Възможно ли е формата на велосипед да бъде защитена от авторското право?

1
163
Добави коментар

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑833/18 Brompton Bicycle Ltd срещу Chedech/Get2Get. Делото касае възможността за авторскоправна защита на велосипеди:

Brompton, учредено по английското право дружество с учредител SI, предлага на пазара сгъваем велосипед, който се продава в настоящата си форма от 1987 г. (наричан по-нататък „велосипедът Brompton“).

Велосипедът Brompton, чиято особеност е, че може да заеме три различни позиции (сгъната, разгъната и междинна, които позволяват на велосипеда да остане изправен), е защитен с патент, който понастоящем е изтекъл.

От своя страна Get2Get предлага на пазара велосипед (наричан по-нататък „велосипедът Chedech“), чийто външен вид е много сходен с този на велосипеда Brompton и който може да заеме трите посочени в предходната точка позиции.

На 21 ноември 2017 г. SI и Brompton сезират Търговски съд Лиеж, Белгия с искане да установи, че велосипедите Chedech нарушават авторското право на Brompton и неимуществените права на SI, и вследствие на това да разпореди на Get2Get да преустанови действията, които нарушават правата им, и да изтегли продукта от всички търговски обекти.

В своя защита Get2Get изтъква, че видимият външен вид на велосипеда Chedech е наложен от търсеното техническо решение, което позволява велосипедът да заеме три различни позиции. При тези обстоятелства видимият външен вид можел да получи само патентна, а не и авторскоправна закрила.

Жалбоподателите в главното производство възразяват, че трите позиции на велосипеда Brompton могат да се получат с различни форми от използваните в този велосипед от неговия създател, което означавало, че формата му може да получи авторскоправна закрила.

Търговски съд Лиеж посочва, че по силата на белгийското право едно творение е защитено с авторско право, когато е изразено в конкретна форма и е оригинално, което означава, че обект с практическо предназначение — като например велосипед — може да получи авторскоправна закрила. В това отношение, макар формите, наложени от необходимостта за постигане на технически резултат, да са изключени от авторскоправната закрила, има съмнение дали това е така, когато такъв резултат може да бъде постигнат чрез други форми.

Тази юрисдикция посочва, че в решение от 8 март 2018 г., DOCERAM (C‑395/16, EU:C:2018:172), постановено в областта на правото върху промишлените дизайни, Съдът е тълкувал член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 в смисъл, че за да се прецени дали особеностите на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция, следва да се установи дали тази функция е единственият определящ за особеностите фактор, като в това отношение наличието на алтернативни промишлени дизайни не е решаващо.

Ето защо запитващата юрисдикция иска да се установи дали подобно разрешение трябва да се приеме и в областта на авторското право, когато видимият външен вид на продукта, чиято закрила се иска на това основание по силата на Директива 2001/29, е необходим за постигането на определен технически резултат.

При тези обстоятелства Търговски съд Лиеж решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли правото на Съюза — и по-специално Директива [2001/29], която в членове 2—5 установява различните изключителни права, признати на титулярите на авторско право — да се тълкува в смисъл, че изключва от защитата, предоставена с авторското право, произведения, чиято форма е необходима за постигането на технически резултат?

2) За да се прецени дали една форма е необходима за постигането на технически резултат, трябва ли да се вземат предвид следните критерии:

–  наличието на други възможни форми, които позволяват постигането на същия технически резултат,

–   ефективността на формата за постигането на посочения резултат,

–   волята на предполагаемия нарушител да постигне този резултат,

–   наличието на по-ранен, понастоящем изтекъл, патент за процеса, който позволява постигането на търсения технически резултат?“.

Решението на съда:

Членове 2—5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че продукт, чиято форма, поне отчасти, е необходима за постигането на определен технически резултат, се ползва с предвидената в тези членове авторскоправна закрила, когато представлява оригинално произведение, резултат от интелектуално творчество, тъй като чрез тази форма авторът на произведението изразява творческите си способности по оригинален начин, като прави свободен и творчески избор, поради което тази форма отразява неговата личност, което трябва да се прецени от националната юрисдикция, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства в спора по главното производство.