цар“ е емблематична фраза, която със сигурност сте чували много пъти и ще продължавате да чувате. Тя е свързана не само с маркетинга и IT бранша, ами се отнася за всеки един смислен и полезен текст. Или поне е тази характеристика, към която всеки текст би трябвало да се стреми.
Знаете ли кой я е казал за първи път? Бил Гейтс през 1996 година. Не само го е казал, но го е и написал. Текстът е толкова иновативен за времето си, че може спокойно да се сравни с предсказанията на Нострадамус, само че много по-ясни и конкретни! За съжаление, той го е публикувал на една част от сайта на Майкрософт, която вече не съществува, но пък благодарение на Уеб архива и някои други източници, и за това, че ме вдъхновихте, реших да го извадя от забвение и преведа за вас:
Оригинално заглавие: CONTENT IS KING – BILL GATES (1/3/1996)
Съдържанието е мястото, където очаквам голяма част от истинските пари да бъдат направени в Интернет, точно както беше при излъчването на телевизията.
Телевизионната революция, започнала преди половин век, породи редица индустрии, включително производството на телевизори, но дългосрочните победители бяха тези, които използваха носителя за предоставяне на информация и забавление.
Когато става въпрос за интерактивна мрежа като Интернет, дефиницията на „съдържанието“ става много широка. Например, компютърният софтуер е форма на съдържание – изключително важна и тази, която години напред за Майкрософт ще остане една от най-важните.
Но широките възможности за повечето компании включват предоставяне на информация или забавление. Нито една компания не е твърде малка, за да участва.
Едно от вълнуващите неща в интернет е, че всеки с компютър и модем (публикувам текста без редакции, не забравяйте кога е писан) може да публикува каквото и съдържание да създаде. В известен смисъл Интернет е мултимедийният еквивалент на фотокопирната машина. Той позволява да се дублира материал на ниска цена, без значение от размера на аудиторията.
Интернет също така позволява информацията да бъде разпространявана по целия свят, буквално на нулева цена за издателя. Възможностите са забележителни и много компании залагат планове за създаване на съдържание за Интернет.
Например, наскоро телевизионната мрежа NBC и Microsoft се договориха да влязат заедно в интерактивния новинарски бизнес. Нашите компании ще притежават съвместно кабелна новинарска мрежа, MSNBC и интерактивна услуга за новини в Интернет. NBC ще поддържа редакционен контрол върху съвместното начинание.
Очаквам в обществата да се наблюдава интензивна конкуренция – големи провали, както и успехи – във всички категории популярно съдържание – не само софтуер и новини, но и игри, развлечения, спортно програмиране, директории, класифицирана реклама и онлайн общности, посветени на основни интереси.
Печатните списания имат читателски публикации, които споделят общи интереси. Лесно е да си представим, че тези общности ще започнат да се обслужват от електронни издания.
Но, за да бъде успешно онлайн, изданието не може просто да вземе това, което има в печата, и да го премести в електронното царство. Няма достатъчно дълбочина или интерактивност в печатното съдържание, за да се преодолеят предизвикателствата на онлайн носителя.
Ако се очаква хората да се включат на своите компютри и да четат на техните екрани, те трябва да бъдат възнаградени с дълбока и изключително актуална информация, която да могат да проучат по желание. Те трябва да имат аудио и евентуално видео. Те се нуждаят от възможност за лично участие, което надхвърля предлаганото чрез страниците, изпращани до редактора на печатните издания.
Сложен въпрос е, дали една и съща компания, която обслужва група печатни медии, ще успее да ги обслужва и онлайн. Дори самото бъдеще на определени печатни издания е поставено под въпрос от навлизането на Интернет.
снимка: pixabay.com
Например, Интернет вече революционизира обмена на специализирана научна информация. Печатните научни списания са склонни да имат малки тиражи, което ги прави изключително скъпи. Университетските библиотеки са голяма част от пазара. Това беше неудобен, бавен и скъп начин за разпространение на информация за специализирана аудитория, но до сега не е имало алтернатива.
Сега, някои изследователи започват да използват интернет за публикуване на научни открития. Практиката поставя под въпрос бъдещето на някои почитани печатни списания.
С течение на времето широчината на информацията в Интернет ще бъде огромна, което ще я направи завладяваща и убедителна. Въпреки че атмосферата на златната треска днес е ограничена предимно до Съединените щати, очаквам тя да помете целия свят, тъй като разходите за комуникация намаляват и критичната маса от локализирано съдържание става достъпна в различни страни.
За да процъфти Интернет, доставчиците на съдържание трябва да бъдат добре платени за своята работа. Дългосрочните перспективи са добри, но очаквам много разочарование в краткосрочен план, тъй като компаниите за съдържание се борят да печелят пари чрез реклама или абонаменти. Това все още не работи както трябва и може да отнеме известно време.
Досега, най-малкото, парите и усилията, вложени в интерактивното публикуване, са малко повече от това да правиш каквото обичаш или усилието, което полагате за подпомагане на популяризирането на продукти, продавани в неелектронния свят. Често тези усилия се основават на убеждението, че с времето някой ще измисли как да се получават приходи от това.
В дългосрочен план рекламата е обещаваща. Предимство на интерактивната реклама е, че първоначалното съобщение трябва само да привлече вниманието, а не да предава много информация. Потребител може да кликне върху рекламата, за да получи допълнителна информация – и рекламодател може да измери дали хората правят това.
Но днес, сумата от приходи от абонамент или реклама, реализирани в Интернет, е равносилна на нула – може би 20 милиона долара или общо 30 милиона. Рекламодателите винаги са малко резервирани към новите неща, а Интернет със сигурност е нов и различен.
Известното нежелание от страна на рекламодателите може да бъде оправдано, тъй като много от потребителите на Интернет не са чак толкова развълнувани и склонни да приемат лесно рекламата там. Една от причините е, че много рекламодатели използват големи изображения, които отнемат много време за изтегляне през телефонна връзка. Рекламата в списанието също заема място, но читателят може бързо да прелиства отпечатана страница.
Тъй като връзките с интернет стават по-бързи, досадата от чакането за зареждане на реклама ще намалее и след това ще изчезне. Но, за целта са нужни още няколко години.
Някои компании за съдържание експериментират с абонаменти, често с примамката на някакво безплатно съдържание. Трудно е обаче, тъй като веднага след като електронната общност бъде таксувана за абонамент, броят на хората, които посещават сайта, намалява драстично, което намалява стойността на рекламите.
Основната причина плащането за съдържание да не работи много добре, е че не е практично да се таксуват малки суми в момента. Цената и неприятностите на електронните транзакции правят непрактично да се таксува по-малко от сравнително висока цена за абонамент.
Но, до една година ще бъдат въведени механизмите, които позволяват на доставчиците на съдържание да таксуват само сто или няколко цента за информация. Ако решите да посетите страница, която струва един никел, няма да пишете чек или да получавате сметка в пощата за никел. Просто ще кликнете върху това, което искате, като знаете, че ще бъдете таксувани никел на агрегирана основа.
Тази технология ще освободи издателите да таксуват малки суми пари, с надеждата да привлекат широка аудитория.
Тези, които успеят, ще задвижат интернет напред като пазар на идеи, опит и продукти – пазар на съдържание.
