Кълновете от елда са най-пълноценните източници на протеин на планетата Те съдържат всичките осем незаменими аминокиселини – валин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, треонин, триптофан, фенилаланин, аргинин.
Английското наименование на елдата е buckwheat и се превежда „букова пшеница“. То идва от триъгълните семена на елдата, които наподобяват много по-едрите семена на ядката на буковото дърво и факта, че се използва като пшеница. По същия начин се превежда и от средновековен холандски boecweite: boec (бук) + weite (пшеница)
Историята на елдата сочи, че прародител на обикновената елда е диворастящо растение в югозападната провинция на Китай – Юнан. За първи път била култивирана във вътрешната част на Югоизточна Азия около 6000 г. пр. н.е. Оттам се разпространява в Централна Азия и Тибет, а след това в Близкия Изток и Европа. Най-старите доказателства, свързани с консумацията на елда са открити в Китай от около 2600 г. пр. н. е., а други поставят най-старото производство на прашец от елда в Япония преди 4000 г. пр.н.е. Отглеждана по високите планински склонове на Тибетското плато. В Индия от елда правят брашно е известно като куту ка ата (kuttu ka atta) и е толкова популярно че ежегодно се провежда фестивал в Наваратри, когати на този ден се консумита храна приготвена единствено от елда.
Илюстрация на Seikei Zusetsu (1804) в Японската земеделска енциклопедия сн: http://hdl.handle.net/1887.1/item:938313, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=84240695
Всички знаем за приноса на Франция в кулинарната история на Европа. Френските кулинари се отличават с въображение и успяват да наложат употребата на елда по оригинален начин – отглеждат я предимно заради меда, който се прави от нея. Той е считан за един от най-вкусните и полезни продукти, които ефективно се борят с простудите и грипа.
На най-голяма популярност обаче се радва в Русия, където я наричат я „гречка“. Руснаците я приготвят по всевъзможен начин – сладка, солена в печива и ястия.
Тя е една от най-ранните култури, занесени от европейците в Северна Америка. Там употребата и рязко нараства в последните години с вълната от здравословно хранене по света.
Самото растение е с бели цветове и с плод – торбести кутийки.
Здравословни ползи от консумацията на елда:
по-ниско съдържание на въглехидрати в сравнение с редица зърнени култури, картофи и ориз, което я прави отлична храна за диабетици, хора с наднормено тегло и специален хранителен режим.
не натоварва храносмилателната система, заради съдържанието на пектин
стабилизира кръвната захар, което я прави подходяща не само за хора с диетичен режим, но и за диабетици.
съдържа хранителни вещества, които имат свойствата да извеждат холестерола от кръвта, както и да намаляват пропускливостта и чупливостта на стените на кръвоносните съдове. Тя е подходяща храна за хора, които страдат от хемороиди и разширени вени.
спомага за увеличението на мускулната сила и издръжливостта на спортистите, заради високото съдържание на белтъци в нея
богата на флавоноиди, които драстично забавят процесите на стареене.
подпомага на сърдечно-съдовата система.
препоръчва се и като средство за борба с ревматизъм и артрит, срещу атеросклероза, хипертония, и хипофункция на щитовидната жлеза, както и за подобряване на имунната система и запазване на добро зрение.
прилага се в сферата на рефлексотерапията. Ходене на бос крак по зрънца елда позволява притискането на редица активни точки на ходилото.
