Учени и изследователи спорят отдавна относно произхода на кайсията. Смята се, че още в древни времена се е култивирала в Армения, което навява на мисълта, че облагородяването на диворастящото растение кайсия е възникнало там. Доказателство за това са археологически разкопки в Гарни в Армения, при които са открити кайсиеви семена от епохата на халколита. Още повече че научното наименование на кайсията е Prunus armeniaca, което означава Арменска слива. В подкрепа на този факт белгийският арборист Барон дьо Подердерле през 1770 г. пише: „Cet arbre tire son nom nom de l’Arménie, province d’Asie, d’où il est originaire et d’où il fut porté en Europe“ или „Това дърво получава името си от Армения, провинция Азия, където е родено и откъдето е пренесено в Европа… “ Според съветския ботаник Николай Вавилов обаче нейният произход е от Китай, където за първи път я облагородили. Други източници пък твърдят, че кайсията за първи път е култивирана в Индия около 3000 г. пр. н. е.
Така или иначе учените са съгласни, че кайсията има азиатски произход. Има доказателства, че още през 7 век кайсиите в Китай са третирани с различни методи като сушене, опушване и дори осоляване. Печално известната днес провинция Хубей е място, където усилено се произвеждат черни пушени кайсии.
Едва през I век кайсията стига до Европа, но дълго време расте само в манастирски и княжески градини. Чак през Х век от Апенинския полуостров се разпространява в Германия и Франция, а по-късно – и в Африка.
Кайсиите се отглеждат в Персия още от древността, а сушените са били важна стока по персийските търговски пътища. Кайсиите остават важен плод в съвременен Иран.
Обикновено египтяните сушат кайсии, добавят подсладител и след това ги използват за приготвяне на напитка, наречена amar al-dīn. В Англия през 17-ти век кайсиевото масло се използвало при билколечение, предназначено да действа срещу тумори, отоци и язви.
През 17 век английските заселници донасят кайсията в английските колонии в Новия свят и оттам в Австралия. По-голямата част от съвременното американско производство на кайсии идва от разсада, пренесен на западния бряг от испански мисионери. Почти цялата търговска продукция в САЩ е в Калифорния, а част от Вашингтон и Юта. В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.
Най-големият в света производител на сушени кайсии към момента е Турция. Когато се третира със серен диоксид (E220), цветът е ярко оранжев. Биологичните плодове, които не са третирани със серен диоксид, са с по-тъмен цвят и имат по-груба текстура. В нашия онлайн магазин ще откриете именно такива. Когато кайсиите се сушат, относителната концентрация на хранителни вещества се увеличава, като витамин А, витамин Е, калий и желязо имат дневни стойности над 25%. Кайсиите съдържат различни фитохимикали като провитамин А бета-каротин и полифеноли, включително катехини и хлорогенна киселина. Вкусовите и ароматни съединения включват захароза, глюкоза, органични киселини, терпени, алдехиди и лактони.
Кайсиевите ядки (семена) съдържат отровното съединение амигдалин. Средно горчивите кайсиеви ядки съдържат около 5% амигдалин, а сладките ядки около 0,9% амигдалин. Тези стойности съответстват на 0,3% и 0,05% цианид. Тъй като типичното кайсиево ядро тежи 600 mg, горчивите и сладките сортове съдържат съответно 1,8 и 0,3 mg цианид.
Кайсията е национален плод на Армения, расте най-вече в равнината на Арарат и е често изобразявана върху сувенири. Всяка година там се провежда фестивал в нейна чест.
Китайците свързват кайсията с образованието и медицината. Например класическата дума 杏 壇 (кайсиев олтар) (xìng tán 杏坛), която означава „образователен кръг“, все още се използва широко в писмения език. Чуанг Дзъ, китайски философ през четвърти век пр.н.е., разказа история, че Конфуций преподавал на учениците си във форум, заобиколен от дърветата на кайсиевите дървета. Асоциацията с медицината от своя страна идва от общата употреба на кайсиевите ядки като компонент в традиционната китайска медицина и от историята на Донг Фън (董 奉), лекар през периода на трите кралства, лекувал безплатно пациентите си. В чест на всеки излекуван пациент Донг засаждал кайсиеви дървета в овощната си градина. Това довело до голяма горичка от кайсиеви дървета около къщата му, откъдето се снабдявал с лечебни съставки. И до днес терминът „експерт на кайсиевата горичка“ (杏林 高手) се използва като поетична препратка към лекарите.
В кухните на Близкия Изток и Северна Африка кайсиите се използват за приготвяне на гъста паста или напитка с поетичното име Луната на религията (Qamar al-Din). Счита се, че Qamar al-Din произхожда от Дамаск, Сирия, където за първи път е отглеждан най-подходящият за напитката сорт кайсии.
Китайците свързват кайсията с образованието и медицината. Например класическата дума 杏 壇 (кайсиев олтар) (xìng tán 杏坛), която означава „образователен кръг“, все още се използва широко в писмения език. Чуанг Дзъ, китайски философ през четвърти век пр.н.е., разказа история, че Конфуций преподавал на учениците си във форум, заобиколен от дърветата на кайсиевите дървета. Асоциацията с медицината от своя страна идва от общата употреба на кайсиевите ядки като компонент в традиционната китайска медицина и от историята на Донг Фън (董 奉), лекар през периода на трите кралства, лекувал безплатно пациентите си. В чест на всеки излекуван пациент Донг засаждал кайсиеви дървета овощната си градина. Това довело до голяма горичка от кайсиеви дървета около къщата ми откъдето се снабдявал с лечебни съставки. И до днес терминът „експерт на кайсиевата горичка“ (杏林 高手) се използва като поетична препратка към лекарите.
В кухните на Близкия Изток и Северна Африка кайсиите се използват за приготвяне на гъста паста или напитка с поетичното име Луната на религията (Qamar al-Din)“ Счита се, че Qamar al-Din произхожда от Дамаск, Сирия, където за първи път е отглеждан най-подходящият за напитката сорт кайсии.
Популярният идиом в турския език „Bundan iyisi Şam’da kayısı“, който се превежда „Единственото нещо, което е по-добро от това, е кайсия в Дамаск“, означава, че няма как нещо да стане по-добро от това.
Американските морски пехотинци считат за лош късмет да се консумират кайсии в близост до резервоари. Това суеверие е документирано по време на войната във Виетнам, като се смята, че е произлязло от Втората световна война. Дори изричането на думата се свързва с лошо предзнаменование. Поради тази причина морските пехотинци кодирано говорели за тях като за „Детски легла“, „Забранен плод“ или „А-плод“.
