На снимката: мълния удря совалката „Индевър“ преди нейната мисия през 2009-та година. Credit : NASA
26 май 2020 г. 17:00 ч.
Светослав Александров. Стартовият прозорец за изстрелването на пилотирания кораб „Крю Драгън“ се отваря на 27-ми май, а шансът лошо време да отложи полета според последната прогноза (от 26-ти май) е 40%. Ще бъде истинско чудо, ако корабът излети навреме (особено при такава нова мисия). Никой не може да ни даде гаранция кога полетът ще е вече факт.
Много хора, които очакват с нетърпение стартовия ден, могат да останат разочаровани. Други, както винаги, ще намерят повод да плюят НАСА и СпейсЕкс. И въпреки това отлаганията са част от космонавтиката – и няма нищо укорително в тях, ако стават по независими от космическите агенции причини. Спомням си какво беше, когато първата космическа мисия с мое участие излетя – говоря, разбира се, за старта през декември 2019-та с книгата „Аз, виртуалният астронавт“.
Като един от клиентите на фирмата Мини-Кюбс, аз получавах подробна информация преди старта. Първата дата, която ми беше съобщена, бе 25-ти ноември. Затова и сега, ако се поровите в стара информация от медиите, ще забележите заглавия от типа „Българска книга излита в космоса на 25-ти ноември“. Естествено, ракетата не излетя тогава – имаше нужда от повече време за финални приготовления. Стартът бе насрочен за 29-ти ноември, но буквално половин час преди старта получих съобщение за отлагане. Оказа се, че има проблем с наземната техника и по-точно със зареждането на ракетата с течен кислород. Екипите нямаха друг вариант, освен да чакат кислорода да се изпари – което отне време, съответно стартът бе пренасочен за 2-ри декември.
И тогава времето се влоши. Толкова сериозно се влоши, че метеоролозите предупредиха да не се надяваме поне до 6-ти декември. Само че към шести декември мисията се бавеше вече с повече от 11 дни. Стартовият прозорец изтичаше на 12-ти декември и ако времето продължаваше да е лошо или възникнеше още някакъв проблем, тогава изпускахме шанса да летим през 2019-та. Почнахме да се готвим психически за пренасрочване на полета след Нова година.
Слава Богу, не се стигна дотам – и мисията с „Аз, виртуалният астронавт“ излетя безпроблемно на 6-ти декември.
Добре дошли в света на космонавтиката – където такива случки се случват постоянно. Повечето космически ентусиасти обичат да сравняват американските ракети с руските и си казват: ето, руснаците никога не си отлагат полетите, там всички ракети летят навреме. Това не е така. Руските ракети също подлежат на отлагания поради технически или метеорологични причини. За последен път станахме свидетели на руско отлагане през януари, когато един полет от „Плесецк“ бе отложен поради дефектна трета степен. Дебютното изстрелване на ракета „Союз“ от космодрума Восточний също беше забавено поради технически проблем за голямо раздразнение на Владимир Путин, който беше прелетял хиляди километри, за да гледа старта на живо. Дългоочакваният старт на „Спектр-РГ“, насрочен за 21-ви юни миналата година, не успя да се осъществи в срок заради паднал акумулатор и трябваше да чакаме до 13-ти юли. Макар и рядко, руските полети биват отлагани и поради метеорологични причини – например през декември 2015-та „Протон-М“ не успя да излети заради силни насрещни ветрове.
Но наистина руските ракети търпят по-малко отлагания заради лошо време – и причината до голяма степен се дължи на географски фактори.
Всяка една държава се стреми да построи космодрумите си по-близко до екватора с цел пестене на гориво. Космодрумът Байконур в Казахстан, използван от Русия, притежава студен пустинен климат. Валежите и гръмотевичните бури са изключително рядко явление. За разлика от него, космическият център Кенеди се намира във Флорида, където климатът e тропически. Това е второто място в света, където има най-много валежи и гръмотевични бури, като изключим Южна Америка. А в Южна Америка, познайте, е европейският космодрум Куру. Там също полетите се отлагат постоянно заради лошо време. И да, сред отлаганията присъстват такива и на руски ракети „Союз“, за които на Куру е построена специална стартова площадка.
Освен това космодрумът Байконур се намира далече от големи населени места. Флорида е пренаселена. Ще забележите в интернет множество снимки на хора, които се любуват на американските стартове от плажовете и околностите. Това е още една причина защо американците са склонни да отлагат полетите по метеорологични причини по-често от руснаците. През 1969 г., по време на изстрелването на космическия кораб „Аполо 12“, мълния удря ракетата „Сатурн 5“. Множество от системите на кораба „Аполо“ са извадени от строя, макар че компютърът на самата ракета остава незасегнат и тя продължава да лети по план. В крайна сметка мисията е успешна и хора кацат на Луната за втори път след Армстронг и Олдрин. НАСА обаче научава ценен урок – ако дадена ракета бъде ударена от гръм и се повреди, съществува риск тя да се отклони от курса си и да попадне в населено място. Принципно всяка една американска ракета е снабдена с детонатор, който може да бъде задействан дистанционно в случай че настъпи отклонение от траекторията. Но ако ракетата попадне в обсега на гръмотевична буря и наземните екипи не успеят да изпратят командата или бордовите системи откажат и ракетата падне в някой град, това би било кошмарно.
В случая с „Крю Драгън“, екипите ще наблюдават не само времето в района на стартовата площадка, но и на тези места в океана, където корабът може да се приводни ако не дай си Боже настъпи авария на ракетата-носител. Навсякъде метеорологичните условия трябва да са благоприятни. Полетите на совалката също бяха отлагани ако времето на трансатлантическите места за спешно приземяване беше лошо.
Отлаганията са разочароващи – особено ако даден старт е очакван в продължение на години и най-вече ако човек е планирал туристическа екскурзия с цел да наблюдава изстрелването на място. Американските туристически форуми са пълни с отзиви на разочаровани клиенти, които са отишли да наблюдават някой полет той е бил отложен.
И все пак далеч по-важна е безопасността както на астронавтите, така и на наземните екипи. Историята помни успехите и провалите, а не отлаганията. Щом е така, всички бихме предпочели предстоящата мисия да приключи благополучно – независимо кога.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
